Ивет Горанова - Торнадото

Едно момиче на 21 години наруши хегемонията на традиционните български спортове и спечели всичко възможно през тази година. Ивет Горанова покори олимпийския връх, и то при дебюта на каратето на най-големия спортен форум на планетата. После взе и медал от световно първенство - бронз, а за финал бе избрана за спортист №1 на България за 2021-а. Така за първи път в 64-годишната история каратистка триумфира в престижната анкета.

Олимпийската титла тотално ме промени - признава Ивет Горанова. - Навсякъде хората ме разпознават, радват ми се, вдъхновени са от успеха ми. Аз пък съм щастлива, че успях да върна българския дух. Виждам голяма мотивация в очите на хората. Имах уникална година, в която сбъднах две мои мечти. Първо, станах олимпийска шампионка, а след това за втори път изживях това щастие, като бях избрана и за спортист на България!

На олимпийските игри Ивет мина като торнадо през съперничките си. В един ден тя изигра 5 срещи в категория до 55 кг, и то все срещу шампионки от световни, европейски първенства и азиатски игри. А на финала преодоля категорично и най-сериозната си противничка Анджелика Терлюга (Украйна), срещу която дотогава имаше отрицателен баланс на татамито. Но стигнала до финала нищо не можеше да спре устрема на нашето момиче - 5:1.

Всъщност Горанова “хвана последния влак” за Токио 2020.

Месец преди игрите тя участва на решителната олимпийска квалификация в Париж. Квота взима само победителят. Претендентките за първото място обаче са 60, българката има 9 срещи в един ден и печели 8 от тях, за да си подпечата билета си за японската столица.

Всъщност за убедителното ѝ представяне на тези два решителни форума допринася и работата ѝ с мотивационния треньор Моузес Налока, който я вади от “всякакви дупки”.

“Много хора се готвят с години за златото, а ние имахме само месец - казва угандиецът. - Тя беше отворена да ме слуша. Когато гледах мачовете ѝ, аз видях един булдозер в нея. Казах ѝ: “Ивет, ти си булдозер”. А какво прави той? Просто срива всичко и нищо не може да го спре - отива и размазва. Тя спечели и петте си мача в Токио, защото ментално ние работихме върху това - стъпиш ли на татамито, ти не си Ивет, а булдозер. И тя го постигна! Така моята увереност, че отива за злато в Токио се пренесе и върху нея. Много е важно да се обграждаме с хора, които вярват в нашия потенциал.”

След титлата в Токио обаче Горанова не успя да намери същата мотивация на световното в Дубай и да стъпи на върха. Но отново се качва на стълбичката - трета и пак би старата си познайничка Терлюга.

“Донякъде е добре, защото ще имам още една цел в бъдеще - да покоря световния връх”, казва шампионката.
А с карате Ивет се захваща, когато е ученичка във втори клас. Преди това учи народни танци, но в училището в родният ѝ град откриват паралелка в този вид спорт.

“Така с моята сестра Габриела, която е по-голяма от мен с 2 години, решихме да се запишем - спомня си със заразяваща усмивка шампионката. - Бях гледала карате само по филмите, нямах представа какво е. В началото мятахме ръце, крака. Но постепенно започна да ни харесва. Научи ни на дисциплина, на постоянство, на упоритост.”

На първото ѝ състезание обаче не я допускат. Защото е на 10 години и е твърде малка. Чак на следващия сезон тя вече има “зелена светлина” и отива на републиканско в Кнежа. “Интересното е, че тогава не знаех точно какво правя - печеля ли, губя ли - признава Ивет. - И чаках съдията да отсъди. Но станах първа, оттогава имам една-две загуби в България.”

И вече над 220 медала.

Шампионката обаче признава, че много тежко приема пораженията. Припомня си на едно европейско за девойки през 2015-а как води на македонка на полуфиналите, но 40 секунди преди края се отпуска и губи срещата.

За всичките тези години плътно до Ивет е нейният личен треньор Ангел Ленков, който я извежда и до олимпийското злато.

“Винаги ми казва, че ако се страхувам, няма как да спечеля - разкрива каратистката на плевенския клуб “Петромакс”. - Човек трябва да рискува. Всъщност eдинственото, което правя преди състезания, е да слушам наставленията на треньора си. И гледам да се концентрирам изцяло върху мача, който предстои. Никога не мисля 3-4 срещи напред.”

А това, че е учила народни танци, сега много ѝ помага да е бърза в краката.

“Обичам да побеждавам, държи ме тръпката, когато победиш и се качиш на стълбичката”, допълва Ивет.
Извън залата уменията си на татамито шампионката избягва да прилага, а ако има разногласия, гледа да се решават с думи. “Всъщност философията на карате те учи на самоусъвършенстване”, допълва Горанова.

През тази година Ивет я очакват нови две големи предизвикателства - европейското в Турция и световни игри в Бирмингам. А целта - отново върхът!

Сбъдна мечтата си да е полицай

През изминалата година Ивет сбъдна и още една своя мечта - стане полицай. След като покори Олимп, тя получи предложение да влезе в редиците на МВР и вече няколко месеца е шампион с пагон. “Винаги съм мечтала да бъда полицай - разкрива Горанова. - С тази професия ще мога да продължа да се занимавам и с карате. Сега, когато видя жена полицайка, с очилата, с униформата, а на гърба ѝ да пише “Полиция”, нещо започва да ври в мен.”

Редом със спорта в момента Ивет продължава и образованието си - икономическа специалност в Стопанската академия в Свищов.