Дженифър Конъли: Не си съсипвайте тялото, за да се харесате на непознати

Превъзходната брюнетка Дженифър Конъли се завърна триумфално в голямото кино с главна женска роля в най-гледаното филмово събитие за последната година - „Топ Гън: Маверик“. А скоро и българската публика ще има възможността да я гледа в новия сериал „Тъмна материя“.

Дженифър Конъли продължава доказва, че още е сред най-горещите, атрактивни и желани жени в развлекателната индустрия.

В период на противоестествено размиване на границите между половете и пълзящото „джендъризиране” на културния пейзаж в киното, през телевизията и до Интернет, Дженифър остава прелестна персонификация на женствеността и нежната, богата сексуалност. Тя е прекарала почти целия си живот в шоубизнеса. Като дете става успешен модел, после пробива в киното с иконични роли в „Имало едно време в Америка” и „Лабиринт”.

Успява да оцелее в хищническата индустрия и за разлика от повечето деца звезди продължава да просперира и след като навършва пълнолетие. Прави внушителна кариера в киното и печели „Оскар” за „Красив ум”. По време на снимките среща Пол Бетани, от когото днес има две деца.

- Дженифър, вие все още редовно попадате в списъци с най-красивите актриси. Трудно ли е да отговаряте на очакванията на медии и фенове винаги да изглеждате безупречно?
- За мен от значение е благосъстоянието и вътрешната хармония. Прекалено много хора познавам, които се тормозят и си съсипват тялото и живота в опит да посрещнат стандартите на обществото. Понякога това, което в нашата култура се оценява като красота притежава твърде тесни и строги дефиниции.

- В началото на този век спечелихте наградата „Оскар” за ролята си в биографичната драма „Красив ум” в самото начало на новия век. Как помните този момент.
- Наистина не очаквах да спечеля „Оскар”. Израснах с живите предавания на церемониите по телевизията и винаги съм си представяла, че това се случва на друг тип хора. Как да го кажа, на по-лъскави и софистицирани хора от каймака на киното. Беше сюрреалистично, когато изговориха моето име, музиката започна и аз трябваше да излизам на сцената и да произнеса своята кратка благодарствена реч. Радвам се, че това ми се случи с филм като „Красив ум”. Прекарах си страхотно докато снимах с Ръсел Кроу, Ед Харис и режисьора Рон Хауърд. Филмът имаше страхотен екип, всички се скъсаха от работа, участваха в дълбоко и детайлно проучване, постоянно си задавахме въпроси и търсехме отговори.

- Вярно ли е, че отказвате да живеете според неписаните правила на филмовите звезди?
- Съзнателно избрах да не живея в тази среда. Избрах да живея в Бруклин вместо в Холивуд. После се преместихме в Манхатън. Ню Йорк е моят град. Предпочитам да излизам с децата, когато не съм на работа. Ходенето по премиери и светски събития с червени килими и безброй фотографски светкавици изобщо не е моята идея за добро прекарване.

- Семейният живот ли промени отношението ви към киното?
- Всичко се променя с майчинството. Работата няма как да остане същата. Сега още по-внимателно избирам проектите и целя те да са важни за мен, да ми носят нещо извън хонорара и публичността. Искам да участвам в създаването на по-ценна, смислена и стойностна култура, в която да израснат моите деца.

- Очаквахте ли продължението на „Топ Гън“ да стане такова световно събитие?
- Беше нещо невероятно. Играя от 40 години, но не съм имала чак такова преживяване. За една от сцените бях с Том в могъщ изтребител, той стартира двигателя и аз не знаех дали чудовищните звуци и пламъци са нещо нормално. Опитах да демонстрирам самообладание, но все пак попитах така ли става. Явно така ставаше. Но през цялото време имах доверие на Том.

- Познавахте ли се с него преди да работите заедно по авиационния блокбастър?
- Не, никога не бях срещала Том. Първата ни среща беше за обсъждането на проекта. Благодарение на него и на този филм аз преодолях своя страх от летене. Отново се почувствах като малко дете. Беше невероятно вдъхновяващо. Всичко около този филм беше изключително вълнуващо и забавно, и на съвсем друго ниво. Съвсем друг мащаб. Друго измерение. Том прави необичайни неща н шоубизнеса. Всичко около него се усеща усилено.

- Първият „Топ Гън“ излиза през 80-те години на миналия век. Точно по това време вие станахте тийн звезда с ролята си във фентъзи епоса „Лабиринт”. Все още много хора ви свързват с този филм, който остави трайна следа в популярната култура. Какво мислите за влиянието на произведението?
- Невероятно е как този филм успя да премине теста на времето. Аз съм очарована и за мен е привилегия да бъда част от подобно културно явление. Все още ме разпознават като „момичето от „Лабиринт” на възможно най-странните места и при възможно най-странните обстоятелства. И почти винаги ме разпознават малки момичета. В известен смисъл аз все още съм момичето от „Лабиринт” и част от мен винаги ще бъде дълбоко свързана с този филм. Може би популярността се дължи и на факта, че постоянно го дават по телевизията и честно казано май не съм се променила толкова много оттогава. А по онова време бях на 14. Странно е да се гледам как съм вървяла и говорила на тази възраст.

- Как ще запомните Дейвид Боуи, който беше в ролята на злодея?
- Светът е по-сиво място без Дейвид Боуи. Още когато се запознахме той стана мой герой и идол. Бях на 14 и благодарение на него открих цял един свят на артистичност и необуздано въображение. Той беше истински творец и гений. Единствен по рода си. Нямаше друг като него и едва ли ще има друг такъв след него.