Новият ми проект "Бре, Петрунко" разтресе дискотеките, това ме радва, споделя певицата
В началото на октомври Дения Пенчева представи новата си песен "Бре, Петрунко" и клипа към нея. Тя е много различна от всичко, което изпълнителката е правила досега - поп рап парче, разработено върху основата на автентичната народната песен “Бре, Петрунко”. Проектът бързо доби голяма популярност, завъртя се по радиа и дискотеки и покорява музикалните класации. Това е първият толкова модерен проект, който бележи и нова посока в кариерата в инак известната досега предимно като народна певица Дения Пенчева.
Тя е завършила гимназията към руското посолство в България. Дипломира се с бакалавърска степен по актьорско майсторство за музикален театър в Нов български университет и паралелно - поп и джаз пеене при Етиен Леви. Завършва и магистърска програма в специалност продуцентство и креативна индустрия във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”.
- Дения, значи ли, че с това парче правиш категоричен завой към поп музиката?
- Всъщност аз съм завършила поп и джаз пеене в НБУ при Етиен Леви и дори когато започнах да пея автентични народни песни, винаги търсех модерно звучене. Тази песен - "Бре, Петрунко" - е от шопския фолклор, а рап частта съм я написала аз. Не очаквах такъв успех. Песента е в Топ 10 на Vbox, беше на първо място - те имат и класация за български песни. Радва ме изборът на публиката, която е най-верният барометър за успех.
- А как се роди този проект?
- Аз продължавам да работя с вокален педагог. Както спортистите тренират, за да поддържат форма, така и аз продължавам да се грижа за гласа си. С моята педагожка работим и по избора на песните и дълго се двоумяхме коя да бъде следващата, а за да е в модерно звучене, трябваше да е в 2/4 тактов размер. Затова се спряхме на "Бре, Петрунко". Аранжиментът е на Дидо Калпаков, който работи в тясно сътрудничество със световноизвестния диджей Армин Ван Бюрен. Клипът е дело на Volk Vision и оператора Владимир Стоилов, който снима за хитови изпълнители в България и чужбина. Забелязвам едно ренесансово завръщане към фолклора. За последните няколко месеца се завъртяха няколко нови проекта с фолклорни мотиви. Моят предишен продуцент не виждаше бъдеще в това една народна песен да звучи в модерен аранжимент и ми казваше, че това е твърде смело, но аз винаги съм искала да следвам тази линия.
- А защо още в началото на кариерата си се ориентира тъкмо към народната музика? Ти имаш визията и за поп-фолк, и за поп певица.
- Аз много обичам народната музика. Моят дядо, който почина преди 3 години, ми каза, че трябва да продължавам да пея фолклор и предавам красотата му на младите хора. И го приех като мисия. Имала съм предложение да пея и поп фолк, и поп. Но първите ми стъпки са свързани с народната музика, прабаба ми е била много добра певица, така че фолклорът е в кръвта ми. На 6-годишна възраст започнах да пея в детския хор при Българското национално радио. В годините школувах гласа си в различни хорове и музикални формации. Станах солистка на младежката формация на ансамбъл "Чинари" с художествен ръководител Асен Павлов. От 2001 до 2006 година мой персонален вокален педагог бе народната певица Гуна Иванова... Имала съм предложения да стана поп-фолк певица, но това не е моята музика, ще продължавам да се развивам във фолклора и попа.
- Пееш и автентичен фолклор, особено в чужбина. Ясно е, че ние не можем да ги очароваме с нашата поп музика, която следва техните модели, но приемат с възторг народната ни музика и танци. Как си обясняваш това?
- С това, че българинът не дооценява нашето богатство. Обяснявам си го и с нашата робска психика и чуждопоклонничество. Ние не се гордеем с ценностите и битността си. Чужденците се радват на фолклора ни заради интересната му орнаментика и неравноделни размери. Общувам с една нашенка, живееща в САЩ, в Сиатъл, която ми праща разни клипове как американци играят наши хора и ръченици - записват се в такива школи. Наскоро по наша телевизия гледах репортаж от такава школа в чужбина и бях развълнувана като чух, че танцуват на фона на изпълнявани от мен и квартет "Славей" песни. Нямаш представа колко мило ми стана.
- Пътувала си доста по света. Къде бе най-неочакваният за теб радушен прием?
- В Австралия, където с Гуна Иванова бяхме поканени не от българската, а от тамошната македонска общност. Не можеш да си представиш какъв фурор предизвикахме. Това е единственото място, където ми се прииска да живея.
- Дени, спомена, че се занимаваш и с други бизнес дела, това значи ли, че музикант къщи не храни?
- Моята амбиция е да се развивам и в други насоки - занимавам се с дизайнерство на обувки и дрехи от 2011-а. Историята започна, след като сама си налепих едни обувки с 4500 камъчета и започнаха да ме питат откъде съм ги купила, мога ли да направя такива и за тях и така започнах да печеля от това си хоби. За да лепя камъчета, се научих да боравя и с поялник. После започнах да внасям дрехи от чужбина, а мои модели да изнасям там - няколко магазина във Виена ги продават. Другият ми бизнес е консултантски - в областта на мрежовия маркетинг. Обучават ни световни експерти и покрай тази си дейност пътувам много по света.
- Като те слушам, ти си прекомерно зает човек. Как стоят нещата ти в личен план, имаш ли гадже?
- Никога не съм страдала от липсата на обожатели, особено сега - след "Бре, Петрунко" /смее се/. Винаги съм имала дълги връзки, които са оставили траен отпечатък в мен. Но, знаеш ли какво, установих, че вече никой мъж не може да ме излъже.
- Значи си имала и разочарование?
- Да, преживях трудна любовна връзка. Бях на крехка възраст и това преобърна живота ми. Имаше предателство...
- Изневяра?!
- Да, тежка изневяра, но това беше урок, който никога няма да забравя.
- А в момента имаш ли човек до себе си?
- Трудно е да се каже. Ето, виждаш, на пръста ми няма пръстен, подсказващ, че съм сериозно обвързана.
- А готова ли си за брак, деца...
- Може би, а и вече съм в подходяща за това възраст.
Аксел Харди: Не робувайте на марки!
От парашут и малки джинси може да се прави мода, доказва дизайнерката
Аксел Харди е българска модна дизайнерка, която всъщност е родена с името Аксиния Хаджиева. Творческият псевдоним й хрумнал, защото навремето много обичала фигурното пързаляне и по-специално сложния троен скок „Аксел“. Към него добавила английската дума „hard“ (трудно, твърдо, силно). Това съчетание на думите, образували псевдонима, говори много за характера на притежателката му. Първото ревю на модната й къща е преди 20 години и оттогава тя винаги е в полезрението на експерти и обикновени ценители. За нея проф. Любомир Стойков казва, че е междуконтинентален дизайнер, който е „виновен“ днес плетивото да не е само в музеите, но и да е част от битието ни. Всичките й дрехи са от естествени суровини – стопроцентов лен, органичен памук, коприна, стъбла на соя, както и багрилата. Затова ги нарича «дишащи». Не използва ципове, а шнурове, копчетата са от плат или плетени. Размерът на дрехите е уникален, което ги прави подходящи за жени с всякакви фигури и възраст. Освен всичко друго, дизайнерката оползотворява платовете и материалите до последния конец като твори в стила «пачуърк».
Аксел Харди е носителка на престижната нграда „Златна игла 2019“ в категорията за модна иновация. На софийската седмица на модата тази есен тя се яви с нова колекция, насърчаваща опазването на природата – „Засади дърво – създай бъдеще“.
В свободното си време за отдих Аксел Харди разказва, че връх на блаженството за нея е да си почива вкъщи и да прекарва време с любимите си хора – да играе с внуците и кучетата си и да разговаря на всякакви теми със своята половинка. За всичко останало, което остава скрито за хората, тя казва: „Нека да видят и другата част на айсберга“.
- Аксел, вече сме в сезоните, когато плетените дрехи са много търсени и наложителни заради студеното време. Какви съвети би дала на хората при избора им на топли и удобни за зимата дрехи?
- Най-вече бих посъветвала да се информират за състава, защото дрехите от 100% полиакрил или полиестер и полиамид са много пухкави и привлекателни, но всъщност не топлят, а запотяват, предизвикват алергии и след няколко пранета вече изглеждат коренно различно от вида им при закупуване. След това трябва да помислят за функционалността на дрехата и нуждите им, според начина им на живот.
- Какво би посъветвала всички, които не могат да си позволят скъпи и луксозни марки? Как да разнообразят визията си с нещо от естествен материал, което да е красиво?
- Не винаги скъпите марки ползват естествени материали, защото те се произвеждат бавно. Хората трябва да проверяват състава, дори и в бутиците на утвърдените брандове. Аз лично съм била изумена, как при цена над 500 лв. за плетена жилетка е използвана прежда 95% акрил и само 5% вълна или памук. За мен това е абсурдно. Хората не трябва да робуват на марки, а да потърсят лоялни производители, които държат на клиентите си. Със сигурност и цената ще е достъпна за тях.
- Много от дрехите ти включват аксесоари към тях като пончо, декоративни чанти и нестандартни джобове. Доколко дрехата трябва да е практична и доколко да е удобна и уникална?
- Моят дизайн е насочен към активната и много динамична жена – обмислям всичко в този аспект. Най-важното е дрехата да е удобна в ежедневието – например с прикачен джоб, в който да може бързо да се открият ключовете за колата и дома, телефонът, гланц за устни и всичко необходимо. Удобствата, които самата аз търся в ежедневието си, прилагам в производството и така аксесоарите, освен като атрактивна добавка, са и много практични.
- Безотпадъчното производство е част от твоя начин на работа. Възможно ли е да имаш нула процента отпадък в модната индустрия?
- Нулапроцентов текстилен отпадък е невъзможен, както в модата, така и в едно домакинство. Но чрез пачуърк линията при мен той е сведен до минимум, а материалите са от естествени суровини и се разграждат бързо в почвата.
- Вече 20 години се занимаваш екологична мода. Какво се e променило в еко-моделите през годините и какво е новото сега?
- Със задълбочаването на проблемите, свързани с промяната на климата, все повече се ангажирам с развитие на моите recycle и upcycle линии – като използвам стари парашути, както и употребявани и нови непродаваеми облекла, като малки номера джинси, и други. Тези две линии ме карат да се чувствам удовлетворена, че допринасям за намаляването на текстилните отпадъци.
- Какви са подходящите цветове за есенно-зимния сезон за тази година?
- Аз винаги съм говорила в синхрон с природата, както и с индивидуалните желания на всяка дама. Това е определящо. Най-модерният цвят е този, който кара жената да се усмихва и да сияе. Но иначе – за есента са подходящи охра, брик, керемидено, а за зимата препоръчвам антрацитено, което смело се комбинира със силни цветове като жълто, виолетово, червено и синьо.
- От България ли набавяш материалите за моделите си или залагаш на внос от чужбина?
- Аз съм патриот в това отношение и винаги търся произведеното в България. Вярвам, че така подпомагам нашата икономика.
- Какво те вдъхнови да стартираш бранда си и да твориш в сферата на модата?
- Желанието да изразя своята индивидуалност още от времето, когато правех облекла само за себе си. После открих, че мога да помогна и на другите да изразят себе си чрез визиите, които създавам. И така започна всичко.
- До каква степен любовта играе роля в успеха на един бизнес? Помага или пречи според теб?
- При мен любовта оказва влияние под всякаква форма. Аз съм зодия Рак и типичният девиз за представителите й е: „Аз чувствам“. Емоциите са голям катализатор както при щастлива, така и при недотам щастлива любов. И в двата случая творя с голям заряд.
И още в новия брой на "Жълт Труд"...
Интернет клюкари приписаха дигитален провал на Наталия Гуркова
Араби откраднаха профила на Валери Божинов
Джулиана Гани се гаври с Ричард Великов
Маги Хaлвaджиян отбеляза 29 години брак
Димитър Маринов на екран с Дензъл Уошингтън
Скандал застигна Иларионов на Хийтроу
„Нахранете“ кожата със салата
Проф. Соня Марина: Витилигото засяга по-често жените
Съществуват ли призраци?
И смехът помага за имунитета
Ал Пачино: Не искам жени да миришат на цигари и бира
Мъжете въздишали по Дора Габе
ТЕЗИ ОЩЕ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 30 ОКТОМВРИ