„Ако сте диабетик, предимството е, че можете да се самоубиете със сладкиши.“ Джими Кар, английски комик и тв водещ
Един от сигурните симптоми е непреодолимият глад за сладко. Ако често ни прималява от глад, въпреки че само преди час-два сме се нахранили обилно и особено ако сме и хапнали за десерт нещо сладко, то трябва сериозно да се разтревожим. Когато сме в това състояние, мозъкът ни „нарежда“: бързо, изяж нещо сладко, иначе ще припаднеш. Ако бясното чувство за глад за сладко е вързано със силно сърцебиене, с обилно изпотяване със студена пот, с разтреперване на тялото, и само нещо със съдържание на захар ви помага да преодолеете това състояние – например подсладена газирана напитка или парче сладкиш, то тогава почти със сигурност имате инсулинова резистентност.
Нека още веднъж да кажем какво предизвиква това състояние: прекалената консумация на висококалорични мазни храни, каквито са животинските, на бяла захар, бяло брашно. Животинските мазнини могат да стимулират свръхпроизводството на инсулин в тялото по същия начин, както простите въглехидрати. Когато приемаме непрекъснато големи количества животински храни, техните наситени мазнини запушват с мастни капчици рецепторите на клетките, с които трябва да се свърже инсулинът, за да вкара глюкозата в тях. Но това не става и глюкозата започва да циркулира в кръвта, повишавайки нивата на кръвна захар. Това е сигнал за панкреаса изведнъж да произведе големи количества инсулин, което води до силно намаление на кръвната захар (хипогликемия) с всички изброени по-горе симптоми.
Тези пикове и спадове в нивата на кръвната захар се отразяват зле на целия организъм, човек е в един безкраен кръг на хипергликемия и хипогликемия, постоянно уморен и гладен за сладко, а идва един момент, когато възможностите на панкреаса да произвежда инсулин се изчерпват и той се изтощава. С времето освен повишаване нивата на кръвна захар, състоянието може да доведе до диабет тип 2 и други усложнения, включително високо кръвно налягане, високи нива на холестерол и увеличена висцерална мазнина, която е свързана с възпаления в тялото. Тези проблеми допринасят за развитието на метаболитен синдром - група от състояния, които увеличават риска от сърдечни заболявания и инсулт. Когато кръвната захар започва все повече да се покачва – от 6,1 норма става 9, 10, 11…, тогава имаме вече и симптоми на диабет тип две: сухота в устата, постоянна жажда и постоянно уриниране заради огромните количества течности, които пием. Вместо литър и половина-два урина на ден отделяме по 5-6 литра, нарича се полиурия… Честото уриниране намалява нивата на вода в клетките!Ето как омагьосаният кръг с кръвната захар засяга и бъбреците, и всички органи и системи в тялото.
Инсулиновата резистентност е свързана и с качване на килограми: хората бързо повишават теглото си и затлъстяват.
При нас идват хиляди хора с инсулинова резистентност и хиперинсулинемия – свръхпроизводство на инсулин заради инсулиновата резистентност. Често на тези хора лекарите предписват лекарства, които стимулират панкреаса да произвежда… още повече инсулин. Пътят за лечение на инсулиновата резистентност е един: изследвания, консултация с лекар, лечебно гладуване под лекарски контрол. 20-дневният режим с плодове и чай (обикновено без мед, но зависи от преценката на лекаря) и 10-дневното захранване ще дадат бърз резултат, но ако човек не иска да се върне към инсулиновата резистентност, трябва рязко да ограничи и, ако може, да спре изцяло животинските храни: месо и колбаси, мляко, сирене, яйца... Всички тези храни съдържат наситени мазнини. Рибата, особено дивата, съдържа и наситени, и ненаситени мазнини и ако си хапваме риба, то нека е веднъж седмично, тогава ще има полза от нея.
Ирена и Стефан Доневи са за втори път при д-р Емилова 20 години по-късно.
Един стар кожен колан ни разказва историята на Ирена и Стефан Доневи. Стефан го е носил през далечната вече 2003-та, когато двамата отиват за пръв път при д-р Емилова.
22 години по-късно това лято те са отново при д-р Емилова – за втори път. А Стефан носи със себе си този кожен колан и показва колко дупки е трябвало да му пробият, за да може да го стесни и да го носи отново и отново. Защото, когато идват за пръв път, Стефан, бивш спортист, тежи към 120 кг (сега е 87), а Ирена – цели 160 (сега е под 100). Със затлъстяване през 2003-та е бил и 14-годишният им син, само дъщеря им нямала нужда от сваляне на килограми.
Тогава Стефан прави 20 дни на плодове и чай с мед и се захранва 10, а Ирена – 36 дни на плодове и се захранва 20 дни! И резултатът е зашеметяващ: сваля цели 23 кг.
Въодушевени от резултатите тогава, те правят още едно дълго гладуване на следващата година. И въпреки че не са станали абсолютни вегани или вегетарианци, въпреки че не са правили други толкова дълги периодични гладувания, а само къси, коланът доказва, че са променили начина си на живот и не са се върнали към стария.
„Бяхме толкова щастливи с резултатите, чувствахме се толкова добре при това първо посещение на клиниката. После шайбата ни завъртя, работа, деца, бизнес… През 2013 г. заминахме за Германия и започнахме да изграждаме живота си от нулата, от работа във фабрики, нощна смяна…“ Ирена завършва на 50+ години икономика в Университета в Потсдам и двамата отварят фирма за счетоводни и финансови услуги. Днес имат десетина служители и са изградили живота си в Берлин, заобиколени от децата и четирима внуци.
Работа, работа и пак работа… А кога ще почиваме истински, казали си двамата тази година, и ето как, без много да се колебаят, се озовали за втори път при д-р Емилова.
„Въпреки че не сме идвали повече от 20 години при д-р Емилова, никога не сме забравяли това, на което тя ни научи. Още с първото гладуване започнахме да променяме начина си на хранене, да се стремим да се храним с по-малко концентрирана, висококалорична храна, да ядем повече плодове и зеленчуци. И децата ни също възприеха този начин на хранене. И винаги сме искали отново да дойдем!“
Сега, през това лято, Ирена и Стефан отново остават 20 дни на плодове и чай с мед и правят 10 дни захранване. Оказва се, че гладуването е като карането на колело – не се забравя, само трябва да завъртиш педалите. Свалените килограми дори не ги броят, както не са ги броили през годините. „Не сме тук за това. За нас е важно качеството на живот, да сме здрави, бодри, да имаме сили и акъл да работим, да се радваме на семейството си“, заключават Ирена и Стефан с усмивка.