Иван Вълков, депутат от ГЕРБ, член на парламентарната комисия по транспорт, пред „Труд“: Искаме да регистрираме автосервизите, не да ги затваряме

Ще бъда доволен, ако и трите закона бъдат приети до края на годината

Кандидат шофьорите да карат до 1 година по пътищата с придружител. Автосервизите да дават гаранции за услугите. Частите, с които се извършват ремонти на колите, да бъдат оригинални… Това са все идеи, които изтичат поне веднъж седмично в медиите след заседанията на някаква мистична работна група, създадена от МВР и Министерството на транспорта с цел да раздели Закона за движение по пътищата на три части. Очаква се до 15-20 март трите проекта да бъдат пуснати за обществено обсъждане. По този повод разговаряме с депутата от ГЕРБ Иван Вълков, който от няколко години работи в парламентарната транспортна комисия и един от авторите на идеята за разделянето на закона.

- Г-н Вълков, до дни ще бъдат публикувани за обсъждане трите проекта, резултат от разделянето на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Какво знаете предварително за тях в парламентарната транспортна комисия?

- Не съм сигурен дали следва да говорим за изцяло нови закони. Да, в проектите ще има залегнали нови моменти, една част от текстовете могат да бъдат пренаписани, за да бъдат подобрени, но не можем да измислим чисто нов закон. Има си правила в движението, които трябва да се спазват, има директиви и регламенти, които са международно признати. Идеята за разделянето на този закон дойде, защото с годините той стана твърде обемен, към него се добавяха още и още разпоредби. Ние с колегите ми от ГЕРБ заявихме, че сме за разделянето още в предишното Народно събрание, записахме го и в предизборната ни програма. След разделянето първият закон ще се отнася до правилата за движение, нарушенията и наказанията, вторият – за превозните средства и тяхната регистрация, ремонта и техническото им обслужване, третият – за обучението на водачите и изискванията към тяхната подготовка. За първия закон „принципалът” – този, който е ангажиран да следи за изпълнението, е МВР, а за другите два – Министерството на транспорта. По този начин по-лесно ще се вземат и решения, а и ще се носи отговорност. Това е мнението на експертите по пътна безопасност, на специалистите от транспортния бранш, както и на представителите от различните институции. Създадена бе работна група за разделянето на закона от четири министерства – МВР, на транспорта, на регионалното развитие и на образованието. В нея не участват депутати. Но идеята е да има разделение за ЗДвП по съответните компетентности и отговорности.

- Знаете ли какво точно се обсъжда в тази работна група?

- Убеждението ми е, че не бива да се приемат предложения и да се правят законодателни инициативи на базата на „проба-грешка”. Ето защо тази работна група заседава повече от 6 месеца и се очаква проектите да бъдат публикувани за обсъждане този месец. Лично аз не съм ги виждал, но в суров вид са ми ясни някои основни положения. Надявам се при обсъждането всички заинтересовани лица – контролни органи, браншови организации, експерти от неправителствения сектор, да вземат участие, да изразят своето мнение, а защо не и по техните становища да бъдат преразгледани и променени някои от текстовете. След това проектите ще бъдат приети от Министерския съвет и внесени в Народното събрание. Това означава, че ще има широко обсъждане, преди да се заемем ние в транспортната комисия на парламента.

- А във времето как виждате, че ще бъдат приети тези закони?

- Ще бъда доволен, ако до края на годината ние приемем тези три законопроекта. Казвам ви го от опита ми на председател и заместник-председател на комисията в предишните парламенти. Възможно е до началото на есенната сесия проектите да минат на първо четене, след което да ги гледаме и да гласуваме текст по текст за второ. Един закон например, който е за физическата инфраструктура и електронно съобщителните мрежи, ние го гледахме в комисията вече на 6 заседания.

- Над 100 промени бяха направени на текстове от ЗДвП в 43-ото НС, когато вие бяхте заместник-председател на комисията. Те влязоха в сила на 21 януари м.г. и почти не дадоха резултат, ако измерваме в жертви по пътищата. Вашият бивш колега Димитър Байрактаров дори се извини публично, че не сте си свършили работата. Вие така ли смятате?

- И жертвите, и катастрофите са намалели. 26 души по-малко загинали през 2017 г. спрямо 2016 г. никак не са малко. Да, целта беше да са повече, но ефектът от един закон не идва след месеци. Г-н Байрактаров има лично мнение, но аз все пак искам да видим броя на жертвите през 2008 г. – 1061 души и 682-ма за миналата година. Разликата е огромна. Добре е да се знае, че и ние в България работим по национална програма за безопасност на движението 2011-2020 г., която има за цел жертвите от катастрофи да бъдат намалени наполовина. Не зная дали ще успеем да ги намалим с 50%, при положение, че досега са 30% и разбирам, че тези загинали по нашите пътища са много. В същото време смятам, че това зависи от всеки от нас. Да вземем пример с жертвите деца. И през 2016 г. и през 2017 г. са загинали 36 деца, като през м.г. 27 от тях са били пътници в автомобила, а през по-миналата – 26. Те са пътували на задната седалка и в повечето случаи са били без обезопасителни колани или столчета. Тоест – зависело е от нас самите - от родителите, или от водачите на автомобилите, да се вземат превантивни мерки и да се използват защитните средства. Така трябва да се подхожда и към техническото състояние на автомобила, и към поддръжката на пътищата, и към обучението на водачите… От всяко място ако успеем да отвоюваме по няколко процента по-малко, ще има видим резултат. Само с повишени глоби и наказания превенцията няма как да се постигне.

- Няколко пъти писахме в „Труд”, че КАТ и МВР изкривяват статистиката. Не отчитат тези, които са починали в болница, бъркат броя на ранените, дават едни данни, а от Спешните центрове – други. Ще се вмени ли в новия закон задължение и отговорност за КАТ да води вярна статистика? Защо гражданина ще го глобяват, че му е изтекъл срокът на книжката, а пътният полицай, който е пропуснал да запише 100 ранени за даден месеца, да не носи отговорност? И изобщо, защо в закона да няма глоби и за пътните полицаи?

- Щом смятате така, говоря не само лично за вас, а и за всеки, който има някакво определено становище, нека да направи конкретни предложения, когато законопроектите бъдат качени в интернет за обсъждане. Аз съм приятно изненадан, че откакто преди 10-ина дни активно започна да се говори по темата за разделянето на ЗДвП, в моя приемен ден дойдоха трима души, с които разговаряхме за новия закон. Единият от тях беше автомобилен инструктор. Интересуваше се за бъдещите промени и имаше конкретни предложения, които и обеща да направи. Другият беше гражданин, глобяван неколкократно за неправилно паркиране и има предложения в тази част на закона. Дойде и жена, която се интересува от правилата, по които ще работят сервизите. На нея й направили ремонт – сменили са накладките на спирачките. Но е имало неправилен монтаж. Тя е возела децата си, създала се е опасност, наложило се да спре на пътя и да чакат пътна помощ. Каза ми, че 300-400 лв. и е струвало това, плюс разходи за нов ремонт. Ето затова искаме да има правила и за автосервизите.

- Тези правила в Закона за превозните средства ли ще бъдат?

- Предполагам, че да. През 2014 г., по времето на правителството на Пламен Орешарски, с колегата Ивайло Московски подготвихме и внесохме законопроект за автосервизите. Той бе приет на първо четене в комисията и отхвърлен от БСП само по политически причини. До тогава нямаше никакъв анализ за техническото състояние на автомобилите като причина за катастрофите. Преди да предложим проекта си, ние организирахме обсъждания с представители на сервизите, превозвачи и други представители от транспортния бранша в 5-6 големи града. Поканихме служители на КАТ и на автомобилна администрация, както и представители на общините, които се занимават с безопасността на движението.Тогава беше установено, че 25-27 % от автомобилите, които са претърпели катастрофа, имат някакъв технически проблем. В същото време голяма част от сервизите са в сивия сектор, някои даже нямат касови апарати, не издават никакъв документ за извършени ремонти.

Аз лично смятам, че е нужно да се дават гаранции, защото добрият майстор знае каква част е сложил и колко време или на какъв пробег ще издържи тази част. Ако държи на клиентите си и на своята репутация, той ще даде и гаранция. Друг важен е момент е, че ние искаме да се въведе регистрационен режим, а не лицензионен режим за автосервизите. Просто да бъде регистрирано, че този човек или тази фирма ще работи като сервиз. Той може да сменя само гуми, да поправя само ел. инсталации, или може да прави комплексни ремонти. Освен това – резервните части, които се слагат, трябва да имат документ за произход. Когато един собственик на автомобил иска да си сложи резервна част втора употреба, или да я донесе извън сервиза, трябва да се знае откъде се е снабдил с тази част. Трябва да има ред. Искам да видя разработките на законопроекта и смятам, че в него могат да бъдат регламентирана и дейността на автоморгите. Знаете, че там се извършват разкомплектовъчни операции. Например – оттам да могат без проблем да се вземат едрогабаритни детайли – капаци, калници, врати, стъкла и т.н., но пак трябва да се знае техният произход.

В този сектор няма никаква законова регулация. До 1999 г. е дейността на автосервизите е била регламентирана в ЗДвП като сервизна и оттам е прехвърлено в Закона за занаятите, а след 2009 -2010 г. сервизната дейност не е в никакви законови рамки. А в същото виждаме какъв сериозен фактор е техническата изправност във формирането на безопасността на движението. Нека повторя – говорим за регистрация, а не за лицензионен режим – за някакви тежки непосилни условия или огромни такси, с които да натоварваме сервизите, или да ги затваряме. После, при изготвянето на наредбите, могат да участват и представители на браншовите организации, които сами да определят някои условия, на които да отговарят обектите, а не това да се прави от контролните органи или чиновниците. Очакваме сериозен ефект и за безопасността за движението, и гражданите да са по-спокойни, че е извършен качествен ремонт на колите и дори и за фиска, защото сервизите ще бъдат принудени да дават касови бележки, да издават фактури и т.н. Ще има даже и екологичен ефект.

- Доколкото разбрах – и за всеки автомобил ще се издава електронен паспорт, в който да се записват ремонтите…

- Можете да го наречете и сервизна книжка, каквато имат всички автомобили на уважаващите себе си транспортни предприятия у нас. Там е написано кога е извършен даден ремонт или техническо обслужване, кой го е направил, каква част е сменена. Това, което искат да е в електронен вариант, е малко по-сложно и вероятно разработката на такъв софтуер ще отнеме доста време, а вероятно и средства. Нужно е сервизите и пунктовете за годишен преглед да бъдат свързани, за да може тази информация да бъде вкарвана и обработвана.

Нашият гост

Иван Вълков е роден през 1965 г. в Поморие. Той е бивш общински съветник в Бургас и депутат от ГЕРБ от 2009 г. насам. Бил е председател на транспортната комисия 41-то Народно събрание и зам.-председател в 43-то НС. По професия е инженер. Завършил е специалност “Двигатели с вътрешно горене”, тясна специалност “Товарни автомобили и автобуси”. Има и второ висше образование “Публична администрация”. 17 години е работил в системата на СО МАТ като механик, технолог и главен инженер.