Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Намалете проклетата корупция от 10-30% на най-много 1-3%
В страна, в която дългосрочно управлява десницата сама или в коалиция (ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН), и в която все по-голяма роля играят милитаристите и натоварените с функции да пазаруват чуждо оръжие, непрекъснатото нарастване на абсолютните и относителни разходи за отбрана/нападение, включително и за косвено участие във войната в Украйна, се изтъква на преден план. Министър-председателят Желязков прие без особено аргументиране разходите за военната машина на България да нарастват до около 5% от БВП към 2035 г., отговаряйки на искането на „татко“ Тръмп; по подобен начин сведоха глави и представителите на много други европейски правителства, но не всички.
На заден план за анализ и оценка (достатъчни ли са, европейски и са, да растат или да намаляват) остават социалните разходи като дял от БВП, въпреки че едрият капитал се вайка поради „големите разходи за пенсии“, забравяйки че същевременно лакомо поглъща европейски фондове, обществени поръчки, обезщетения и какво ли не.
Да проверим ситуацията в другите европейски страни и по света, на фона на нашата родина, започвайки с данните за 2010-2020 г., когато в България властва десницата ГЕРБ. Нарочно избирам за анализ този период, понеже Ковид-19 още не се е развихрил. Източник на данните е официалната статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (OECD, 2025).
Графика № 1. Агрегирани данни за социалните разходи 2010 г. и 2020 г.
Комбинирана мерна единица: процент от БВП
Обща е тенденцията на нарастване на дела на социалните разходи в БВП в страните от ОИСР, като средното им ниво през 2020 г. 23,3%. Разбира се, в страни с по-дясно управление, делът е чувствително по-нисък: Перу – 9,2%, Мексико – 9,8%, Турция – 13,1%. От страните членки на Европейския съюз под средното ниво са били Ирландия – 15,5%, Румъния – 17,6%, Унгария – 19,0%, Словакия – 19,1%, Латвия – 19,2%, България – 19,6%, Естония – 20,3%, Литва – 21,1%, Нидерландия – 21,2%, Чехия – 22,9%. Тези страни са били изключения от общоевропейската тенденция, която е поддържала по-високо ниво на социалните разходи. При това не става дума за по-богати страни, а за по-социални държави. Това са били Полша – 23,5%, Хърватия – също 23,5%, Словения – 25,2%, Португалия – 26,1%, Швеция – 27,9%, Гърция – 28,6%, Германия – 29,5%, Дания – 29,6%, Испания – 30,6%, Белгия – 31,6%, Финландия – също 31,6%, Италия – 32,5%, Австрия – 32,7%, Франция – 34,7%. Огромна е разликата между крайно дясната България и крайно лявата Франция – това са цели 15,1 процентни пункта! През целия този период „бизнесът“ се наслаждаваше на много по-голяма подкрепа в България, отколкото средната класа и бедните хора. Но „ние си ги избирахме“ – ГЕРБ-СДС, а те си избираха такава политика! Ако някой си въобразява че по отношение дела на социалните разходи България е следвала челния опит на САЩ, нека му подскажем – американците са отделяли 23,7% от БВП – над средното ниво за ОИСР, т.е. цели 4,1 процентни пункта повече от нашата татковина…
Да се прехвърлим в пост Ковид-19 периода. По неизвестни причини България не е подала още данни за 2022, 2023 и 2024 г., но през 2021 г. е прескочила двадесетте процента – 20,5%. Страните от ОИСР са замразили временно дела на БВП за социални разходи на 21,2% от БВП за 2024 г., понеже и други по-щедри страни още не са представили своите данни. Но ето събратята от славния Европейски съюз (даже и от „опасната“ еврозона): Австрия – 31,6 %, Финландия – 31,4%, Франция – 30,6%, Белгия – 28,6%, Германия – 27,9%, Италия – 27, 6%, Дания – 26,4%, Швеция – 26,1%, Испания – 25,9%, Португалия – 24,1%, Гърция – 23,7%, Полша – 23,1%, Словения – 23,0% и Чехия – 22,1% - всичките над средното ниво на ОИСР; единствената крайно дясна страна в ЕС остава Унгария с невзрачните 18,0%.
Да се обърнем за по-нови данни от Евростат.
Графика № 2. Агрегирани данни за социалните разходи 2023 г. в ЕС (Eurostat, 2025)
Комбинирана мерна единица: процент от БВП
Разходите за обезщетения за социална закрила представляват 26,8% от БВП на ЕС през 2023 г. Над това ниво са повдигнали глава 9 „много социални“ страни – Франция, Финландия, Австрия, Германия, Белгия, Италия, Дания, Швеция и Нидерландия; други 9 образуват средното ядро – „средно социални“ страни; последни 9 страни попадат в групата „ниско социални“ страни, естествено, сред тях е и България.
За да илюстрираме че в България управлява „твърда десница“, ще посочим още един факт. Това е законовото ограничение за размера на преразпределението чрез бюджета, регламентирано в Закона за публичните финанси (ЗПФ). Обнародван е Държавен вестник, бр. 15 от 15 февруари 2013 г. и влиза в сила от 1 януари 2014 г. Този закон заменя предишния Закон за устройството на държавния бюджет и въвежда фискални правила, включително ограничение на разходите по консолидираната фискална програма (без средствата от ЕС) до 40% от БВП. Това правило има за цел „да гарантира фискална дисциплина и да ограничи прекомерното преразпределение от страна на държавата“. До сега, включително и през особения период на междувластие 2023–2024 г., разходите винаги са оставали под 40% от БВП. За 2025 г. обаче, според проектобюджета, общите разходи достигат 44.9% от БВП, но това включва и разходи, финансирани от ЕС и други източници, които не се броят към законовото ограничение.
Другите европейски страни не са притежавали толкова мъдри политици – колкото българските, както и толкова добре подържани финансово пазарни ястреби, и затова пренебрежително гледат на „българския експеримент“, облагороден законово от ГЕРБ. През 2024 г. държавните разходи в еврозоната са били еквивалентни на 49,6% от БВП, а държавните приходи – на 46,5% от БВП. Цифрите за ЕС са били съответно 49,2% и 46,0%.
Графика № 3. Съотношения на държавните разходи и приходи в ЕС и еврозоната (Eurostat, 2025)
Наблюдаваните тенденции на държавните разходи като дял от БВП в ЕС и в еврозоната са очевидни: първо, разходите са неизменно над 45% от БВП – „прекомерно преразпределение“ според дясната българска идеология, като в тези сметки се вписва и българската практика, понижавайки средното ниво; второ, държавните разходи скачат от 2020 г. до към края на 2022 г. по причината на Ковид-19, след което спадат, но остават към 50% в съюза и над 45% в еврозоната.
„Европейските“ поуки към българските „десни цървули и потури“ са повече от полезни: първо, към 2035 г., когато в България от БВП трябва да се отделят към 5% за милитаризация, ще е полезно социалните разходи да достигнат 28-30%, за да се „поевропейчат“ не само с въоръжения, а и с по-висок „европейски“ жизнен стандарт; второ, напълно естествено, ограничението на разходите по консолидираната фискална програма (без средствата от ЕС) до 40% от БВП незабавно трябва да отпадне или поне да се завиши на 45% (ако сме членове на еврозоната) или на 50% (ако сме достойни членове на Европейския съюз).
Две допълнителни пожелания: намалете проклетата корупция от 10-30% на най-много 1-3 %, нали сте народни представители; организирайте ясна лява национална партия, само с десни слепки нещата няма да се подобрят.
Специално за „Труд news”
Библиография
OECD, 2025. Social expenditure aggregates. Percentage of GDP. [Онлайн]
Available at: https://data-explorer.oecd.org/vis?df[ds]=DisseminateFinalDMZ&df[id]=DSD_SOCX_AGG%40DF_SOCX_AGG&df[ag]=OECD.ELS.SPD&dq=.A..PT_B1GQ.ES10._T._T.&pd=2010%2C&to[TIME_PERIOD]=false&vw=tb
Eurostat, 2025. EU social benefits expenditure up 6% in 2023. [Онлайн]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20241125-2
Eurostat, 2025. Development of total expenditure and total revenue, 2014–2024 (¹) (% of GDP). [Онлайн]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Development_of_total_expenditure_and_total_revenue,_2014%E2%80%932024_(%C2%B9)_(%25_of_GDP).png
_(%25_of_GDP).png){kind=link}