Забележителна книга за изобретяването на книгите

„Безкраят в стрък тръстика“ от Ирене Вайехо е забележителна книга за изобретяването на книгите в античния свят, за книгата като артефакт, но и като гениален инструмент на човешката свобода. Българското издание влиза в книжарниците на 12 май.

От зараждането на писмеността през възникването на идеята библиотеките да съберат цялото познание, започвайки с Александрийската, възходите и паденията на книгата, до интересни паралели между интернет и Вавилонската библиотека на Борхес, Ирене Вайехо поднася ерудирана и интригуваща смесица от история, митология, неизвестни и любопитни факти и аналогии с днешния ден, за да увлече читателя в едно невероятно литературно приключение, озаглавено „Безкраят в стрък тръстика“ (Издателство „Колибри”). Смайващо четиво, което доставя духовна наслада, обогатява и внушава преклонение пред най-доброто изобретение на човешкия ум. Преводът на български език е дело на Десислава Антова и Захари Омайников. Художник на корицата е Люба Халева.

„Kнигата е била наш многовековен съюзник в една война, неотразена в учебниците по история. Това е битката за съхраняването на най¬-ценните ни творения: думите, които са не повече от едно издихание; фикциите, които измисляме, за да дадем смисъл на хаоса и да оцелеем в него; истинските, неверните и винаги временните знания, които изчопляме от твърдата скала на нашата неосведоменост. Това е и причината, поради която реших да се потопя в това изследване. В началото имаше въпроси, рояци от въпроси: кога са се появили книгите? Каква е тайната история на усилията за размножаването или унищожаването им? Какво се е изгубило по пътя и какво е спасено? Защо някои от тях са се превърнали в класика? Какви щети са им нанесли зъбите на времето, ноктите на огъня, отровата на водата? Кои книги са изгаряни с гняв и кои са преписвани най¬-ревностно? Едни и същи ли са те? Този разказ е опит да се продължи авантюрата на онези ловци на книги. Би ми се искало, по някакъв начин, да стана тяхната невероятна спътница в изнамирането на изгубени ръкописи, неизвестни истории и гласове…“
 
Родена в Сарагоса през 1979 г., Ирене Вайехо е филолог, историк и писател. Завършва класическа филология в университетите в Сарагоса и Флоренция, има докторска титла. Първоначално интересите ѝ са съсредоточени върху изследването на класическата римска литература. Автор е на 2 романа, 2 сборника със статии, публикувани във вестниците „Ел Хералдо де Арагон“ и „Ел Паис“, и 2 детски книжки. През 2019 г. истинска сензация в цял свят предизвиква „Безкраят в стрък тръстика“, едно от най-награждаваните испански издания през последните години. Сред престижните отличия са „Критично око“ (2019), испанската Национална литературна награда за есеистика през 2020 г. (Вайехо е петата жена, удостоена с този приз от учредяването му през 1975 г.), наградата на правителството на Автономната област Арагон (2021), Наградата на испанските издатели „Антонио де Санча“ (2022). Авторските права са продадени в над 30 страни.
 
 Из ПРОЛОГ

Тайнствени конни дружини кръстосват из пътищата на Гърция. Селяните ги наблюдават недоверчиво от нивите или от вратите на колибите си. Опитът ги е научил, че странстват само опасните хора: войници, наемници и роботърговци. Смръщват чела и ръмжат, докато ги видят отново да се изгубят зад хоризонта. Не обичат въоръжени чуждоземци.
Конниците препускат, без дори да поглеждат селяните. Те с месеци са изкачвали планини, минавали са през клисури, преброждали са долини, прегазвали са речни бродове, плавали са от остров на остров. Мускулите и издръжливостта им са укрепнали, откакто им e възложена странната мисия. За изпълнението ѝ трябва да се осмелят да преминат през земи, пълни с насилие, в свят на почти непрестанна война. Те са ловци, преследващи необикновен дивеч. Дивеч безшумен, хитър, неоставящ никаква следа.

Ако тези плашещи емисари седнеха в някоя пристанищна кръчма да пият вино, да ядат печен октопод, да разговарят и да се напият с непознати (но от предпазливост никога не го правят), биха могли да разкажат забележителни истории за пътешествия. Как са навлизали в земи с върлуваща из тях чума. Прекосявали са райони, опустошени от пожарища, виждали са горещите пепелища на разрушението и жестокостта на бунтовници и наемни войници. Понеже все още за обширни райони няма карти, те са се губили и с дни са вървели без посока под палещото слънце или сред развилнели се бури. Принудени са били да пият отвратителна вода, причиняваща страшно разстройство. При дъжд колите и мулетата им все затъват в локвите; те с викове и ругатни ги теглят, докато паднат на колене и целунат калта. Когато нощта ги изненада далеч от подслон, само плащът им ги пази от скорпионите. Познали са влудяващото изтезание на въшките и постоянния страх от разбойници, каквито изобилстват по пътищата. Често, докато препускат през безкрайни пущинаци, кръвта им се смразява при мисълта за шайка разбойници, които ги причакват, притаили дъх зад някой завой на пътя, за да връхлетят връз тях, да ги избият хладнокръвно, да ги ограбят и да зарежат още топлите им трупове сред храсталака.

Страхът им е разбираем. Царят на Египет им е поверил големи суми пари, преди да ги прати да изпълнят повелите му на другия бряг на морето. По онова време, само няколко десетилетия след смъртта на Александър, да пътуваш с голямо богатство било много рисковано, граничело е със самоубийство. Но макар кинжалите на разбойниците, заразните болести и корабокрушенията да заплашват с провал една толкова скъпа мисия, царят не спира да разпраща във всички посоки агентите си от страната на Нил, през граници и огромни простори. Желае страстно, с нетърпение и болезнена жажда да се сдобие с плячката, която тайнствените му ловци издирват за него, изправяйки се пред неведоми опасности.
Селяните, седнали да шпионират от праговете на колибите си, наемниците и разбойниците, щяха да ококорят ей такива очи и да зяпнат недоверчиво, ако знаеха какво са преследвали чуждоземните конници.
Книги. Издирвали са книги.

Това е била най-добре пазената тайна на египетския двор. Повелителят на Двете земи, един от най-могъщите мъже по онова време, би дал живота (на други, разбира се, нали е винаги така при царете), за да се сдобие с всички книги на света за Голямата си александрийска библиотека. Преследвал мечтата за една абсолютна и съвършена библиотека, за колекция, в която да събере всички творби на всички автори от началото на времената.