Ердоган и Путин имат на какво да научат Запада

Напоследък Турция предприе редица стъпки, които изглеждат като преориентиране към Запада. Тя намали вноса на руски петрол и природен газ; предпочита американски и южнокорейски компании пред досегашния руски партньор за изграждането на втора атомна електроцентрала; поръча от Обединеното кралство изтребители Eurofighter на стойност 8 млрд. паунда (10,5 млрд. долара); и чрез собствените си големи отбранителни компании подписа съвместни предприятия за разработване на безпилотни самолети с британската BAE Systems Plc и италианската Leonardo SpA, пише Bloomberg.

Но това не е обръщане на Турция към Запада; това е обръщане на Запада към Турция, защото Доналд Тръмп е в Белия дом и за европейците настава мрачна нощ на душата относно начина, по който ще се въоръжават и защитават. Много просто, сега те се нуждаят от Турция поне толкова, колкото тя се нуждае от тях.

Тръмп винаги се е разбирал добре с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, защото той е от онези силни мъже, които американският президент харесва, с обща враждебност към стария либерален ред. Турция също така е все по-важен и способен геополитически играч, в състояние да съдейства за победите на Тръмп в Сирия, Газа, Кавказ и в други региони.

Геополитически пазарлък

Чувството е взаимно. В Овалния кабинет на Тръмп Ердоган получава по-скоро уважение, отколкото пренебрежение или, още по-лошо, лекции за унищожаването на демокрацията и свободата на словото у дома. Ситуацията при него е подобна на тази при Мохамед бин Салман, саудитския владетел, който ще посети Вашингтон следващата седмица.

Нито един от двамата не беше поканен по време на администрацията на Джо Байдън, защото - по много основателна причина - те не се вписваха в основаната на ценности външна политика, която правителството се опитваше да възстанови.

За разлика от тях, Тръмп и Ердоган вече се срещнаха два пъти тази година и явно всичко върви добре. Дни след първата им среща на срещата на върха на НАТО през юни Министерството на правосъдието на САЩ свали обвиненията за корупция срещу турски контрагент, обвинен в манипулиране на договори на алианса.

По време на срещата им в Белия дом през септември двамата с усмивка подписаха договор за 43 млрд. долара, по силата на който Турция ще купува американски втечнен природен газ.

Все още има напрежение около притежаваните от Турция руски системи за противовъздушна отбрана С-400, но се появиха и признаци, че според тях може би се вижда решение.

Ердоган е по-малко обичан в Европа, но е по-необходим. Например Турция разглежда възможността за закупуване на изтребители Eurofighter, за да разнообрази военновъздушните си сили, поне от 2022 г. насам. Но досега Германия - партньор в консорциума, който произвежда самолетите - блокираше продажбата.

Първо, това беше главно заради трансграничните военни операции на Турция в Сирия. А през април - заради отслабването на демокрацията в страната. Сега това вето е отменено, защото Европа е ограбена от геополитиката. Със сигурност не е заради подобренията в турската демокрация.

Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и кандидат за президент от основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP), беше арестуван през март и обвинен тази седмица за 142 престъпления, за които се предвиждат присъди от над 2000 години затвор.

Това е юридически фарс в най-гротескната му форма. Прокурорите повдигат неправдоподобни обвинения и срещу самата CHP. А само миналия месец полицията за борба с тероризма арестува главния редактор на един вече рядък критичен към правителството телевизионен канал, Tele1, по обвинение в шпионаж.

Властите възложиха на държавна агенция да ръководи телевизията и медийната компания, която е неин собственик; последните думи на водещия на Tele1 по време на превземането по средата на предаването на 24 октомври бяха: „Грижете се за себе си, не вярвайте на лъжите.“

Най-големият победител от инвазията в Украйна

Ключът към увереността на Ердоган да засили двойно репресиите е, че той е безспорно най-големият печеливш от необмисленото решение на Владимир Путин да нахлуе в Украйна. Това го направи незаменим за Запада и следователно недосегаем. Турция не желае Русия, съперник за доминация в Черно море, да притежава повече пристанища или брегова ивица, затова тихомълком помогна за въоръжаването на Украйна.

В същото време обаче страната отказва да се присъедини към западните санкции, което ѝ позволява да извлече огромна полза от тях, като купува руски петрол с отстъпка и действа като транзитен пункт за руската търговия.

Това беше късметът, от който Ердоган се нуждаеше в момент на крайно строги икономически ограничения и нарастваща непопулярност у дома. Благодарение на руската агресия новият финансов екип успя да свие бурната годишна инфлация до 33% през миналия месец от високите 80% през август 2022 г., като същевременно запази растежа на ниво от около 4-5%.

Фокусът на Русия върху Украйна също така предостави пространство на Ердоган да организира падането на агента на Путин в Сирия, бившия президент Башар Асад. Това доведе до множество ползи.

На първо място, както ми каза бившият турски дипломат Синан Улген, това премахна влиянието, което Путин имаше върху Ердоган чрез способността си да предизвика нови вълни от бежанци към Турция по всяко време, например чрез бомбардиране на Идлиб в Северна Сирия.

Второ, облекчи кюрдския проблем на Турция, като отслаби позициите на кюрдските бойци в Северна Сирия. Това позволи на Ердоган отново да пренареди политическата си база у дома, като сключи мир с голямото кюрдско малцинство в Турция, което потенциално може да сложи край на 40-годишните вътрешни конфликти и да привлече благодарни кюрдски гласове на изборите.

Отношенията на Ердоган с Путин – урок за Европа

Улген, който понастоящем е директор на истанбулския мозъчен тръст за външна политика EDAM, смята, че Европейският съюз е пропилял шанса да задържи Турция в демократичния лагер, когато е насърчил Ердоган да изпълни критериите, необходими за започване на преговори за членство през 2005 г., само за да може Франция, Кипър и някои други страни да спрат преговорите и да ги оставят в застой.

Това може и да е вярно, но фактът е, че Европа и САЩ трябва да работят с Ердоган. Местоположението на Турция и контролът на входа на Черно море са стратегически важни както никога досега. Тя разполага с големи въоръжени сили, много разширена и усъвършенствана оръжейна промишленост, както и с работна сила и промишлена база, които са все по-ценни за стагниращите, застаряващи и скъпоструващи икономики на Европа.

Европа се нуждае от единна стратегия за справяне с Ердоган и трябва да се поучи от отношенията му с Путин. Двамата лидери успяха да разграничат различията си, като удържаха сериозни конфликти на интереси - от Сирия до Кавказ и Украйна - и същевременно работиха в тясно сътрудничество в други области. Това може да се направи и трябва да се направи, защото Ердоган също иска да намали зависимостта си от Русия и няма да бъде вечно на власт.

Едновременно със съобразяването с легитимните интереси на Турция, Европа трябва да подкрепи изключително голямата демократична опозиция на страната в този период на репресии. Защото, въпреки че Ердоган все още не е превърнал страната си в следващата Русия или Иран, вече трябва да е ясно, че той може да го направи.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.