Доц. д-р Мария Юнакова, АГ репродуктивен специалист: Жените у нас вече раждат първо дете след 30

6,5 на сто от бебетата се зачеват инвитро

Увеличава се нуждата от донорски яйцеклетки

По данни на Националния статистически институт раждаемостта в България е намаляла с 33% за последните три десетилетия - от 79 442 живородени деца през 1994 г. до 53 428 през 2024 г. Все повече двойки отлагат родителството. Средната възраст на майките при първо раждане вече достига 27,6 години. Това все пак е по-добре от средната възраст за Европа, която е 30-31 г., но за съжаление се дължи на малката малцинствена група от “деца, които раждат деца”. Останалите 90% от българките раждат след 30-ата си година. Средният брой деца на жена у нас остава под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство на нацията и е едва 1,72. България се нарежда сред страните в ЕС с най-бързо застаряващо население.

Тревожната тенденция бе споделена от експерти на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ) по време на събитие, което даде началото на национална информационна кампания “Инвитро в България”. В него се включиха водещи специалисти, представители на Центъра за асистирана репродукция, пациентските организации “Зачатие” и “Искам бебе”.

“Наясно сме, че в която и да е страна демографските проблеми не могат да се борят с асистирана репродукция - каза доц. д-р Мария Юнакова, председател на БАСРЗ и АГ репродуктивен специалист. - И в България, и в света глобалните тенденции са към изместване на репродуктивната възраст. В следствие на това през 2024 г. у нас тя е 30-34 г. Максималният фертилен капацитет на жената е между 20 и 25 г. След това той започва да намалява. За жалост раждането на първо дете у нас става все по-късно, което неминуемо ще доведе до репродуктивни проблеми и ролята на асистираната репродукция ще се покачва.”

Особено рязка и негативна е тенденцията в последните 10 години. Късната възраст на раждане на първо дете води до по-малък брой деца в семейството, защото второто дете често става непостижима мечта. Ако идеалният вариант е бил българското семейство да има по две деца, сега те вече са 1,5, а вероятно и по-малко, предполага доц. Юнакова.

“Промяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а системна тенденция - казва тя. - В тази ситуация ключова ще става ролята на клиниките по асистирана репродукция и държавната политика в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми и инфертилитет. Изчисленията на БАСРЗ показват, че през 1994 г. 0,1% от родените деца са били заченати чрез асистирани репродуктивни технологии (АРТ), през 2004 г. този процент нараства на 1,2. През 2014 г. след петгодишната добра работа на Центъра за асистирана репродукция (т. нар. Фонд Инвитро) процентът на заченатите след АРТ деца от общия брой на родени бебета стига 5, а за миналата 2024 г. 6,5% от родените в България деца са заченати след процедура по асистирана репродукция. Това е добър резултат, след като знаем, че в ЕС този процент е между 4 и 9.”

Положителна тенденция е, че у нас средният процент на успеваемост при АРТ вече е 26,3 и е сравним с този на страни като Франция, Германия, Белгия, където са създадени инвитро технологиите. “Това е максималната успеваемост - подчертава доц. Юнакова. - Всякакви цифри, докладвани от страни, които не участват в европейския мониторинг, не са верни или са изключително манипулирани, или са за сметка на небезопасни техники.”

Като пример за такива техники лекарката посочва многоплодните бременности с два и три ембриона, които често водят до преждевременни раждания, заболявания и смъртност при недоносените деца. Този проблем бе особено остър в началото на новия век, когато преждевременните раждания скочиха от 9% на 14% и асистираната репродукция бе обвинена за това. В Европа се въведоха много строги регулации за намаляване броя на трансферираните ембриони, които България също спазва. Небезопасните техники водят до хиперстимулационен синдром, риск от животозастрашаващи кръвотечения и други здравни проблеми. Те постигат по-висока успеваемост, но за сметка на здравето на детето и майката.

В България двойките с репродуктивни проблеми имат шанс за много бързо публично финансиране, каквото има на малко места в Европа, изтъква доц. Юнакова. В рамките на месец-два пациенти, които имат индикации за инвитро (а не всички, които желаят) получават финансиране на до 4 опита - нещо, за което те не са информирани или са дезинформирани, че у нас се изчаква 1 година, че повечето кандидатстващи не се одобряват, че успеваемостта в България е много ниска или че не се прилагат повечето от техниките в Европа.

“Искаме да повишим информираността на нашите пациенти, че имат достъп до качествена, на европейско ниво асистирана репродукция”, казва доц. Юнакова. Тя уверява, че с колегите є работят процедури, които все още се заплащат от пациентите, да получат публично финансиране. С отлагането на родителството се увеличава нуждата от донорски яйцеклетки, което също трябва да бъде подпомогнато от държавата. Трябва да се помисли и за подпомагане на възможностите за удължаване на фертилитета чрез замразяване на яйцеклетки.

“В България се извършва асистирана репродукция на европейско ниво с много добър и лесен достъп, с публично финансиране, което покрива повечето от разходите на пациентите - изтъква доц. Юнакова. - Осигурените 4 опита от Центъра за асистирана репродукция не са случаен брой. На база на опита е доказано, че 4 процедури инвитро гарантират 90% бременност.”