Труд
Автор:
Труд онлайн
От кабина, която гледа към, фериботите, акостирали в Пирея, Тасос Пападопулос продава билети за пътници, пътуващи към островите в Сароническия залив.
17:00 часа е, денят е горещ, а през слънчевите ивици той вижда колите и камионите, които се редят на опашка, за да преминат през стоманената рампа в трюма на кораба, пътуващ за Егина. Миналата година опашките бяха много по-дълги.
„Изглежда, че хората не пътуват“, казва той, свивайки рамене. „Движението през уикенда е по-интензивно, но продажбите на билети са намалели с, бих казал, 50%.“
Виждащи се от хълмовете под Акропола, Арго-Сароническите острови са популярни именно заради близостта си до Атина. През 2024 г. Егина е привлякла над 2 милиона посетители, много от които са били гърци с ограничен бюджет, привлечени от достъпните цени на фериботите на острова.
„По това време, миналия август, всички шезлонги там бяха заети до 10 сутринта“, казва Константинос Цантас, който управлява бизнес за водни спортове на брегове, оградени от извития силует на Пелопонес отвъд. „Тази година са празни. Познавам хора, занимаващи се с водни спортове в цялата страна, и всички казват едно и също: този бизнес е спаднал. А като си помислиш, Егина е сравнително евтина.“
2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която гърците решиха да се откажат от годишното си пътуване до плажа. Увековечени от певци и автори на песни, поети и кинематографисти, безгрижните радости на лятото за мнозина са станали жертва на суровата реалност на това да свързват двата края.
„Нашите проучвания показват, че един на всеки двама гърци няма да отиде на почивка тази година“, казва Такис Калофонос, главен финансов съветник в EEKE, съюза на работещите потребители на Гърция.
„Докато преди 10 години хората си вземаха 20 или дори 30 дни почивка, това лято е по-малко от седмица. Цикладите и по-отдалечените острови са далечна мечта за много гърци. Кой може да плати 450 евро за билети за ферибот, колкото би струвало това за четиричленно семейство с кола, когато средната заплата е 1342 евро на месец?“
Голямото августовско уединение – често съсредоточено около религиозния празник Успение Богородично на 15 август – за мнозина се свежда до дни, прекарани със семейството или приятелите в села на континента.
„Бих искала да прекарам време в Аморгос, но да стигна до толкова далечен остров е просто невъзможно“, каза Исмини Балале, която е на 28 години и се бори да оцелее със заплата от 850 евро на месец в сектора на търговията на дребно. „Не мога да отделя 200 евро на вечер за стая. Всичките ми приятели са в същото положение и всички имаме следдипломни степени. Ще си вземем няколко дни почивка, тук-там, това лято.“
Европейската статистическа агенция Евростат наскоро потвърди констатациите на EEKE, обявявайки, че 46% от гърците – с 19% повече от останалата част от ЕС – не са могли да си позволят едноседмична почивка миналата година.
В Атина август отстъпи място на някога невъобразими сцени: системата за обществен транспорт е претоварена; трафикът в центъра на града едва е намалял; местата в кината на открито са разпродадени, а баровете и заведенията за бързо хранене гъмжат от млади гърци, които не са успели да се измъкнат от града.
„Говорят за икономическото възстановяване на страната ни, но никой от тези положителни показатели не засяга хора като мен“, казва Балале пред The Guardian. „И не мисля, че това правителство го е грижа особено.“
Парадоксално, отчасти защото Гърция е толкова перфектно място за почивки, гърците все по-често не могат да си ги позволят. Пристигането на 36 милиона пътници миналата година – почти четири пъти повече от местното население – гарантира, че средиземноморската страна е сред 10-те най-посещавани дестинации в световен мащаб. Секторът е донесъл приблизително 21,7 милиарда евро приходи през 2024 г., помагайки на Атина да намали огромния си публичен дълг от 180% от БВП, в разгара на мъчителната дългова криза на страната, до 153,6%.
Но докато туризмът е двигателят на гръцката икономика, осигурявайки поне едно на всеки пет работни места, успехът е довел и до покачване на цените. За разлика от това, заплатите са останали в застой, изпреварени от темповете на инфлация, които далеч надминаха тези в други страни от ЕС, което доведе до рязко покачване на разходите за живот. Тези, които успяват да заделят пари, казват, че все по-често намират за по-евтино да почиват в чужбина, отколкото в Гърция.
Проучване на Alco през юни разкри рязко покачващите се разходи за настаняване, фериботни билети и цени на ресторантите като основни пречки за пътуване.
„Гърците са лишени от възможността да се насладят на това, което е било културна и религиозна традиция - августовската почивка“, казва проф. Христос Пителис, експерт по индустриална икономика и сектора на туризма и хотелиерството в Университета в Саутхемптън. „Намаляващите разполагаеми доходи правят това преживяване, което мнозина просто не могат да си позволят.“
Тъй като средната класа е най-силно засегната от мерките за строги икономии, които бяха цената на спасяването на фалиралата гръцка икономика от международните кредитори преди десетилетие, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че мерките за облекчение са на път. Неговото дясноцентристко правителство обеща да намали данъците и да повиши средната месечна заплата до 1500 евро до 2027 г.
Но гърците не пропускат да отбележат, че докато чужденците могат да се насладят на природната красота и другите радости на страната си, подобни удоволствия за тях са се превърнали в горчиво-сладък спомен.
„Ние сме Тайланд на Европа; ние предоставяме услуги, на които другите да се радват“, казва Арис Апикян, поглеждайки преминаващите туристи пред магазина за килими, където работи в центъра на Атина. „Докато чужденците живеят мечтите си в Гърция, ние преживяваме острия край на всичко, което не е наред с нея. Кой иска да ходи на почивка, когато му казват, че сметките за енергия, каквото и да се сетите, ще се повишат? Мисля, че стотинката започва да пада, сега, когато не можем да си позволим дори седмица почивка, ние, гърците, сме истинските губещи.“
