Ивет Горанова - Поразяващият удар

Ивет Горанова се възползва по най-добрия начин от шанса и спечели първата и единствена олимпийска титла за България в каратето. Този спорт дебютира на игрите Токио 2020, но не попадна в програмата за следващите. Публиката обаче успя да се наслади на красотата и динамиката на това бойно изкуство и то с участието на българка, която безапелационно прегази конкуренцията в категория до 55 кг. А олимпийското злато е първо за България от 13 години. За последно гребкинята Румяна Нейкова ликува с титлата в Пекин 2008.

Ивет Горанова направи заявка за олимпийската титла още преди игрите в Токио. Родената в Долна Митрополия 21-годишната каратистка спечели безапелационно единствения квалификационен турнир - в Париж през месец юни. Претендентките за първото място, даващи право на участие в японската столица, бяха 60, а българката имаше 9 срещи в един ден и спечели 8 от тях!

Всъщност Горанова започва да пише историята на олимпийското карате още през 2018-а. Тогава тя спечели първия медал от световно първенство за България - бронз от Мадрид, а година по-късно ликува и при дебюта на този спорт на европейските олимпийски игри в Минск.

Тайничко преди олимпиадата Горанова си мечтаеше за медал, но не изключваше възможността да стигне и до титлата. “На стълбичката краката ми трепереха - заяви развълнувана Ивет. - Незабравимо преживяване.

Опитвах се да мисля само как да стигна до върха без да обръщам внимание на отрицателните емоции. Сбъднах най-голямата си цел в живота. Благодаря на моя мотивационен коуч (б. р. треньор) Моузес Налока, който ме вади от всякакви дупки, в които изпадам. А на всички, които не вярваха на спортистите, искам да кажа, че не са прави и трябва поне малко да подкрепят българския спорт.”

За да стигне Ивет до този успех, родната федерация по карате сформира цял екип, който да работи със състезателка - психологът Налока вече месец е плътно до нея с мисията, че тя може да стане шампионка, отделно си има масажист и личен треньор.

Всъщност Горанова се захваща с карате, когато е във втори клас. Преди това учи народни танци, но в училището в родният ѝ град откриват паралелка в този вид спорт.

“Така с моята сестра Габриела, която е по-голяма от мен с 2 години, решихме да се запишем - спомня си със заразяваща усмивка шампионката. - Бях гледала карате само по филмите, нямах представа какво е. В началото мятахме ръце, крака. Но постепенно започна да ни харесва. Научи ни на дисциплина, на постоянство, на упоритост.”

На първото ѝ състезание обаче не я допускат. Защото е на 10 години и е твърде малка. Чак на следващия сезон тя вече има “зелена светлина” и отива на републиканско в Кнежа. “Интересното е, че тогава не знаех точно какво правя - печеля ли, губя ли - признава Ивет. - И чаках съдията да отсъди. Но станах първа, оттогава имам една-две загуби в България.”

И вече над 220 медала.

Шампионката обаче признава, че много тежко приема пораженията. Припомня си на едно европейско за девойки през 2015-а как води на македонка на полуфиналите, но 40 секунди преди края се отпуска и губи срещата.

За всичките тези години плътно до Ивет е нейният личен треньор Ангел Ленков, който я извежда и до олимпийското злато.

“Винаги ми казва, че ако се страхувам, няма как да спечеля - разкрива каратистката на плевенския клуб “Петромакс”. - Човек трябва да рискува. Всъщност eдинственото, което правя преди състезания, е да слушам наставленията на треньора си. И гледам да се концентрирам изцяло върху мача, който предстои. Никога не мисля 3-4 срещи напред.”

А това, че е учила народни танци, сега много ѝ помага да е бърза в краката.

“Обичам да побеждавам, държи ме тръпката, когато победиш и се качиш на стълбичката”, допълва Ивет.

Извън залата уменията си на татамито шампионката избягва да прилага, а ако има разногласия, гледа да се решават с думи. “Всъщност философията на карате те учи на самоусъвършенстване”, допълва Горанова.

А като всеки състезател и за нея борбата с килограмите е най-сериозният проблем. От 2017-а каратистката работи с диетоложката д-р Людмила Емилова. Тогава от солидарност на диета се подлага също нейният личен треньор Ангел Ленков. Той толкова смъква килограми, че на награждаването на Ивет на световното през 2018-а костюмът му стои като на закачалка. Оттогава обаче златният тандем няма проблеми с теглото и Ивет без никакъв тормоз влиза в категорията.

Очаквано след олимпийската титла следва солидна доза почивка, но не и за шампионката. Ваканцията за Горанова ще бъде кратка, защото през ноември я очаква световното първенства. А титлата от мондиала все още липсва в колекцията на каратистката. Тя пък е от хората, които поставят ли си цел, гонят я докрай. Успех!

Мечтае да стане полицайка

Ивет Горанова сбъдна едната си мечта, като стана олимпийска шампионка, а другата е все още в нейния проекто-план. Момичето от Долна Митрополия иска да става полицайка.

“Винаги съм мечтала да бъда полицай и да завърша Академията на МВР в Симеоново - разкрива тя. - С тази професия ще мога да продължа да се занимавам и с карате. Вече като видя жена полицайка, с очилата, с униформата, а на гърба ѝ да пише “Полиция”, нещо започва да ври в мен.”

Иначе и до днес най-добрата приятелка на Ивет остава нейната сестра, минала също през карате, но вече заложила на образованието си - следва във Военния университет във Велико Търново.

Снимка: БОК, Костадин Андонов, Start-photo