Литва планира отбранителни съоръжения с дължина 30 мили  по границите си с Русия и Беларус

Балтийските държави обявиха плана през януари миналата година

Литва очерта плана си за отбранителна линия с дължина 30 мили по границите си с Русия и Беларус, включваща минни полета и мостове, подготвени за разрушаване в случай на инвазия, пише The Times.

Заедно с Полша, трите балтийски държави започнаха укрепването на границите си, за да възпрат Кремъл от намерение за нападение, като допълниха съществуващите метални огради с препятствия и укрепления, частично вдъхновени от техниките, които украинците са използвали, за да отблъснат руските атаки.

Когато бъде завършена, „Балтийската отбранителна линия“ ще се простира по голяма част от сухоземната граница на Естония, Латвия и Литва, от руската ексклава Калининград на запад до устието на река Нарва на изток.

Въпреки че критиците понякога сравняват проекта с провалилата се Мажинова линия, която Франция построи по границата си с Германия преди Втората световна война, местните командири и военни анализатори считат, че аналогията е неуместна.

Целта не е да се създаде единна физическа бариера, която да спре инвазия, а по-скоро да се забави всяка наземна атака и да се „канализират“ вражеските сили в райони, където е по-лесно да се окаже съпротива.

Балтийските държави обявиха плана през януари миналата година, а работата по първите ровове, бункери и диги започна няколко месеца по-късно.

Миналото лято Литва започна изграждането на 27 „инженерни парка“ с складове за „противомобилни“ средства като бодлива тел, бетонни барикади и противотанкови бариери, наречени „таралежи“ (съоръжения от пресечени метални греди) и „зъби на дракон“ (бетонни пирамиди).

Въпреки това, според актуална информация от литовското министерство на отбраната, е изготвена по-амбициозна серия от многослойни укрепления, които ще се простират достатъчно навътре в сушата, за да обхванат столицата Вилнюс, която се намира на 20 мили от границата с Беларус.

Те ще имат формата на три „ешелона“. Първият от тях, с дълбочина около три мили, ще започва с противотанков ров до граничната ограда, следван от насип, ленти от „зъби на дракон“ и минни полета, а след това два слоя укрепени позиции за защита на пехотата.

Министърът на отбраната Довиле Сакалиене вече посочи, че вероятно ще бъдат включени противопехотни мини, след като Литва и няколко други членки на НАТО от източния фланг се оттеглиха от Конвенцията от Отава, която забранява тези оръжия.

По-назад, във втория и третия ешелон, ще бъдат подготвени мостове за разрушаване и ще има допълнителни линии на пехотни позиции. Има и план за изсичане на дървета по пътищата, водещи към градовете, вероятно за да се улесни унищожаването на нахлуваща руска бронетехника.

В същото време Литва заяви, че е направила поръчка за противотанкови мини на стойност 10 млн. евро, в допълнение към предишни сделки за закупуване на 85 000 мини на обща стойност 50 млн. евро.

Страната също така е попълнила запасите си от 155-милиметрови артилерийски снаряди, поръчала е 44 модерни бойни танка Leopard 2A8 от Германия и е получила доставка на противотанкови ракети Spike LR2, произведени в Израел, на стойност 6 милиона евро.

Миналият месец Сакалиене заяви, че е готова да поиска от международната мисия на НАТО за въздушно полицейско наблюдение в балтийските държави да унищожава дронове, които нарушават въздушното пространство на страната ѝ от Беларус, след като през предходните седмици са се случили поне два такива инцидента.

Литва разполага с около 23 000 професионални войници и още 104 000 резервисти. Тя модернизира оборудването си с бюджет за отбрана, който е достигнал 5,5% от БВП, което е едно от най-високите нива в НАТО. 

Полша и балтийските държави търсят финансиране от Европейския съюз за тези проекти, като твърдят, че те ще служат за защита на целия блок.