Според ELSTAT Гърция е сред страните с най-висок процент енергийна бедност в Европейския съюз (ЕС), като 43,6% от домакинствата заявяват, че не могат да отопляват домовете си, съобщава To Vima.
Гърция продължава да изостава от средните показатели за ЕС по отношение на подобряването на енергийната ефективност на домовете, въпреки отпускането на специални средства през последното десетилетие, като показва слаби резултати в областта на енергийната бедност.
Според статистическата служба на страната (ELSTAT), Гърция е сред страните с най-висок процент на енергийна бедност в Европейския съюз (ЕС), като 43,6 % от домакинствата заявяват, че не могат да отопляват домовете си.
Сметките за комунални услуги представят още по-тревожна картина. Близо 33 % от общото население е в забава с плащанията, като процентът достига 67,3 % сред домакинствата с ниски доходи.
Повечето къщи все още имат стари прозорци, неадекватна изолация и отоплителни системи, които повишават енергопотреблението. В повечето страни от ЕС стандартният подход е да се инвестира систематично в програми, които намаляват енергийните нужди и защитават домакинствата.
В контраст с това, по време на енергийната криза гръцкото правителство избра да фокусира политиката си почти изцяло върху временни потребителски субсидии. Опитът от последните три години обаче показва, че такива мерки служат само като краткосрочен буфер, а не като трайно решение – особено като се има предвид, че разходите за енергия продължават да нарастват.
В много европейски страни справянето с проблема за подпомагане на по-бедните домакинства не се ограничава до еднократни помощи. Постоянните субсидии, основани на критерии за доход, систематичните програми за обновяване и данъчните мерки за облекчаване на тежестта върху домакинствата създават трайна предпазна мрежа. Във Франция и Германия политиката за „зелени домове“ се прилага от години като инструмент не само за опазване на околната среда, но и за социални политики.
Гърция, макар и да се движи в тази посока, изостава както по отношение на скоростта, така и по отношение на ефективността. Трудностите при достъпа до програмите, бюрокрацията и забавянията при усвояването на средствата създават разминаване между планирането и изпълнението. В резултат на това рискът от енергийна бедност остава висок, а неплатените сметки продължават да нарастват.