Труд
Автор:
Труд онлайн
Консумацията на хляб в Испания е спаднала с 80% от 60-те години насам, от 134 на 28 килограма на човек годишно. Зад този спад стои голяма промяна в културните и кулинарните вкусове. Тъй като хлябът се обвинява и за наднорменото тегло на хората, четири от десет пекарни в Испания са фалирали, пише Euronews.
Хлябът, този неразделна част от всяко испанско ястие, изчезва от масите ни с тревожна скорост.
Цифрите са сурови. В началото на 60-те години на миналия век всеки испанец е консумирал 134 килограма хляб годишно; днес това количество е спаднало до 28 килограма годишно, което е спад от 80% и отразява много повече от проста промяна в диетата.
Промяната е преди всичко поколенческа и културна.
Както обяснява Хосе Мария Фернандес, генерален секретар на Испанската конфедерация на пекарните, подходът на младите и възрастните е коренно различен: „Моето поколение не знае как да се храни без хляб, а поколението на децата и внуците ми знае как да се храни без хляб“.
Младите хора са заменили тази традиционна храна с други източници на въглехидрати, като пици или макаронени изделия, и свързват хляба директно с наднорменото тегло и хранителната непоносимост.
Това отклонение от средиземноморския хранителен режим е прогресивно, но неумолимо. През последното десетилетие търсенето е спаднало с повече от 20 % – от 34,9 кг на глава от населението през 2015 г. до 27,82 кг през 2025 г. Ежедневното пазаруване на хляб, което някога беше ритуал, става все по-рядко.
Хранителната реалност е различна: съдържанието на мазнини в хляба е ниско, но секторът се опитва да развенчае този мит от десетилетия, без да постига особен успех. Освен това много хора, които не страдат от непоносимост, погрешно са спрели да консумират продукти с глутен, което допълнително допринася за спада.
Кризата е засегнала сериозно традиционния сектор. Четири от десет пекарни са затворили от началото на века, жертви на спада в потреблението и проблемите с подмяната на поколенията. Хлябът е поскъпнал с 30 % за десетилетие и сега се продава главно в супермаркети и бензиностанции, където преобладава индустриалното производство.
Както изтъкна занаятчийската пекарна 3Letras Pan в RTVE, „това, което се е случило, е продукт на индустриално ниво с много кратко ферментиране, с много мая и много, много плосък вкус“. Този порочен кръг е ясен: индустриализацията води до по-ниско качество, което от своя страна намалява потреблението, което насърчава още по-голяма индустриализация.
Има ли бъдеще за испанския хляб?
Въпреки мрачните перспективи, има нарастваща ниша от съзнателни потребители, които избират качествени, пълнозърнести или кисели хлябове. Тези, които продължават да консумират хляб, го правят по-често и с по-добри критерии, което показва поляризация на пазара.
Секторът е ангажиран с качеството като средство за възстановяване. Както казва Ескарпа, „ако истинският хляб се произвеждаше на всички места, където се произвежда хляб, потреблението на този продукт би се увеличило значително“. Предизвикателството се състои във възстановяването на културата на добрия хляб в общество, което радикално е променило отношението си към традиционната храна.
Спадът в потреблението на хляб в Испания е отражение на дълбока социална трансформация: промени в хранителните навици, устойчиви хранителни митове, нови начини на живот и загуба на традиционна гастрономическа култура в контекста на модернизацията.
