Изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов пред „Труд“: Забавените плащания за ремонти на пътища накрая ще струват двойно - 2 млрд. лв.

Според старата българска традиция на Димитровден чорбаджиите се разплащали със своите служители за свършената полска или дюлгерска работа през годината. Затова и на 26-ти октомври днес строителите честват своя професионален празник. Имат ли обаче повод за честване след тежката кризисна година за бизнеса и липсата на ефективен диалог със служебния кабинет относно проблемите и предизвикателствата пред сектора, отговаря за „Труд“ изпълнителният директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Валентин Николов.

- Г-н Николов, на Димитровден строителите обичайно са правили равносметка на изминалата работна година и са се разплащали със своите работници. Каква е равносметката на Камарата на строителите в България (КСБ) след тази трудна кризисна година?
- Ние посрещаме професионалния си празник Димитровден със смесени чувства. От една страна сме доволни като представляващи отрасъла, че сме една от малкото страни в ЕС, която не отбеляза спад на строителството. При нас нямаше затваряне, въпреки някои опити на администрацията в тази посока, на които ние се противопоставихме изключително енергично като бранш. И се радвам, че бяхме чути. Работата продължи при спазване на епидемиологичните мерки в този период. Така, че това е един положителен факт. В същото време в някаква степен се омекоти, особено миналата година, недостигът на работна сила, защото се върнаха доста строителни работници от Европа, които потърсиха и намериха реализация в България. А това са висококвалифицирани хора, със способности, които работят с нови технологии. Това е един изключително важен резерв за нашия отрасъл, който ние имаме намерение да използваме и занапред. Още повече, че с нарастване на размера на заплащането, все повече строители избират да останат или да се върнат в България. Така, че от тази гледна точка сметката е положителна.

За съжаление обаче в момента се случват неща, които са изключително обезпокоителни. На първо място това е ръстът на цените на строителните материали и на енергоносителите, на горивата. Оттам следва поскъпване на услугите и на труда. Така че себестойността в строителството се увеличава много повече и много по-бързо от обичайното.

- Колко е реалното поскъпване и кой е най-засегнатият дял от строителството от този ръст на цените?
- Трудно е да се каже, въпреки че ние събираме информация. Защото в отделните направления - високо строителство, пътно-строителство, електроизграждане, ВиК тези фактори влияят по различен начин, но в една посока. Най-много са поскъпнали стоманата и дървеният материал, което много силно засяга високото строителство. В пъти се увеличава и цената на различните видове изолации. Поскъпнали са и всички енергоемки продукти и тези, при чиято направа се използва нефт като битума в пътното строителство. В този дял също се използва много желязо за съоръженията, горивата имат висок процент на участие в себестойността. Общо нарастването на себестойността на строителната продукция е близо 30%. А таван няма и не се вижда, особено в ситуацията, в която се намира света. Има един много сериозен фактор, който малко хора отчитат - забавянето на доставките. Материали, които се доставяха за седмици, в момента се доставят за същия брой, но месеци. Изключително много нарасна себестойността на контеровозите - между 3 и 5 пъти. Забавя се обработката на товарите с дни и седмици. Въобще, пълен колапс.

- Има ли риск при тези обстоятелства да не се изпълнят вече сключени и стартирали строителни договори, предвид факта, че обичайно те са за срок от поне няколко години, а не краткосрочни?
- Тук имаме два проблема. Единият е, че строителството е консервативен отрасъл и инвестиционният процес е бавен, а в България е още по-бавен, отколкото в развитите страни. Така че в момента имаме тенденция от масов отказ от договори. Например във Видин най-накрая бяха одобрени 13 блока от националната програма за саниране, но няма нито една фирма-кандидат да работи по тях. Защото те са на цени, които са определени преди 3 години и при тези параметри те са неизпълними. А няма механизъм за корекция на цените. България е една от малкото страни в Европа, която няма такъв механизъм за корекция на цените - както нагоре при повишаване на материали и труд, така и надолу - при съответното им поевтиняване. В Западна Европа имат такива механизми по-отдавна. Но за разлика от нас, други страни от Централна и Източна Европа като Румъния, Унгария и Гърция, разработиха подобни механизми много бързо и ги приеха. Ние сега изследваме този процес. Материалите поскъпнаха между 30 и 100 на сто, дори и повече, което увеличи себестойността на строителната продукция с 30% средно и при една заложена печалба от фирмите в размер на 10-12%, направи договорите губещи. А никой няма да изпълни губещ договор.

- По тези договори обичайно обаче има предвидени неустойки, които фирмите ще се наложи да плащат.
- Да, но за компаниите в много случаи ще е по-изгодно да платят тези предвидени неустойки и гаранции, вместо да работят на загуба. Което означава нови търгове, възлагания, жалби, забавяне, оскъпяване и като краен резултат - блокиране изцяло на строителния процес. И поставяне под риск на еврофинансирането за настоящия и следващия програмен период, както и особено на Националния план за възстановяване и устойчивост.

- Как ще успеете да обясните този процес на служебния строителен министър арх. Виолета Комитова, предвид факта, че досега строителите от различните сектори не срещат разбиране и трудно водят диалог с ресорното ведомство?
- Ние анализираме процеса, имаме експертна преценка, събрани добри практики от другите страни и сме поискали среща със служебния премиер Стефан Янев конкретно по тази тема и се надяваме такава да се състои скоро. Механизъм за индексиране на цените надолу и нагоре може да бъде приет и от служебния кабинет, с постановление на МС, без да е необходимо да има действащ парламент. Става въпрос за изключителни обстоятелства. И това трябва да се случи възможно най-скоро. Освен това трябва да се подготвят и промени в законовите и подзаконовите нормативни текстове, което също изисква много работа, а тя дори още не е започнала. Работи се и по въвеждането на BIM технологии, които ще дигитализират и улеснят строителния процес, но това също ще отнеме много време. Преди това трябва изцяло да се промени законодателството свързано с инвестиционния процес - да се приеме съвършено нов подход и модел. Като КСБ работим вече над 10 години по този въпрос, вложихме и много собствени средства. И ако в миналото все още нямаше разбиране от нашите партньори в законодателната и изпълнителната власт, както и в браншовите организации, през последната година се натрупа достатъчно критична маса и считаме, че е дошъл моментът да започне широкомащабна работа за промяна в законодателството. Но от КСБ сме категорични, че няма да приемем закони, които са съставени от няколко юристи в една зала и някой им е казал нещо да бъде написано. Подобна промяна трябва да бъде извършена с обществен консенсус, което е трудна, но не и невъзможна задача. В момента много хора и участници имат роля в инвестиционния процес, но реална отговорност носят само двама от участниците - възложителят и изпълнителят. Останалите, каквото и да направят или да не направят, за тях няма никакви последици. Това трябва да се промени, както е в останалия свят. Тогава ще се ускори инвестиционният процес и всеки ще заеме подобаващото място в него, със съответната отговорност. И това ще стане, защото опряхме до невъзможността да продължаваме да работим по този начин - и държавата, и местните власти, и бизнеса.

- Кризата, съчетана с липсата на конструктивен диалог със служебния кабинет и растящите цени, ще доведат ли до фалити на строителни компании?
- Към момента не отчитаме спад в броя на вписаните в Професионалния регистър на строителите компании, но тече процес, при който фирмите изпадат в по-долна категория, което означава, че ще могат да изпълняват сами единствено по-малки обекти. Но фалитът е крайната фаза. Икономиката е процес и на първо място се изчерпват вътрешните ресурси и резерви, свободните средства, с които разполагат компаниите. На второ място се извършва преструктуриране на дейността им, освобождаване от дейности и активи. Следва свиване на дейността, което означава намаляване на служителите, обема и т. н. Следващата стъпка е декапитализацията - освобождаване от активи, които са ти необходими, но си принуден да го направиш. И най-накрая следва фалит. Така че това е тежък процес, трудно обратим и той е започнал. И това е нашата тревога, за която алармираме от известно време. Че в страната във връзка с политическата обстановка и ситуация се извършва една много рязка промяна на действията и правилата, което не е добре за нито един от участниците в строително-инвестиционния процес. Правилата в икономиката не могат да бъдат променени като се спре икономиката, а трябва това да се случи в движение. Нека новите правила да важат за новите договори, а старите да приключат по приетите правила. Това е естественият процес.

- Да, но пътната агенция обяви процедура за нови едногодишни договори за зимно поддържане, при средно 50 на сто по-високи цени при действащи стари. Защо според вас се случва това?
- Според мен това се дължи на некомпетентност и незнание. Слушаме изказвания от министър Комитова, които ни карат да възкликнем като покойния Юлиан Вучков - „Гледам и не вярвам на ушите си“. Въпросът с „ин хаус“ поръчките е сериозен и въпрос на специален разговор, дебат и уточняване. Но от министъра и нейните заместници чуваме - „Ние сме дали 1,2 млрд. лв., сега искате други 900 млн. лева“. Без обаче да се уточнява, че авансите са дадени по едни договори за ново строителство, а се дължат пари за извършени дейности по текущ ремонт и поддръжка по други контракти. Няма и пълно съвпадение между фирмите, които са взели аванс и тези, които са правили ремонтите по другите договори.

- В резултат на тези изказвания, които се движат на ръба на истината, обаче в обществото се очерни имиджа на строителите. Как ще се справите с този проблем?
- Това категорично е така. На първо място трябва да кажем на обществото каква е обективната истина. В публичното пространство все повече се появяват гласове на хора, които не са пряко засегнати - на политолози, икономисти, специалисти, които си дават сметка за реалната ситуация. Много е важна и готовността и решителността от страна на пътно-строителните фирми, въпреки сложната ситуация, да не оставят страната блокирана от сняг и преспи през тази зима. Фирмите дори сега работят, въпреки че не им плащат, защото осъзнават колко е опасно за живота и здравето на хората, ако спрат. Както и че ако спрат, тогава разходите догодина заради липсата на подготовка за зимата - ще бъдат значително по-високи за ремонт на тези шосета и че сметката отново ще я платят всички български граждани. Както винаги става.

Отговорността на тези фирми към обществото и техните служители е голяма и те така показват, че не са фокусирани единствено върху печалбата, въпреки че всички в пазарната икономика работят за пари. Според това, което чуваме, има едно много голямо неразбиране през последните седмици от страна на администрацията относно отговорността на фирмите към техните служители. Трябва да се има предвид, че в пътно-строителния бранш кадрите не се създават лесно, а служителите са хора, които са много специализирани и няма къде да отидат да работят освен в тези фирми. Защото държавата е единственият възложител на работа в пътно-строителния бизнес. Тоест нещата са капсуловани до известна степен и трябва да се намери изход. И аз бих подредил нещата така. На първо място държавата трябва да се разплати с тези фирми и да даде ход на зимното почистване. Като междувременно да работи по нов механизъм за възлагане на зимно почистване, който е приемлив за обществото, ако този според управляващите не е достатъчно добър. На трето място трябва да се индексират цените, защото европейските програми и Националния план за възстановяване и устойчивост са пред срив. При прекратяването на едни такива законни договори и преминаване през всички съдебни инстанции, ще доведат до това, че накрая държавата ще плати двойно. Тези 900 млн. лв. в момента ще станат близо 2 млрд. лв. И тези пари ще ги плати всеки един от нас. А междувременно ще има и проблеми с икономиката, с живота и здравето на хората. И това е недопустимо.

Нашият гост
Валентин Николов е изпълнителен директор на КСБ от ноември 2019 г., но още от 2007 г. е част от управлението на Камарата като член на Управителния съвет и дългогодишен председател на Контролния съвет на организацията. Завършил е специалностите “Търговия” и “Икономическа журналистика” в УНСС. Професионалната си кариера започва в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и до 1990 г. работи в управлението на селското стопанство и хранителната промишленост в страната. Следва кариера в частния бизнес. От 2003 г. до 2014 г. е изпълнителен директор на “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД. И отново работа в частния сектор. От 2020 г. е и изпълнителен директор на Сдружение за възстановяване на Голямата Базилика в Плиска.