Труд
Автор:
Труд онлайн
Еверест отново се вижда от Катманду, след като десетилетия бе обвит в замърсяване. Емисиите от парникови газове са паднали до нива, последно наблюдавани през 2006 г. Природата се завърна на нашите улици с шум и пориви на вятъра, а хората се събуждат от птичи песни във вътрешните градове, където грохотът на трафика отстъпва.
Ясното небе обаче носи малко радост в банките с храни. Птичата песен може да радва сърцето, но няма да плати наема.
Екологичният ренесанс, дошъл с карантината, показа както необходимостта от почистване на нашия мръсен въздух и атмосфера, така и опасностите от свързването на икономическата разруха с печалбата за околната среда. Ежедневните емисии на парникови газове паднаха с една четвърт в много страни, когато карантината бе най-тежка, и според първото цялостно проучване тази седмица до началото на април те са били с 17% по-ниски от миналата година. В същото време световната икономика спадна с 6% и половината от глобалната работна ръка сега е изправена да загуби своя поминък, според Международната организация на труда.
Връщането на хората на работа ще означава бързо увеличаване на въглеродните емисии, както стана след финансовата криза през 2008 г., освен ако правителствата не предприемат решителни действия. Вече емисиите се покачват и те ще бъдат само с 4% по-ниски за годината, ако карантината бъде премахната през следващия месец.
За природозащитниците може да изглежда досадно да обясняват отново защо има икономически смисъл да се спасява планетата и няма да има икономика без околна среда, така че ако я превърнем в сметище, „растежът“ ще престане да има някакво значение. Но ние се колебаем на прага на това, което може да бъде най-голямата депресия от векове. Хората, които губят своята работа и домовете си, само заради обещанията на политиците да внесат нещо по банковите им сметки, имат пълното право да питат дали сега не е момента да се даде приоритет на климата или не може да изчака година или две, докато решим първо тази катастрофа?
Този въпрос има ясен отговор: зеленото възстановяване може да доведе до по-висока възвращаемост на публичните разходи и да създаде повече работни места, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, в сравнение с алтернативата да се наливат стимулиращи пари в икономиката на изкопаемите горива.
Тези констатации идват от проучване на потенциала за екологично възстановяване на основа на изследване на финансовите министерства и централни банкери и сравнение с последствията от финансовата криза през 2008 г., проведено от носителя на Нобелова награда икономиста Джоузеф Стиглиц, бившия главен икономист на Световната банка лорд Стърн и водещите икономисти от Оксфордския университет.
След финансовата криза през 2008 г. призивите за екологично възстановяване бяха частично успешни. Около 16 % от глобалните разходи за стимулиране са зелени, включително и субсидиите за възобновяема енергия, финансирането на изследванията за семена и разработките на нови технологии като електрически превозни средства.
Тази пропорция може да изглежда малка и ефектите от останалата част от разходите като голяма част от тях са свързани с проекти, свързани с въглеродни емисии, като строителство и въглища, но много скоро беше очевидно, че въглеродните емисии, паднаха с 1,4% и възстановиха рекордната сума от близо 6% през 2010 г.
И все пак зеленият стимул даде плод. Възобновяемата енергия се разшири и цената на вятърната и слънчевата енергия падна далеч по-бързо от предвиденото до момента, в който и двете форми на добив на електроенергия сега са конкурентни на производството на изкопаеми горива, без да е необходима субсидия.
Ако това беше възможно само с 16% от разходите за стимулиране, какво би могло да се направи, ако тези пропорции се обърнат? Ние сме много по-добре подготвени да създаваме зелени работни места сега, според проучването в Оксфорд. Има готови проекти от изолация на домовете до разширяване на велосипедни алеи. По целия свят са необходими пунктове за зареждане на електрически превозни средства и слабостите в обществения транспорт могат да се използват за обновяване на железопътни мрежи.
Автомобилните компании с държавни стимули могат да ускорят своето преминаване от бензинови и дизелови двигатели на електрически. През последното десетилетие индустрията за възобновяеми енергийни източници напредва, което прави домашните соларни инсталации евтини, а морските ветроцентрали са жизнеспособни. Всички те са трудоемки и биха осигурили бърза възвращаемост на парите на данъкоплатците.
Има новоизградени отрасли, които могат да нараснат с правителствен тласък. Фатих Бирол, широко уважаваният изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, посочва водорода и батериите като две основни области, които „сега са готови за големи времена“. Водородът под формата на амоняк ще бъде ключов за декарбонизиране на корабоплаването, но неговото въвеждане е бавно поради липса на инвестиции.
Ако правителствата се оправят, структурните промени, необходими за привеждане на емисиите до нула през следващите 30 години, ще доведат до увеличаване на работните места и сигурността. Но трябва да се направи повече, за да се гарантира, че хората виждат положителното, а не да свързват спада на емисиите с падащия просперитет. Голяма част от обществените дискусии досега бяха фокусирани върху свързването на „зелените струни” към спасителните системи за утвърдени отрасли, като авиокомпаниите, изкопаемите горива и производство на автомобили. Те със сигурност са необходими, както ясно показа неспособността да им се поставят условия след кризата през 2008 г., но могат да се разглеждат и като наказани индустрии, които вече са на колене. Работниците в авиокомпаниите и в шистовите полета също са с ипотеки, които да плащат, и със семейства, за които да се грижат. Пренебрегването на загубата на техните работни места, като жертви на по-чисто бъдеще не е достатъчно добро и трябва да има ясен път към техните висококачествени алтернативи.
След финансовата криза капиталът не се размърда за дълго време и инициативата по-скоро беше възвърната от защитници на строгия остеритет и все по-често на популисти, които убеждаваха избирателите в много страни, че отстъплението на държавата ще е цената за фискалната стабилност.
Същите сили все още са на власт и Белият дом на Доналд Тръмп вече има извинение за отмяната на десетки разпоредби за чистия въздух и вода, заплашва да върне защитата на околната среда до нивото на държавата преди Никсън. Ако този път нещата трябва да бъдат по-различни, а хората се нуждаят от сигурност за техните работни места преди всичко, то всички химни за природата трябва да се пеят като подкрепящия фон на индустрията.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)
