Зеленски е изправен пред най-трудния момент на власт

Руските атаки пробиха пролуки в отбранителните линии на Украйна

Володимир Зеленски преживява най-трудния момент от целия си мандат като президент на Украйна, пише Financial Times.

Зеленски все още се възстановява от най-сериозната вътрешнополитическа криза по време на президентството си - бурната реакция заради неуспешния опит за заглушаване на украинските антикорупционни агенции, отбелязва изданието. Американският президент се обади по телефона, за да информира украинския лидер и европейските му колеги, присъединили се към груповия разговор, за среща, която току-що бе приключила в Москва. Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф се беше срещнал с човека, който започна срещу Украйна най- кървавата война на европейска земя от поколения насам - Владимир Путин.

Присъстващите и информирани за разговора служители заявиха, че тонът е бил конструктивен. Посланието обаче беше объркващо. Украинският лидер се чудеше какво точно са обсъждали Витков и Путин – и се тревожеше какво може да е било обещано от Витков на руския лидер в замяна на прекратяване на инвазията му в Украйна.

Тръмп заяви, че ще има „размяна на територии“. Но Украйна не окупира повече от малка част от руска територия, откакто силите ѝ бяха изтласкани от Курската област тази пролет, и затова няма много за размяна. А идеята за отстъпване на земя на Москва – особено тази, която нахлуващата ѝ армия в момента не окупира – е твърда украинска червена линия.

Москва, от своя страна, оттогава заяви, че няма да се откаже от Херсон и Запорожие. 

Киев и неговите европейски съюзници предприеха инициатива с висок залог за оформяне на преговори, от които ще бъдат видимо изключени. Целта им е да избегнат кошмарен сценарий за Украйна: да бъде принудена да сключи сделка, която тя смята за несправедлива и евентуално неустойчива, или да бъде обвинена и наказана от САЩ за съпротива срещу споразумението.

За Зеленски това е най-голямото дипломатическо предизвикателство през шестте му години на поста. 

Кризата започна сериозно в края на юни, когато Зеленски направи съдбоносен избор. Неговият министър, натоварен със задачата да насърчава националното единство и да убеждава украинците, избягали в чужбина, да се върнат у дома, самият той беше в чужбина по държавна работа – и според трима служители, близки до президента, не желаеше да се завърне.

Вместо да се дистанцира от близките си съюзници, които са обект на разследване, Зеленски подкрепи бързо развиващите се усилия за поставяне на антикорупционните институции под контрола на главния прокурор - служител, когото той назначи само седмици по-рано.

Решението разпали най-ожесточената вътрешнополитическа буря по време на неговото военно президентство. „Това беше мащабна, умишлено планирана атака от всички правоохранителни органи срещу системата за борба с корупцията“, заяви пред FT на 30 юли Александър Клименко, ръководител на Специалната прокуратура за борба с корупцията (САП), която работи с НАБУ по наказателното преследване на дела, заведени от нейните детективи.

На 21 юли СБУ, агенцията за вътрешна сигурност, чийто ръководител е назначен от Зеленски, претърси домовете на няколко детективи от НАБУ, като задържа и обвини двама от тях в работа за Русия. Ръководителят на НАБУ Семен Кривонос заяви, че СБУ не е предоставила доказателства в подкрепа на твърденията и е извършила обиските по съмнителни причини и без съдебна заповед.

С ескалацията на кампанията срещу разследващите антикорупционни организации, законодателите бяха притиснати да приемат законопроект, който би поставил Набу и Сапо под президентски надзор. Според депутатите, на тях са били дадени минути, за да прегледат изменения проект. 

В Брюксел ходът беше възприет като опит за заграбване на власт и предизвика предупреждения от Европейската комисия и европейските законодатели, че текущата подкрепа може да бъде преустановена.

Но истинската ярост срещу президента дойде от украинците у дома. В рамките на часове, оживеното гражданско общество на страната, което два пъти се е въстанало срещу правителствата от 2004 г. насам, излезе на улицата, за да се противопостави на закона. Това бяха първите улични демонстрации отпреди пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. и повдигнаха капака на обществената критика.

Зеленски бързо се оттегли, като внесе ново законодателство за възстановяване на независимостта на НАБУ. То беше прието с огромна подкрепа седмица по-късно.

След като през февруари Зеленски се скара с Тръмп в Белия дом, украинците се обединиха около своя президент, ужасени от отношението, което му беше оказано.

Но след гафа на Зеленски в борбата с корупцията, подобен тласък би бил малко вероятен, ако украинският президент се окаже изолиран в Аляска, според базирания в Киев политически анализатор Володимир Фесенко. Докато украинците вече изпитваха истинска военна умора по-рано тази година, „през март или април нямаше конкретни причини за критика към Зеленски“, казва Фесенко.

Но скандалът около закона за заглушаване на антикорупционните агенции „навреди на позицията му“ и го направи по-малко недосегаема фигура, според Фесенко.

Всяко споразумение за предаване на украинска територия на Русия или признаване на нейната окупация, например, вероятно няма да получи достатъчна подкрепа за ратифициране в украинския парламент.

Вътрешнополитическите проблеми на Зеленски съвпаднаха с най-трудния момент на бойното поле за въоръжените му сили през последната година.

Руските атаки пробиха пролуки в отбранителните линии на Украйна, опънати от недостиг на човешка сила.

Според украински и западни анализатори, близо до град Доброполе, занимаващ се с добив на въглища, руските сили тази седмица напреднаха с 15 км само за няколко дни. Доброполе, в Донецка област, е логистичен център за стратегическия бастион Проковск, който московските войски почти обкръжиха.

Настъплението тази седмица беше едно от най-бързите, постигнати от Русия, чиито ускоряващи се териториални завоевания иначе се случваха с ледникова скорост с огромни загуби на хора. Зеленски заяви пред журналисти във вторник, че руските жертви „са три пъти по-високи“ от тези на Украйна. Например, в понеделник 968 руски войници бяха убити, ранени или пленени, в сравнение с 340 украински войници, убити, ранени или пленени, каза той.

Зеленски и неговият висш командир омаловажиха значението на руското нарушение, но това предизвика възмущение онлайн от украински военни и доброволци, които твърдяха, че многократните предупреждения за отслабване на отбранителните линии са били игнорирани.

Най-трудното предизвикателство пред Зеленски ще бъде да спечели Тръмп с контрааргумент.

Набързо организираната тази седмица среща на върха в Аляска между президентите на САЩ и Русия изненада Киев и подчерта нестабилността на американската подкрепа.

Отношенията между Тръмп и Зеленски остават обтегнати след сблъсъка между двамата в Овалния кабинет. По време на пресконференция във Вашингтон в понеделник Тръмп заяви, че „категорично не е съгласен“ с позицията на Зеленски относно войната.

Стратегията на Зеленски е да се опита да оформи подхода на Тръмп, като предварително разобличи измамите на Путин.

Зеленски също многократно е посочвал своите червени линии: Украйна няма да предаде нито една от териториите си на Русия, което е забранено от конституцията; Киев трябва да бъде пълноценно ангажиран във всякакви преговори; трябва да му бъдат предоставени гаранции за сигурност като част от всяко мирно споразумение.

Европейските лидери се обединиха в защита на Зеленски, повтаряйки неговите условия, което според официални лица е опит да му се осигури дипломатическо прикритие, за да се противопостави на евентуални неблагоприятни условия, изготвени от Тръмп и Путин.

В сряда британският, френският и германският лидер проведоха разговори със Зеленски, преди да се присъединят към телефонен разговор с Тръмп и неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Тази седмица САЩ се опитаха да омаловажат статута на срещата в Аляска – Тръмп я нарече „среща за прослушване“, а Белият дом я определи като „упражнение за слушане“ – но украинските власти остават дълбоко загрижени, че президентът на САЩ може да се опита да окаже натиск върху Зеленски да приеме в бъдеще сделка, която ще сключи с Путин в Аляска.

От завръщането си на поста през януари, президентът на САЩ е спирал два пъти доставките на оръжие и веднъж споделянето на разузнавателна информация с Киев, за да принуди Зеленски да прекрати войната.

Високопоставените представители предупреждават, че повторното прилагане на това, особено в дългосрочен план, може да има катастрофални последици за Украйна. Европа няма капацитет да финансира и материално да подкрепи военните усилия на Украйна в необходимия мащаб, добавят те.

Тази седмица Тръмп изрази разочарованието си от отказа на Зеленски да отстъпи територия на Русия.