Азербайджан бие тревога заради спадането на водата в Каспийско море

Поддържат транспорта с мащабно драгиране на дъното

Рязкото спадане на нивото на Каспийско море засяга пристанищата и доставките на петрол и може да причини катастрофални щети на популациите на есетрови и тюлени, алармираха представители на Азербайджан.

Каспийско море, което съдържа значителни запаси от важни суровини, заема бреговете на пет държави, които са основни производители на петрол и газ: Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан.

Заместник-министърът на околната среда на Азербайджан Рауф Хаджиев заяви пред Ройтерс, че морето се свива от десетилетия, но данните показват, че процесът се ускорява. Нивото на водата е спаднало с 0,93 метра през последните пет години, с 1,5 метра през последните 10 години и с 2,5 метра през последните 30 години, каза Гаджиев, като оцени сегашното ниво на спад на 20-30 сантиметра годишно.

„Отдръпването на бреговата линия променя природните условия, нарушава икономическата дейност и създава нови предизвикателства за устойчивото развитие“, каза Хаджиев, който представлява Азербайджан в съвместна работна група с Русия, която се срещна за първи път през април, за да обсъди въпроса.

Според протокола, подписан от страните, работната група планира да одобри съвместна програма за наблюдение на ситуацията и реагиране на нея онлайн през септември.

Хаджиев заяви, че спадът на нивата на водата вече се отразява на крайбрежните общности и пристанищните операции. Около 4 милиона души живеят на брега на Азербайджан, а около 15 милиона в Каспийския регион като цяло.

Според него корабите срещат все по-големи трудности при влизане и маневриране в пристанището на азербайджанската столица Баку. „Това намалява товароносимостта и увеличава логистичните разходи“, добави той.

Обемите на транспортирания петрол намаляват

Доставките на петрол и петролни продукти през нефтения терминал Дубенди, най-големият в Каспийско море на Азербайджан, са спаднали до 810 000 тона през първата половина на 2025 г. от 880 000 тона през същия период на миналата година, заяви пред Ройтерс директорът на Международното морско пристанище Баку Елдар Салахов. Той свърза намаляването на обемите със спада на нивата на водата, отбелязвайки необходимостта от мащабни драгиращи работи, за да се осигури стабилна работа на пристанището.

Според Салахов, през 2024 г. на нефтения терминал в Дубенди са извършени драгиращи работи по над 250 000 кубически метра, за да се позволи на най-големите танкери от Каспийския регион да влизат в терминала без ограничения.

През април Бакинската корабостроителница завърши строителството на нов драгиращ кораб „Инженер Солтан Казимов“, който е планиран да бъде пуснат в експлоатация в близко бъдеще. Корабът ще може да удълбочи дъното до 18 метра, осигурявайки подкрепа за капацитета на пристанището, каза Салахов.

Заплаха за риби и тюлени

Задълбочаването на морето унищожава и влажни зони, лагуни и тръстикови масиви и заплашва оцеляването на редица морски видове, каза Гаджиев.

Най-големият удар е нанесен върху есетрата, която вече е застрашена от изчезване. Тя губи до 45% от летните и есенните си местообитания и губи достъп до обичайните си места за хвърляне на хайвера в реките.

Тюлените също са застрашени поради свиващата се морска площ и изчезването на сезонните ледени полета на север, където се размножават, каза Гаджиев.

„Когато морското равнище спадне с 5 метра, тюлените губят до 81% от местата си за размножаване, а когато спадне с 10 метра, губят почти всички подходящи места“, каза той.