Труд
Автор:
Труд онлайн
Разговорите на съюзниците за изпращане на европейски миротворчески сили за защита на Украйна като част от евентуално мирно споразумение с Русия предизвикаха негативна реакция в Германия, страна, която все още е белязана от милитаристкото си нацистко минало, макар и перспективата да остава отдалечена, пише Reuters.
Канцлерът Фридрих Мерц даде знак, че е отворен за участие на Германия в евентуална мисия за поддържане на мира в Украйна, като подчерта, че такова решение ще изисква координация с европейските партньори и собствената му коалиция.
Той също така отбеляза, че всяко разполагане на войски вероятно ще изисква мандат от Бундестага, което е предизвикателство за канцлера, чието назначение беше одобрено едва на втория опит. Русия е категорично против разполагането на войски от НАТО и все още не е ясно как такава сила би могла да функционира.
Алис Вайдел, лидер на набиращата популярност крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), обвини консерваторите на Мерц в подклаждане на война, защото дори обмислят идеята за сухопътни войски, като я определи като „опасна и безотговорна“.
Дори външният министър на Мерц Йохан Вадефул предупреди, че изпращането на войски в Украйна „вероятно ще ни претовари“.
В Германия има неспокойствие относно разполагането на войски, като се има предвид нацисткото минало на страната и по-скорошните разполагания в Афганистан и Мали, които бяха широко възприети като провали. Съществува и негативна реакция срещу изразходването на милиарди евро за военна помощ за Украйна, когато собствената икономика на Германия се намира в затруднение.
Междувременно политиците са нервни, че Германия може да пренапрегне дълго пренебрегваната си армия и да бъде въвлечена в пряка конфронтация с ядрена сила.
„Нещо подобно е очевидно изключително спорно в Германия“, заяви Марсел Дирсус, нерезидентски сътрудник в Института за политика на сигурността към Килския университет, добавяйки, че правителството ще действа много предпазливо. „Няма смисъл да се харчи политически капитал за нещо, което може да не се случи“, каза той.
Това е трудна задача за Мерц, който след победата си на изборите тази година обеща да превърне конвенционалните въоръжени сили на Германия в най-мощните в Европа, подкрепени от стотици милиарди евро нови заеми.
Йенс Шпан, парламентарен лидер на партията на Мерц, Християндемократически съюз (CDU), написа писмо до депутатите, в което ги призова да се въздържат от публични спекулации по въпроса, според писмо, изтекло в германските медии.
Популярността на Мерц спадна след като пое поста, а AfD, която заема проруска позиция и се противопоставя на военната помощ за Украйна, води в националните проучвания на общественото мнение преди местните избори през следващата година. AfD публикува в X подправена снимка на Мерц, който се усмихва над пет млади германци, с надпис:
„Мерц иска да ви изпрати в Украйна? Ние не!“
Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кир Стармър се изказаха в подкрепа на разполагането на войски в следвоенното уреждане, но германците са по-скептични към идеята.
Според проучване на Forsa, поръчано от RTL/ntv, 49% от германците биха подкрепили изпращането на свои войници в европейски миротворчески сили, но 45% са против – в сравнение с много по-силно мнозинство в подкрепа на идеята във Великобритания и Франция.
Скептицизмът е особено силен в Източна Германия, където три провинции ще проведат избори през следващата година.
Свен Шулце, лидер на Християндемократическата партия на Мерц в една от тези провинции, Саксония-Анхалт, заяви пред списание Stern, че Бундесверът едва ли е в състояние да разположи войски.
Много по-важно е да се изгради „силна европейска архитектура на сигурността“, каза той. „Всичко друго би ни претоварило като страна, а също и Бундесвера.“
Скептицизмът е още по-голям сред младшите коалиционни партньори на Мерц, социалдемократите, които традиционно са по-склонни да подкрепят ангажимента с Русия.
