Защо Русия и Украйна претендират за Крим

Шест години след деня, в който руският президент Владимир Путин подписа договор за присъединяване на Крим към Руската федерация на 18 март 2020 г. в Симферопол, Украйна. Стотици проруски и проукраински протестиращи се сблъскват пред регионалната сграда, докато руски сили без отличителни знаци нахлуват в Крим на 26 февруари 2014 г. в Симферопол, Украйна. В последното си изявление Съветът на Европейския съюз заяви: „От незаконното анексиране от Руската федерация положението с правата на човека в Кримския полуостров значително се влоши. Жителите на полуострова са подложени на систематични ограничения на основни свободи, като свободата на изразяване, религията или убежденията и сдружаването, както и правото на мирни събрания. Нарастващата милитаризация на полуострова продължава да оказва негативно влияние върху ситуацията със сигурността в Черноморския регион, пише Forbes.

В понеделник украинският президент Володимир Зеленски, заедно с няколко европейски официални лица, се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом. По време на срещата те обсъдиха продължаващата руска инвазия в Украйна, необходимостта от мир и начините за прекратяване на войната.

Преди срещата Тръмп сподели в социалните медии своето мнение за войната на Русия. В публикация в Truth Social той заяви, че Украйна няма да възвърне контрола над Крим, който е под руски контрол. От друга страна, Зеленски потвърди, че Крим остава неразделна част от Украйна.

Въпреки различията в мненията за бъдещето на Крим, срещата в Белия дом премина в сърдечна атмосфера. По време на срещата на върха европейците и украинците подчертаха важността на гаранциите за сигурността на Украйна. Тръмп също даде сигнал, че е готов да предостави гаранции за сигурността на САЩ, въпреки че по време на срещата не беше определено какви ще бъдат тези гаранции. Накрая европейците и украинците обсъдиха необходимостта от прекратяване на огъня в Украйна, преди да може да се проведе официална среща за прекратяване на войната.

След приключването на тази сесия следващата цел на Тръмп е да проведе тристранна среща с украинците и руснаците. Зеленски заяви пред пресата, че подкрепя такава среща. Не е ясно дали и кога ще се състои тази среща. Все още не е ясно и как ще бъде решен въпросът с руската окупация на Крим и Донбас.

Какво е Крим?

Крим е полуостров с форма на диамант, разположен в южната част на Украйна. Площта му е около 10 000 квадратни мили. Граничи с Черно море.

Векове наред жителите му са използвали Черно море за търговия със съседните групи, като турците, и са просперирали. През 13 век Монголската Златна орда установява присъствието си на Кримския полуостров. Монголската Златна орда често влиза в конфликти с местните славянски племена, а жителите на Крим установяват търговски отношения с различни общности по Черно море, като турците.

Към средата на 15 век тази монголска общност се превърна в Кримското ханство, група, която възприе политическите, културните и религиозните практики на съседните тюркски и мюсюлмански общности. Жителите на Крим приеха исляма за своя религия. Те говореха тюркски език. С развитието си тази общност установи отношения с Османската империя, друга структура, повлияна от тюркските езици и исляма. Жителите на Крим стават известни като кримски татари.

С регистрацията си Вие се съгласявате да получавате този бюлетин, други новини за Forbes и офертите на неговите партньори, нашите Условия за ползване (включително разрешаване на спорове на индивидуална основа чрез арбитраж) и приемате нашата Декларация за поверителност. Forbes е защитен от reCAPTCHA и се прилагат Политиката за поверителност и Условията за ползване на Google.

Кримското ханство стана протекторат на Османската империя, където двете групи често се занимаваха с търговия. Османците също предложиха на кримските татари военна и политическа подкрепа в замяна на достъп до Черно море.

Защо Крим е важен за Русия?

Но в края на 1700 г. Кримският полуостров беше под заплаха.

 По това време руската императрица Екатерина II започва кампания за разширяване на границите на империята си. Тя се обръща към Черно море, което ще позволи на руските търговски флоти да оперират ефективно извън ограниченията на замръзналите води в близост до северната и източната част на Русия. Присъствието на Черно море ще даде на руснаците достъп до Средиземно море през турските проливи, което ще им позволи да разширят икономическото и политическото си влияние в цяла Европа.

Предвид имперските амбиции на Русия и желанието й да получи достъп до търговия със Западна и Централна Европа, Руската империя започва атака срещу Османската империя в Крим. В известната като Руско-турска война руснаците и османците се сражават за контрол над Крим от 1768 до 1774 г. Руснаците побеждават османците, а кримските татари стават политически независими. Но ангажиментът на Русия с Крим не приключи. След войната с османците руснаците продължиха да настояват за достъп до Черно море. Руската империя също така смаза въстания, организирани от кримските татари, в резултат на което Русия получи контрол над полуострова. Това в крайна сметка доведе до пълната анексия на Крим от Руската империя през 1783 г.

След завземането на Крим, руснаците започнаха да прилагат различни политики, които бяха неблагоприятни за кримските татари. Руската империя пресели етнически руснаци на полуострова за работа. Руснаците също така изградиха значително военноморско присъствие в Черно море и създадоха пристанищния град Севастопол. Накрая, руснаците създадоха руски училища, руски православни църкви и други руски езикови и културни елементи, за да разширят влиянието си на полуострова.

Демографската картина на Крим се променя значително под руско управление. Според руски преброяване от 1835 г., кримските татари съставляват над 80% от населението на полуострова. До 1897 г. техният дял спада до около 36%, което отразява значителния растеж на етническите руски и рускоговорящи общности в Крим. След това, през 20-те години на XX век, руско преброяване на населението сочи, че етническите руснаци са станали мнозинство на полуострова.

Стремейки се да укрепи контрола си над Черноморския регион, съветският лидер Йосиф Сталин организира масовото депортиране на над 200 000 кримски татари през 1944 г. Това принудително изгнание драстично намалява присъствието на татарите и ускорява руското културно и езиково господство на полуострова.

Защо Русия даде Крим на Украйна?

Въпреки тези действия на Сталин, Крим не остава под руски контрол за дълго. След смъртта на Сталин и появата на Никита Хрушчов, новият лидер на Съветския съюз, границите на Русия и Украйна се променят. През 1954 г. Хрушчов издава указ, с който Крим е законно прехвърлен от Руската съветска република към Украинската съветска република. След това той остава част от Съветска Украйна до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

След разпадането на Съюза на съветските социалистически републики, всяка държава в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия провежда гласуване за независимост. Жителите на тези райони могат да гласуват за оставане в Русия, наследник на Съветския съюз, или за създаване на нова, независима държава. Всички петнадесет гласуват за независимост и се отделят от Русия.

Една от тези държави беше Украйна. През 1991 г. украинците проведоха референдум за Акта за обявяване на независимостта. Според местните медии по това време над 92% от гласоподавателите одобриха създаването на независима украинска държава.

Референдум беше проведен и в Крим. Жителите гласуваха за независимост и изразиха желание Крим да остане част от Украйна.

Украинският парламент работи за включването на Кримския полуостров в украинското общество. Крим щеше да получи статут на автономна република, а жителите на полуострова щяха да получат представителство в украинското правителство. Освен това правителството на новоосвободената Украйна се опита да убеди повече кримски татари да се върнат в родината си. Украйна прие поредица от закони за защита на „правата на депортираните лица“ и реализира „програми за социална адаптация на кримските татари“, за да им помогне.

Междувременно руски правителствени представители публично заявиха, че „Крим винаги е бил руски“. Освен това Русия запази присъствието си в Крим, като продължи да оперира Черноморския си флот от Севастопол. Тази ситуация се запази до първата руска инвазия в Украйна.

През 2014 г. ситуацията в Крим стана критична. Руският президент Владимир Путин изпрати военни сили в района в нарушение на международното право. През февруари 2014 г. на полуостров Крим се появиха въоръжени войници без отличителни знаци. Тези въоръжени лица поеха контрола над правителствени сгради и други важни обекти на полуострова. Правителството в Крим беше разпуснато насилствено и беше сформирано ново проруско правителство. След това Кремъл обяви, че в Крим ще се проведе референдум, на който жителите ще могат да изберат дали да останат част от Украйна или да се присъединят към Русия.

Руската федерация обяви, че 97% от жителите ще гласуват в подкрепа на интеграцията с Русия, но референдумът беше широко възприет от повечето европейци като „фалшифициран“, съобщи Associated Press. Над 100 държави в Организацията на обединените нации осъдиха действията на Русия в Крим. Освен това, мнозинството от членовете на ООН публично заявиха, че не признават анексирането на Крим от Русия, като го определиха като незаконен акт. Освен това, Съединените щати, Обединеното кралство, Европейският съюз и няколко други държави наложиха санкции на Русия за незаконното анексиране на Кримския полуостров.

Въпреки това, руският парламент пренаписа конституцията си, като включи клауза, според която Кримският полуостров е част от Руската федерация.

Оттогава Путин и други руски официални лица продължават да твърдят, че полуостровът е част от Русия. Путин редовно заявява, че Русия няма да се откаже от контрола си над полуострова. 

Въпреки че Тръмп не спомена Крим в публикациите си в социалните медии след срещата, в неделя американският президент написа в Truth Social, че украинците трябва да обмислят руските искания Украйна да се откаже от всякакви претенции към Крим. В понеделник, след срещата, Тръмп публикува, че „всички са много щастливи от възможността за МИР между Русия и Украйна“.