Д-р Борислав Цеков: Нищо не се прави по икономическите проблеми на България

Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на Центъра за Нова Европа в интервю за Радио "Фокус"

- В 47-ото Народно събрание ще има временна комисия за обсъждане на промени в Конституцията. Комисията е от 14 народни представители на паритетен принцип и ще работи 6 месеца. До какво ще доведат промените в основния закон на държавата? Въпросът е към Борислав Цеков – доктор по конституционно право, директор на Центъра за Нова Европа. Защо бе необходимо да се създава такава комисия сега? Това ли е най-належащият проблем на държавата?

- Категорично не е най-належащият проблем, но веднага бързам да уточня, че поне според днешните решения, тази комисия се оказа, че е само комисия на управляващата коалиция, която пък от своя страна няма необходимото мнозинство за приемане на каквито и да било промени в Конституцията. Разбра се, че 3 от опозиционните парламентарни групи ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС са отказали да влязат, което до голяма степен дискредитира тази комисия, защото без диалог, без съгласие между управляващи и опозиция конституционно мнозинство не може да има. А иначе, за необходимостта, то стои всеобхватният въпрос – въобще има ли необходимост от промени в Конституцията? И моето становище категорично е, че това, което до момента се чува като едни общи предложение и от страна на президента, и от страна на ДПС, от страна на „Демократична България“, няма нищо общо с реалните проблеми на България. То поставя акцент върху процедурната демокрация. А истинският проблем на България е икономическият проблем, и по него не се прави нищо. Така че обществена необходимост със сигурност няма, има партийни групови амбиции да се решават кадрови въпроси в съдебната власт, което пък от своя страна съвсем не представлява съдебна реформа. Истинската съдебна реформа означава едни дълбоки, премислени промени в процесуалното, материалното законодателство, в съдебните експертизи, подготовката на кадрите. По това не се работи. Единственото, в което се ограничава енергията на партиите, е какъв да бъде мандатът на главния прокурор и какви колегии да има във Висшия съдебен съвет (ВСС). А видяхме, че това дали ще има 2 колегии във ВСС не носи никакъв положителен резултат. Аз го казах и като експерт 2015 година в Конституционната комисия в Народното събрание, че очакванията това разделяне на колегии да бъде някаква стъпка към качествено правораздаване, към по-добра правораздавателна дейност са илюзорни, и че само след няколко години отново ще си говорим същото. Тогава погледнаха иронично тези, които са ангажирани с тези идеи, гласуваха ги – е, сега след няколко години видяхте, че промяна няма никаква и отново като в омагьосан кръг започваме да говорим, как трябва да се раздели на колегии ВСС.

- Това не е ли някакъв спор за спора, както се казва, тупкане на място, защото след като конституционно мнозинство управляващите от коалицията представители в Народното събрание нямат, какво ще правят през следващите 6 месеца?

- Аз бих призовал управляващите, а и всички, които желаят нещо да се променя в държавата и са представени в Народното събрание, да се концентрират върху истинските проблеми на България, а те са: бедност, корупция, изостаналост. В основата си всичко това е икономически проблем. Процедурната демокрация – какво ще бъде гражданското участие, какъв ще бъде мандатът на главния прокурор, тази или онази заврънкулка във ВСС, дали да има или да няма индивидуална конституционна жалба са теми, които са изключително отдалечени от реалните проблеми. Дори и накуп да ги приемем, нищо няма да се промени. Така че добре е управляващите да започнат да решават реалните проблеми. Но по тази тема аз неведнъж съм казвал, включително самоиронизирайки се, че има аксиома, която гласи: колкото по-неспособен е един политик да решава реалните проблеми на хората, толкова по-голяма амбиция има да променя Конституцията.

-  До какви промени на основния закон може да се стигне, без да е необходимо Велико Народно събрание според нашата Конституция?

-  Изправени сме пред парадоксална ситуация да се говори за промени, да се създава дори и комисия, макар и на куц крак, но да няма конкретен проект, само заявки. Така че ако говорим за онова, върху което партиите се надпреварват – кадровият въпрос в съдебната власт, импровизации по отношение на мандата на главния прокурор, по отношение на правомощията на ВСС не може да има без Велико народно събрание, поне докато това авторитетно тълкуване на Конституцията от 2003 година, направено от Конституционния съд, е в сила и е част от конституционния ред. Така че с любопитство очаквам новите предложения. Те сигурно ще са обърнат словоред на старите, които през годините се търкалят в пространството, и които пак казвам, дори и накуп да бъдат приети днес и сега, от тях няма да произтече никаква реална промяна, и същите тези партии, които сега казват, че има промяна, след като възседната съдебната власт, само след 2-3 години отново ще започнат да говорят: „Това са промени в Конституцията за ВСС“. Това е омагьосан кръг, безсилие и неспособност на българския партиен елит да произведе нормална политика в интерес на хората.

-  Г-н Цеков, съдейки по различни изявление на представители от коалицията и от различни партии, не можем да стигнем до някакво разбиране за тяхното единство. Тоест, някои от тях имат доста биещи се тези – „Демократична България“ с „Има такъв народ“ по съдебната система, например. Накъде са тръгнали?

-  Това е от една страна, поради тоталното прекъсване на нормалния политически диалог. Но от друга страна, има фундаментална причина, поради която аз съм силно резервиран въобще към правото на този 47-и парламент да посяга към Конституцията – този парламент беше избран на историческото дъно на избирателната активност – 40%, и този парламент е тръгнал да променя Конституция, приета не просто от Великото Народно събрание, а приет от парламент, избран с 90.79%, почти 7 милиона избиратели. Няма достатъчно обществено-политическа легитимност и представителност това Народно събрание, за да приема каквито и да било конституционни промени, още повече, както и вие отбелязвате, при положение, че дори на парламентарно ниво има от тези партии, които представляваха толкова малка част от българската нация, има тотален разнобой, няма обща визия, няма каквато и да е идея за съгласие. И днешното решение за тази парламентарна комисия, която остава само комисия на партиите от управляващата четворна коалиция, които пак подчертавам, нямат конституционно мнозинство, и свидетелство за това, което говоря.

- Защо е необходимо да се върви към промяна на ВСС? За главния прокурор вече се изписаха тонове, правиха се протести и т.н., но защо? ВСС може би да избере друг главен прокурор? Какви са игрите?

-  Очевидно става дума за кадрови амбиции – искат да сменят този състав на ВСС със състав, избран от тях, за да си сложат евентуално друг главен прокурор, който е удобен за тях, или айде, да не ги упрекваме чак в такива злостни намерения, но който и да е, подбран от тях.

-  То не е ли същото?

-  Е, опитвам се да бъда вежлив. И пак казвам, след тази, дори да се извърши тази кадрова рокада, дори и политическите или каквито и останали амбиции, стоят зад тази политическа линия, бъдат удовлетворени, какво остава за гражданите, за бизнеса? Отново същото скапано правораздаване, нищо не се променя по същество като съдебна реформа, отчитат се някакви кухи бюрократични ангажименти или препоръки на Венецианската комисия или на тем подобни структури някъде в Европа, на които никой иначе, никоя нормална държава в Европа не обръща кой знае какво внимание. Вие чули ли сте Германия или пък хайде да вземем по-малка държава – Унгария или Полша да се вълнува от мнението на Венецианската комисия за нейната Конституция? Хайде най-сетне да бъдем нация със самочувствие, професионалисти с достойнство и да не се занимаваме с това някакви представители от Грузия, от не знам си къде в тази Венецианска комисия да дават акъл. Една държава, като нас, която има своята конституционна история, много често далеч преди тези държави да са имали такава.

-  Г-н Цеков, понеже за сетен път става дума за реформа в съдебната система, според вас, какво е наложително там да се направи? Откъде да се започне?

-  Ако искаме съдържателна съдебна реформа, която да има практически ефект върху правораздаването, това означава един преглед на всички натрупани практически проблеми и промени в процесуалното законодателство, наказателно и гражданско, административно, и заедно с това и материалното – съдбините експертизи, цялата тази материя се нуждае от тотално осъвременяване. Това е в основата на доброто, особено наказателно правораздаване, но и не само. И това са практическите въпроси, които трябва да се решават, и които не се решават. А от управленска гледна точка – подготовката на кадрите. В съдебната власт нахлуха много хора, ние много се радвахме, че нахлували млади хора, но се оказа, че те са неподготвени от това девалвирано юридическо образование, и затова виждаме, какво е качеството – хора, които не познават конституционните въпроси, хора, които не познават европейското право, а в същото време са ангажирани с прилагането на българските закони, които имат пряка връзка с европейското право, и над всички които стои Конституцията. И затова виждаме и решения за джендъри, за бракове, за смяна на полове и какво ли не.

- Как ще завърши този пореден опит за конституционни промени?

-  С поредното фиаско. И тук под фиаско разбирам, не просто дали ще се случат или няма да се случат, може и да закърпят някакво конституционно мнозинство, фиаското обаче ще бъде, че каквито и промени да гласуват от тези, които представят поне към момента, ефектът ще бъде нулев, поредното изгубено време за България, поредната подмяна на реалните промени, които пак казвам, не са процедурната демокрация, не са индивидуалната конституционна жалба, а са икономическите проблеми.