Труд
Автор:
Труд онлайн
През лятото на 1912 г. норвежка китоловна компания установява база на едно от най-отдалечените и опасни места на планетата: остров Десепшън, образуван от действащ вулкан, издигащ се в антарктическите води. Огромните резервоари, използвани за съхранение на китово масло, все още се открояват в руините на китоловната станция, изоставена през 1931 г. Тук все още стоят и котлите, използвани от китоловците за извличане на масло от месото, което се продавало като гориво за лампи. Ловците убивали хиляди китове всяка година, за да просветят човечеството.
Китоловната станция някога е била виртуална столица на Антарктида, но днес от нея е останала само пустота. Гробището на китоловците, с 34 гроба, е заровено от вулканично изригване през 1969 г. Два самотни кръста все още почитат норвежците Ханс Гуликсен и Педер Кнапстад, починали преди век в този край на света, пише El Pais.
На този антарктически вулкан температурите падат под минус 20 градуса по Целзий и се регистрират пориви на вятъра от 160 километра в час. Условията са толкова екстремни, че през февруари екип от астробиолози предложи в Международния журнал по астробиология островът Десепшън да се използва като модел за търсене на възможни места за живот на Марс. Взаимодействието на вулканичната активност с ледниците може да осигури дом за микроскопични живи същества, според учените, водени от Анжелика Лиал от университета в Алкала, които проведоха изследване с подкрепата на испанската военна база Габриел де Кастиля. Островът Десепшън, толкова враждебен, че изхвърля човешки живот, е естествена лаборатория за изучаване на потенциален извънземен живот на Марс.
