Израелското разузнаване се връща към корените си с фокус върху шпионите

Унижена от нападението на „Хамас“, което опустоши Израел преди 22 месеца, военната разузнавателна служба на страната преминава през дълбоко преосмисляне. Организацията предприема мащабни реформи, включително възобновяване на програмата за набиране на ученици от арабски гимназии и обучение на всички военнослужещи по арабски език и ислям, пише Bloomberg. 

Целта е да се разчита по-малко на технологии и повече на изграждането на кадри от шпиони и анализатори с дълбоки познания по регионални диалекти – йеменски, иракски, газийски – както и с добро разбиране на радикалните ислямски доктрини и дискурси.

След нападението от 7 октомври 2023 г., когато хиляди бойци на „Хамас“ проникнаха в Израел от Газа, убиха 1200 души и отвлякоха 250, започна жестока война. Според здравното министерство в управляваната от „Хамас“ Газа загиналите са около 60 000 души, а още повече са изправени пред глад. Въпреки че продължават споровете за вината и доколко премиерът Бенямин Нетаняху е знаел предварително за готвените атаки, разузнавателната служба понесе основния удар от критиките.

Според офицер от военното разузнаване, агенцията е демонстрирала „фундаментално неразбиране“ на идеологията на „Хамас“ и конкретните ѝ планове. Макар и службата да е била наясно със схемата за нападения над военни бази и цивилни селища близо до Газа, дори при явни репетиции на бойците, анализаторите заключили, че става дума по-скоро за фантазии. Възприемали групировката – подкрепяна от Иран – като доволна от управленската си роля, стимулирана от чужди дарения и достъпа до добре платени работни места в Израел.

Израелската сигурностна система е решена никога повече да не подценява врага.
„Ако повече израелци четяха вестниците на „Хамас“ и слушаха радиото им,“ казва Майкъл Милщайн, ръководител на изследванията за палестинските територии в Центъра „Даян“ към Университета в Тел Авив, „щяха да разберат, че „Хамас“ не е възпрян и продължава да се стреми към джихад.“

Наблягането на езиковото и религиозното обучение отразява това, което разузнавачът нарича „дълбока културна промяна“ в организация, в която дори висшите офицери разчитат на преводи. Целта е изграждане на вътрешна култура, „която живее и диша така, както мисли нашият враг“.

Милщайн и други анализатори обаче посочват, че подобна трансформация изисква по-широки промени в общественото съзнание. Макар арабският език да се изучава в държавните училища, повечето израелци се съсредоточават върху английския. Амбициозната младеж гледа към Силициевата долина, без да познава съседните страни. Предизвикателството е да се насочи вниманието към региона – неговите езици, култури и заплахи – и да се намали фиксацията върху Запада. Израел се чувства комфортно, възприемайки се като част от Запада, но реалността изисква адаптация към Близкия изток.

Това не винаги е било така. В първите десетилетия след създаването на държавата Израел значителна част от населението се е състояла от евреи, емигрирали от арабски страни. Страната е била бедна и обградена от враждебни съседи, което е налагало постоянна готовност за оцеляване. Много от новодошлите използвали познанията си в разузнаването – включително легендарният Ели Коен, който се е внедрил в сирийския политически елит преди да бъде заловен и екзекутиран през 60-те години. (Ролята му беше изиграна от Саша Барон Коен в сериала на Netflix „Шпионинът“.)

Днес обаче Египет и Йордания имат мирни договори с Израел, а Ливан и Сирия са отслабени държави. Броят на израелците с арабски като роден език е намалял. Потомците на емигрантите от Ирак, Сирия и Йемен не говорят езика на предците си, а двата милиона арабски граждани на Израел не са задължени да служат в армията. Някои арабоговорящи друзи участват в разузнаването, но представляват под 2% от населението.

В рамките на реформите разузнаването възобновява спряна преди шест години програма, насърчаваща гимназистите да изучават арабски, и планира разширяване на обучението по диалекти. Според офицера, подслушвачите имат затруднения да разбират йеменските хути, защото те често говорят, докато дъвчат кат – наркотичен храст, използван следобед. За помощ се търси подкрепа от възрастни йеменски израелци.

Службата също така усилва подкрепата за звено, чиято роля е да оспорва утвърдени разузнавателни анализи, насърчавайки алтернативно мислене. Работата на това подразделение е известна с арамейската фраза от Талмуда – Ipcha Mistabra – „обратното може да е по-логично“.

В по-широк план агенцията се отдалечава от технологичните методи и се връща към човешкото разузнаване – включително внедряване на агенти под прикритие и изграждане на звено за разпити. Това означава отказ от пълното упование в сателитни снимки и дронове, което доминираше през последното десетилетие. В отговор на събитията от 7 октомври, армията вече набляга на физическо присъствие по границите вместо единствено на сензори и бариери.

Тези нови подходи ще изискват не само повече персонал, казва Офер Гутерман – бивш офицер от военното разузнаване и настоящ изследовател в Института по разузнавателна методология – но и кадри, „бдителни в различни среди“. Преди атаката на „Хамас“, казва той, в обществото доминирало усещането, че големите заплахи са в миналото – с изключение на иранската ядрена програма. След тази илюзия, според него, Израел трябва да „възстанови културата на разузнаване“.

Той прави разлика между разкриване на тайна и разрешаване на загадка. Израел се справя отлично с първото – например при елиминирането на ръководството на „Хизбула“ в Ливан миналата есен. Но при втората задача – да се разбере какво планира противникът – се е провалил.

Постигането на такова разбиране изисква ангажираност към хуманитарните науки – литература, история, култура. Гутерман се опасява, че израелските ученици са загубили интерес към богатите култури на съседните народи. Според него и това трябва да се промени.

В същото време не всички са убедени, че реформите вървят в правилната посока. Дан Меридор, бивш министър на стратегическите въпроси в кабинета на Нетаняху, който преди години е автор на задълбочено изследване за нуждите на израелската сигурност, казва, че от атаката на „Хамас“ се правят погрешни изводи.

„Провалът на 7 октомври не е резултат от непознаване на Корана или арабските диалекти“, казва той. По-скоро той обвинява начина, по който Израел възприема съседите си – само като врагове. „Не се нуждаем от повече разузнаване“, добавя той, „а от повече диалог и преговори.“