За разлика от Русия на Путин, Западът не знае какво да иска от Източна Европа

Западът трябва да спре да се колебае и да потвърди, че всички европейски държави, включително и Украйна трябва да бъдат независими и свободни

Докато руските войски се натрупват по границите на Украйна, заплашвайки с най-голямата война в Европа от 1945 г. насам, целият свят се опитва да отгатне намеренията на Владимир Путин. Но стратегическият въпрос, който трябва да си зададат демокрациите в Европа и в Северна Америка, е какви са нашите намерения?

Дългосрочната цел на Путин в Източна Европа всъщност е напълно ясна. Той иска да възстанови колкото е възможно повече от империята, статута на велика сила и сферата си на влияние, които Русия загуби толкова драматично преди 30 години с разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. Само неговата тактика ни кара да гадаем. От 2008 г., когато той си осигури две части от Грузия със сила, и със сигурност след превземането на Крим през 2014 г., беше очевидно, че той е готов да използва всякакви средства, от дипломацията и дезинформацията до кибератаките и откровените война.

Западът също допринесе за тази криза чрез своето объркване и вътрешно несъгласие относно стратегическата си цел в Източна Европа. По същество Западът, ако все още може да се говори за един-единствен геополитически Запад, прекара годините след 2008 г. в неуспешното вземане на решение между двата различни модела на реда в Евразия, вместо да преследва по малката двете цели или нито едната от двете. Можем да наречем тези модели накратко Хелзинки и Ялта. Непосредствената цел на Запада трябва да бъде възпирането на руската инвазия в Украйна, но зад това се крие този по-голям избор.

На хартия всички на Запад се присъединяват към модела Хелзинки за Европа от равни, суверенни, независими демократични държави, зачитащи върховенството на закона и ангажирани с разрешаването на всички спорове с мирни средства. Той започна да се развива със споразумението за заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., беше напълно формулиран в Парижката харта за новата Европа през 1990 г. и сега е институционализиран в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По-вдъхновяващо е, че целта е обобщена в думите, които Харви Сичерман, вече забравен американски дипломат, написа в речта на президента Джордж Буш-старши: „Европа е цяла и свободна… и е в мир“.

Алтернативният модел е Ялта. Срещата на върха през февруари 1945 г. между Йосиф Сталин, Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил в Ялта в Крим (каква, ирония на историята) се превърна в синоним на великите сили, които разделиха Европа на западни и източни сфери на влияние. Неотдавнашните максималистични предложения на Русия към САЩ и НАТО представляват изискване към това, което руските анализатори всъщност нарекоха „Ялта 2“. Само няколко откровени "реалисти" на Запад изрично подкрепят този модел, и много по-ефективно се присъединяват към някаква версия за приемането на сфери на влияние.

Така се показват двойните стандарти, които характеризират подхода на Западна Европа към Източна Европа от векове, и хората, които биха били напълно възмутени от идеята, че Полша може да има вето върху това към какъв съюз трябва да се присъедини Германия към Великобритания или към Франция, са доста щастливи да дадат на Русия ветото върху избора на Украйна за съюз. Западноевропейците, които биха крещяли "Фашизъм!" при всяко предположение, че териториалните претенции могат да се основават на съществуването на датско малцинство в Северна Германия или на немскоговорящо малцинство в Северна Италия, намират за „разбираемо“ Москва да предяви такива претенции към Украйна. В Брюксел и Париж има много Малки Европейци, за които дори днешният ЕС се простира твърде далеч на изток.

Понякога Ялта всъщност е прикрита и в Хелзинки. Ако, сте изправени пред агресор, който е готов да използва насилствени средства за дестабилизиране и демонтиране на една европейска държава, и да откажете да доставяте отбранителни оръжия на Украйна и да разчитате само на наблюдателите на ОССЕ и на дипломатическите преговори, вие на практика сте стъпили върху Ялта, като се преструвате, че спазвате Хелзинки. Вие правите войната по-вероятна, като не успявате да защитите мира. Социалдемократите на Германия, някога създателите на брилянтно иновативната западногерманска версия на разведряването, известна като Ostpolitik (Източната политика) в момента са глобален експонат на обърканото мислене, на самоизмамата и на откровеното лицемерие, до които това води. Те представляват един вид срамна Ялта, Ялта, която не смее да произнесе своето име.

Откакто големият спор в рамките на Запада на срещата на върха на НАТО през 2008 г. доведе до лошия компромис с публичното изявление, че Украйна и Грузия ще се присъединят към НАТО, съчетано с това, че НАТО няма да направи нищо сериозно, за да се случи това, Западът беше оставен в състояние на стратегическо объркване. Оттогава Западът е само наполовината отворен за Украйна, и наполовина подкрепя нейната независимост, териториалната й цялост и прехода й към жизнеспособна, суверенна, демократична европейска държава. Украйна не е в НАТО, нито ще бъде скоро, но НАТО е в Украйна. Държавите-членки на НАТО, включително САЩ и Обединеното кралство, са доставили оръжия и разполагат свой военен обучаващ персонал там. Украйна не е в ЕС, нито скоро ще бъде, но ЕС е в Украйна. ЕС има значителни програми в подкрепа на политическия, икономическия и екологичен преход на страната.

Западът най-накрая трябва да направи своя стратегически избор. Трябва решително да се следва модела от Хелзинки. Държавите в момента в ЕС и НАТО трябва да се посветят, търпеливо и последователно, на целта за цяла, свободна и мирна Европа и не само да го казват, но и да го направят.

Съществен компонент на тази дългосрочна визия е, че тя е отворена към една наистина демократична Русия след Путин. Когато някои по-възрастни държавници от тежка категория от немските институции за сигурност наскоро предложиха да бъде предложено на Русия да стане член на НАТО, някои може би отхвърлиха това като дива немска русофилия. Но по принцип те бяха абсолютно прави. Пред лицето на напористата китайска суперсила налице са всички причини една демократична Русия да бъде много желан член на отбранителен алианс за сигурност, свързващ Северна Америка, Европа и Евразия. Отношенията с ЕС ще бъдат по-сложни, но европейската архитектура вече събрала много важни държави, които не са членки на ЕС. Пиша тези думи в една от тях - Украйна.

Така че тази стратегия е анти Путин, но е проруска. Преди няколко години дори мнозинството от руснаците да отхвърляха това разграничение, като имплицитно и приемаха царското твърдение на Путин „Русия, това сън аз“. Вече не е така. Не е ясно дали дори едно бързо отвоюване на друго кътче от бившата руска империя, като днешна Украйна, би повишило значително неговата затихваща популярност в Русия, както определено направи с превземането на Крим през 2014 г. Режимът на Путин е толкова уплашен от Алексей Навални, политическият му опонент, който каза, че иска Русия да върви по европейския път, че дори беше направен опит той да бъде отровен, а сега е затворен в концлагер.

В политиката и дипломацията, както и в другите области на живота, имате нужда от способността да правите компромиси и да живеете с несъвършени, временни договорености. Но вие също трябва да знаете какво искате. Путин вече го направи. Така и ние трябва да го направим.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)