Достолепният Доналд

Доналд Съдърланд и сина му Росиф Съдърланд ще озвучат анимационната версия на „Физика на тъгата” на българския писател Георги Господинов. Анимирането на романа ще бъде дело на Теодор Ушев. Двамата с Господинов вече си партнираха един път. Краткият филм „Сляпата Вайша” на Ушев по разказа на писателя беше номиниран за Оскар.

Малцина знаят, че Доналд Съдърланд е бил избран да играе ролята на д-р Анибал Лектър в „Мълчанието на агнетата”. В последния момент друг ангажимент го отпраща към друга снимачна площадка, за да може друг велик актьор да заеме мястото му и да спечели Оскар - сър Антъни Хопкинс. Този Оскар непослушно се изплъзва на Съдърланд през цялата му кариера. И така допреди 2 години.

Доналд е роден в Канада, на 17 юли 1935-а. В него тече шотландска, английска и германска кръв. Участвал е в повече от 150 филма, сериала и шоу програми. Този микс от всякаква кръв го прави бунтар. Той разчита само на себе си и на собствения си труд.

Започва работа на 14 години, като радиоводещ и диджей. Така печели джобните си. Плановете му са съвсем различни от тези на живота. Учи за инженер в Торонто, но малко преди да получи диплома животът го примамва на сцената. Той се отказва от машините, които обожава и е обладан от актьорското майсторство. Записва драма и така тръгва кариерата на този забележителен актьор.

Пътят в киното на Доналд започва по доста интересен начин. Между 1962 и 1964 година играе в телевизионни продукции, които някой по-смел човек може да нарече и сериали. Тогава в живота му се появява един режисьор, който променя живота му - Уорън Кийфър. Той го кани да играе в „Замъка на живите мъртви”. Разбира се това е нискобюджетен хорър, но за първи път Доналд изпълнява главна роля. Благодарността му е толкова голяма, че когато се ражда първият му син от първата от трите му жени - Франсин Расет, актьорът го кръщава на Уорън. Кийфър Съдърланд ще поеме по стъпките на баща си години по-късно, но ще стане не по-малко известен на света.

Следват още няколко години, през които Доналд драпа по неравната пътека на Холивуд, за да се добере до червения килим.

Критиката го забелязва едва чак когато играе във военния екшън „Мръсната дузина” (1967). Там той си партнира с легендите Лий Марвин, Чарлз Бронсън, Джон Касаветис, за да отбележат четири номинации за Оскар (филмът печели една статуетка - за звук). Историята е за дванайсет престъпници, които са изпратени на фронта с много проста цел - ако оцелеят в най-мръсната битка, ще бъдат освободени.

Първата си главна роля идва пет години по-късно, отново във военен филм. Този път хитът „Военнополева болница” го изстрелва в А отбора на Холивуд. Мрачната комедия, в която освен Доналд, играят Елиът Гулд и Робърт Дювал, разказва за ексцентричния екип на полевата болница по време на Корейската война. За да запазят разсъдъка си, ексцентричните герои преливат от доста грубовати шеги в шумни веселби. Блестящата история по романа на Ричард Хукър носи на екипа „Гран при” от Кан, „Златен глобус” за най-добър филм, пет номинации и оскар за сценариста.

Неговите забележителни киноизпълнения включват ролята на сдържан детектив в трилъра на Алън Пакула „Клут”, в който играе с Джейн Фонда. В мрачния шедьовър на Никълъс Рьог „А сега не гледай” съумява да пресъздаде раздвояващото се съзнание на човек, който полудява, а в „Денят на скакалеца” на Джон Шлезинджър пък дава израз на яростта на обикновен човек, попаднал в безумния свят на киното. Въобще на Доналд Съдърланд безспорно му се удава да се превъплъщава в ролите на безумци, престъпници или садисти. Така например, в „ХХ век” на Бернардо Бертолучи много впечатляващо представя един от най-отблъскващите отрицателни персонажи, разкривайки патологията на фашистката идеология. В отличения с „Оскар” филм на Робърт Редфорд „Обикновени хора” (1975) пък създава великолепен образ на любящ и разбиращ баща, доказвайки широкия си актьорски диапазон.

В „Казанова” (1996) на Федерико Фелини се преобразява в образа на най-великия любовник, за да разкрие в дълбочина неговата сложна душевност. Впоследствие се снима все така много, както за киното, така и за телевизията, въпреки че малко от новите му роли успяват да достигнат успеха на тези от ранните му години, които го направиха световно известен. Той например пресъздава убедително образа на южноафрикански учител в социалната драма „A Dry White Season”(1989) (Един сух бял сезон). По-интересните телевизионни роли включват тази в „Гражданинът X” (1995, за която получава „Златен Глобус” и „Еми”), също така и ранните епизоди на „Avengers”, и гласа зад кадър в „The Simpsons” (1989).

Златната статуетка се изплъзва постоянно на Доналд, докато 50 години след пробива му с „Мръсната дузина”, през ноември 2017 г. е удостоен с награда „Оскар” за цялостно творчество на губернаторската церемония.