Захари Карабашлиев: Недостигът на вяра е най-голямата рана на съвременното ни общество

"Недостигът на вяра е най-голямата рана на съвременното ни общество. Според мен българинът не е вярващ, суеверен е. Суеверията избуяха като плевели в недостига на вяра", каза пред БТА писателят Захари Карабашлиев в Ямбол, където снощи в Синия салон на читалище „Съгласие“ представи новия си роман „Рана“.

По думите му живеем във вяра, обърната към календара, без да осмисляме и познаваме същността на християнство. Празнуваме църковните празници, без да познаваме смисъла им. „Пълно е със суеверие – всеки се кръсти по три пъти за няма нищо, но носи червена нишка на ръката си. Другата ни рана е животът в лъжа и неистина. Ние сме засипани с неистини и без да искаме, потъваме в тях“, посочи Карабашлиев.

„Романът „Рана“ ни отправя в едно минало, за което по някакви причини не е отговорено досега в българската литературата. Става въпрос за трите войни, които са станали в началото на 20-и век – двете балкански и участието ни в Първата световна война“, каза писателят Христо Карастоянов, който откри срещата на Захари Карабашлиев с ямболските читатели. Според Карастоянов езикът в книгата умее да владее и разговаря с читателя. „Завиждам на тези, които ще я разгърнат за първи път, защото тя увлича“, допълни той.

Историята в „Рана“ проследява Сава – бежанец от Одринска Тракия след Балканските войни, който е студент по право в София, и Елиза – генералска дъщеря, талантлива пианистка, ученичка в последен клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916 г. ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.