Изключителен успех за „Уроците на Блага“ в Карлови Вари

Премиера в голямата зала на “Термал”

Състезание за “Кристален глобус”

Режисьор е Стефан Командарев

На 3 юли в голямата зала на фестивалния хотел “Термал” бе официалната прожекция на нашия филм “Уроците на Блага” (копродукция с Германия) на режисьора Стефан Командарев, който е и продуцент от българска страна. Филмът е селектиран в основния конкурс на 57-мото издание на международния фестивал в Карлови Вари и е едно от 11-те заглавия, които се състезават за Голямата награда “Кристален глобус”.

На премиерната прожекция филмът бе представен от неговите основни създатели начело с режисьора, а на сцената бяха още изпълнителката на главната роля Ели Скорчева, сценаристът Симеон Венциславов, операторът Веселин Христов, монтажистката Нина Алтъпармакова и други членове на екипа, както и копродуцентите от Германия. Актьорът Герасим Георгиев - Геро, който присъства във филма само с гласа си, без да се появява в кадър, също бе на сцената, защото той е основния персонаж и добре прикрит тартор на бандата телефонни измамници, чиято жертва става пенсионираната учителка Блага (Ели Скорчева).

Филмът бе посрещнат от препълнената зала с изключително внимание, публиката реагираше много точно на всеки епизод, а след края на прожекцията дълги аплодисменти не разрешаваха на екипа на напусне залата. А след това във фоайето пред фестивалната стена много зрители искаха да се снимат с актрисата Ели Скорчева, която бе спечелила сърцата им с прекрасната си игра и изключително убедителна роля.

Фестивалът завършва на 8 юли, когато в същата зала журито на основния конкурс ще обяви наградите. А дотогава “Уроците на Блага” ще има още 3 прожекции за желаещите да видят този прекрасен филм.

Забележителни заглавия

Документалният екран на фестивала

Широк диапазон от теми

“Умберто Еко - библиотеката на света”

“Духът на Ричард Харис”

Документалните филми не са в центъра на програмния интерес на международния кинофестивал в Карлови Вари. Но всяка година забележителни документални филми присъстват в огромната програма (обикновено над 300 заглавия), подредени в 12 категории.

И в новото 57-мо фестивално издание много добри, разнообразни и твърде интересни филми очертаха широкия диапазон на този вид кино в съвременни идейни, технологични и комуникационни посоки.

Когато прецизно селектираната програма дава възможност в рамките само на няколко дни на екрана да се видят личности като изключителния интелектуалец на нашето време Умберто Еко (1932-2016) или несправедливо позабравения политик и държавник Александър Дубчек (1921-1992); а редом с тях портрет на големия ирландски актьор Ричард Харис (1930-2002) и същевременно суров филм - болезнено напомняне за една от най-тежките съвременни индустриални катастрофи като взривяването преди 3 години на 2700 тона амониев нитрат в товарното пристанище на Бейрут - то за непредубедения зрител сложността на света и неговата непредвидима (анти)логика събужда индивидуалното съзнание за осмисляне на битието в необхватна му цялост и непостижима сложност.

Филмът “Умберто Еко - библиотеката на света” (2022, Италия, реж. Давиде Ферарио) е не само портрет на забележителния гигант на хуманитарното знание, литературен изследовател, експерт на интелектуалната комуникация през вековете, и бляскав писател (дори само “Името на розата” е достатъчен пример). Той е и респектиращо осмисляне на мястото и ролята на ерудирания хуманист в човешкото общежитие. Филмът е заснет в легендарната лична библиотека на Еко, която съхранява хиляди старопечатни книги като безценни скрижали на знанието, а домакинът е своеобразен Вергилий през столетията на цивилизацията. Добре, че са останали много интервюта с Умберто Еко през годините и сега те буквално “отварят очите” на новите поколения чрез живо общуване с мъдреца на словото и хуманитарната памет.

А словашко-чешкият филм “Всички хора ще бъдат братя” (2023, реж. Роберт Кирхоф) дори още със заглавието си подсказва нетрадиционен поглед към основния персонаж - лидерът на бивша Чехословакия Александър Дубчек при драматичните събития от август 1968 г. с окупацията на страната от войските на Варшавския договор и смазването на мощната национална контестация, наречена “Пражка пролет”. Филмът печели отзивчивостта на зрителите, защото не е построен като скучно “кино на фактите”, а предлага убедително социално отражение на личността Дубчек в общественонто съзнание. И затова днес той е тачен за разумното му демократично присъствие във властта, а не като тесногръд стандартен комунистически лидер.

Филмът “Духът на Ричард Харис” (2022, реж. Ейдриан Сибли) е класически документален портрет за големия актьор от театъра и киното. За него разказват тримата му синове - двама от тях също актьори, третият - режисьор. Но те успяват да поднесат обективен достоверен портрет, зрителите могат да видят баща им в някои от най-забележителните му роли във филми като “Червената пустиня” (1964) на Антониони, или като Албус Дамблдор от серията “Хари Потър”, като Крал Артур в “Камелот” (1967) на Джошуа Логън или Марк Аврелий в “Гладиатор” (2000) на Ридли Скот, и още много други. Това е ценността на документалния портрет, който съхранява и пренася през времето мощни актьорски откровения.

“Танц по ръба на вулкана”

Затова пък филм като “Танц на ръба на вулкана” (2023, Германия, Ливан) на реж. Сирил Арис е потресаващ документ за ужасните последствия от промишлената катастрофа, разрушила до основи търговското пристанище на Бейрут и съседните градски квартали. Но редом с това камерата документира и отприщените социални протести в страната с много нерешени реални проблеми. Авторите са намерили любопитно сюжетно решение като рамкират разказа по модела “филм във филма” с трудностите на една филмова продукция, чийто снимачен период съвпада тъкмо с дните на катастрофата, а същевременно и в карантинен режим заради Ковид пандемията. А така документалният разказ придобива допълнителна драматичност, която печели зрителска отзивчивост. Затова аргументирано “Танц на ръба на вулкана” е селектиран в основния конкурс редом с други 10 игрални филма.

Конкуренцията между тях ще бъде решена от наградите на журито, обявени при закриването на фестивала на 8 юли вечерта.