Защо Вертикалният газов коридор Гърция - България - Румъния рискува загуба на интерес от инвеститорите?

Вертикалният газов коридор рискува скоро да се сблъска с турбуленция, подобна на тази от декември, тъй като има вероятност следващите търгове за резервиране на капацитет по маршрута от Гърция до Украйна отново да не привлекат интерес от страна на потребителите, пише гръцката медия Еnergy Press.

Този риск се признава дори от източници в Министерството на околната среда и енергетиката в Атина, които отдават тази ситуация на колебание и неуспешно управление от страна на Брюксел. Източниците говорят за инвестиционна несигурност и признават, че тази ос, която се стреми да се превърне в основен маршрут за транспортиране на американски втечнен природен газ (LNG) от юг на север, все още има дълъг път, преди да отбележи победа.

Проблемът, който събира сиви облаци над проекта и за чието отстраняване се смята, че ще е необходима американска намеса в Европейската комисия, се отнася до отношението на Комисията, която от една страна признава геополитическото значение на коридора, но от друга, както казват въпросните източници, повдига пречки и "поставя препятствия". И това е така, защото Комисията продължава да изразява сериозни резерви относно факта, че продуктите, създадени от операторите на преносни системи на петте страни по коридора (Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна), с цел резервиране на капацитет през три различни входни портала за природен газ, са съобразени с европейската регулаторна рамка. Тоест, както по отношение на т. нар. "Маршрут 1" (за който инвеститорите могат да резервират транспортен капацитет до Украйна от терминалите за втечнен природен газ Revithousa и FSRU Alexandroupoli), така и по отношение на двата нови специални продукта, пуснати на последния неуспешен търг на 22 декември, а именно "Маршрут 2" (който се отнася изключително до втечнен природен газ, внесен чрез FSRU Alexandroupoli и транспортиран до България чрез гръцко-българския газопровод IGB, ключова част от Вертикалния коридор), и "Маршрут 3", който установява взаимовръзка с газопровода TAP в района на Комотини, Гърция, така че азербайджански газ също да може да влиза в газопровода IGB.

Парадоксът, както коментират източници от Министерството на околната среда и енергетиката в Атина, е, че същата Комисия, която миналия юни се ангажира, в рамките на тарифното споразумение със САЩ (споразумението за митата), да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара през следващите три години (2026-2028 г.), сега подкопава подписаното, без да има признаци да промени позицията си, поне засега.

Проблемът стана очевиден миналия месец, когато очакванията относно разширяването на капацитета на Вертикалния коридор чрез добавяне на два нови маршрута към добре познатия "Маршрут 1", целящ увеличаване на транспорта на газ (главно американски втечнен природен газ) до Украйна, бяха разбити (на декемврийския търг за трите маршрута не се явиха участници в търга).

Несигурността, породена от позицията на Европейската комисия

Според източници от Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, основната причина за този неуспешен "краш тест" е била продължителната регулаторна неяснота около оста Юг-Север, поради непоследователността в начина, по който бюрокрацията на ЕС е управлявала ситуацията, тъй като много малко преди трите търга е започнала да се съмнява дали те ще отговарят на рамката на общността.

Същността на проблема изглежда е, че чрез тези конкретни продукти доставчик или търговец може да резервира капацитет по цялата верига от тръбопроводи и инфраструктури, които съставляват вертикалния коридор, т.е. от Ревитуса до Украйна. Рамката на ЕС обикновено предвижда отделно разпределение на капацитет за всяка инфраструктура по европейските газови маршрути. Според Комисията резервирането на капацитет по този начин може да наруши конкуренцията.

Хронология на провала и последващите търгове

За да представим накратко хронологията на авариите, в първия етап се проведоха консултации между операторите на преносни системи на петте държави и Европейската комисия, както и между политическото ръководство на гръцкото Министерство на енергетиката и генералния директор на Главна дирекция "Енергетика" Дите Йоргенсен, в рамките на Съвета на министрите на енергетиката (15-16 декември), като Комисията даде съответното зелена светлина за двата нови продукта ("Маршрут 2" и "Маршрут 3").

Картината се промени няколко часа по-късно, когато според същите източници регулаторните органи на петте участващи държави бяха информирани, че не трябва да ги одобряват. Това беше последвано от нова намеса от страна на Министерството на енергетиката в Атина по отношение на Генерална дирекция "Енергетика" и след това от коригиращи действия към регулаторните органи, които най-накрая дадоха своето "одобрение" в петък, 19 декември, само три дни преди търговете за януари.

След това заинтересованите потребители (търговци, доставчици) също бяха информирани, но преди няколко дни останаха с впечатлението, че новите продукти не са в съответствие с рамката на общността и че търговете няма да се проведат. Резултатът от тази "бъркотия" по-горе беше нулев инвестиционен интерес в неясен контекст и образ на несигурност около този коридор. А това е така, защото ако търговец или доставчик не е сигурен, че продуктът, който резервира за търг, е законен и няма да бъде оспорен на регулаторно ниво утре, може да избере да не участва в съответната процедура.

И когато са попитани дали предвиждат риск за следващите търгове, както февруарските, така и мартенските, същите източници оставят възможността отворена, защото неяснотата изглежда продължава.

Трябва също да се отбележи, че планът предвижда провеждането на месечни търгове до март за всеки от трите маршрута с цел доставки на газ през Вертикалния коридор до Украйна до април. По това време Комисията ще започне и процеса на пренастройване на трите продукта.

Въпреки това, повдигнатите по-горе опасения не отговарят на въпроса защо, оставяйки настрана търговете за двата нови продукта, търгът за резервация на капацитет за "Маршрут 1", тестван продукт, чиято начална точка е терминалът Ревитуса и който започна да се предлага от лятото, и където на предишния търг (края на ноември за ангажимента за капацитет за декември) бяха "присъдени" 60% от предложеното количество.

Истината е, че нулевият интерес към "Маршрут 1" през миналия месец се дължи на комбинация от фактори, от транзитни мита, които остават високи въпреки отстъпките, до ниско търсене от Украйна въпреки зимния период, но и на факта, че цените в съседна България бяха по-привлекателни за търговците.

Освен това трябва да се вземат предвид и регулаторните пречки, които продължават да се повдигат от някои от участващите страни, като например Румъния, както и фактът, че редица други маршрути, главно през Полша и Литва, остават по-конкурентни от Вертикалния коридор за износ на природен газ за Украйна.