За мръсната работа в политиката

Някои още чакат да дойдат младите и ни оправят. Ей ги, юпита ли щеш, харвардци ли липсват

Мисълта, че политиката е мръсна работа, се среща още при Платон и Аристотел, в различни варианти през вековете, също и в наши дни. През 1884 г. Константин Победоносцев, наставник на император Александър III в статия „Великата лъжа на нашето време“ пише:

„При парламентарното управление властта не принадлежи на мнозинството, а на няколко партийни лидери. На избори побеждават не най-добрите граждани, а най-нахалните, тези, които са улеснени да лъжат и обещават всевъзможни благини.“

Същото говорят и пишат мъдреци и публицисти в Русия след 1991-а, у нас след 1989-а, отдавна на Запад в Америка и Европа. Така мисли и огромен процент от избирателите по света и у нас.

Повечето политолози все пак оспорват това, стараят се да вдъхнат оптимизъм в идеите за демокрация и правова държава. Да, има много измамници, крадци и прочие негодници и безсрамници в тази дейност, но нормалността в политиката е възможна. Ибо не всяка политика е мръсна и не всеки политически лидер е корумпиран и лъжец, казват.

Срещат се и убедени демократи, компетентни лица в политиката, които знаят какво е свободата на хората, на бизнеса, на медиите. За които гражданите са в центъра на всяка политика, а не са само обект за користни манипулации. Уверяват ни, че такива чисти лица ще спрат изборните машинации, ще разбият монополите, ще отстранят провалилите се и накажат лошите.

По Ботев: „Да`ще Боже, да`ще... да`ще, но кога ще!“. Няма да е скоро, друга е действителността.

Абрахам Линкълн: „Политикът ми прилича на човек, убил баща си и майка си, а преди произнасяне на присъдата за това моли за милост, тъй като е останал сираче.“

Според сондажи в Евросъюза и САЩ мъжете много по-често намират политиката за „мръсна работа“, отколкото жените. Хората на същото мнение и техните опоненти са със значително по-високо ниво на политизация от населението като цяло.
Стереотипите помагат на хората да опростяват и същевременно да подреждат картината на света. А и да си вярват, че я възприемат адекватно, което далеч не винаги е така.

Разочароват ли се, а този момент неизбежно настъпва, връхлитат и отрицателните последствия, препятстващи устройството на демократичен ред или деградация на фасадно скалъпения. Те са отчуждението на гражданите от политиката и задълбочаването на аполитичността.

Представата за пълната аморалност на политическата дейност не само подтиква към дистанциране от нея, но и към появата на определена мотивация за участие в нея. За активност именно като в нещо „мръсно“, но поради това и извънредно изгодно. Привличащо „нечистоплътните“ люде и отблъскващо „порядъчните“ граждани.

Масово убеждение, основано върху представите на хората за нравите, преобладаващи в пространствата на властта и публичната политика. Несъмнено основателни представи, пораждащи в главите мисълта „А има ли излизане от този затворен кръг, подлежи ли на разкъсване този обръч около обществото?“

Наложиха се устойчиво в съзнанието на българите стереотипите, че в политиката „всичко е лъжа и измама“, където „нечестните политици мамят народа според приетия от тях „кодекс за поведение“; с „мръсни средства си служат често“; не подбират средства в борбата за власт като „се поливат с мръсотии, надлъгват се, ръфат се помежду си“ и са дружни само „да лъжат народа“.

Сондажи в много страни показват още стереотипи в главите на хората за политиката и политиците, някои извадки: „това е проституция“, „само корупционери, рушветчии и крадци са там“, „банда, присвоила всичко в страната“, „парите решават всичко“, „само за себе си са загрижени, не за народа“, „користолюбци и продажници“, „честен човек няма там бъдеще“ и т. н. и т. н.

Ясна презумпция за виновност наред с максимата за „мръсната работа“. Твърда убеденост, че който веднъж се е изтъркалял в политическата кал, никога няма да излезе чист. За мръсна работа се сбират мръсници, убедени са хората, затова и не гласуват или го правят с мотива „против тия!“.

Сред предполагащите и възнамеряващите да се захванат с политическа дейност млади хора като преимущества в нея се изброяват „интересно е да знаеш кой и как готви манджата “, „ висок стандарт имат политиците“, „пари и бизнес има там“, „недсегаемост, власт без отговорности“. Ако има и нещо за идеи, светоглед, стратегии и глас народен, то е назад или в периферията.

Жан дьо Лабрюйер от XVII век: „Във всяка работа - било занаят или търговия - може да се забогатее като се преструваш на честен човек.“

Някои още чакат „да дойдат младите, че да ни оправят“. Ей ги, юпита ли щеш, харвардци ли липсват! Забогатяха, но оправията я няма.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова остро упреква ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС: „Нарушихте куп закони, не уважавате никакви правила... По всички закони сте на различно мнение и се карате, гласувате различно.“ Като че ли не са били в една коалиция с харвардците и не са правили същото. Ни лук яли, ни дори мирисали зеленчука, нито пък гранати и снаряди продавали заедно за Украйна!

Лидерът на ГЕРБ: „Навсякъде върви поголовна чистка със заплахи, с поставени техни хора... С 63-ма депутати искат да командват 240... ПП искат да оставим 60 души дежурни в залата и да гласуват, каквото те кажат.“

Шарл де Гол: „Политикът дотолкова не вярва на своите думи, че се учудва, ако му вярват другите.“

И гербаджиите не били тъдява, когато онези безобразничеха във властта седем месеца, консумираха я в своя полза ненаситно, вредиха яко на страната като за цял мандат. Нито пък са чули за Оня запис, в който се казва всичко, което смятат да извършат с правителството си.

Подкрепят ги съвсем реално, но ако има ползи, ще си ги поделят с ПП-ДБ, вредите обаче са си за кирчовците. Питат се: „Как да обясним на хората, които са гласували за ГЕРБ, това положение?“. Особено когато правителството навсякъде подгони кадрите им по места.

Да им кажат, че политиката поначало си е мръсна работа, но това не важи за тях!