Изследовател от Кеймбридж: Предстои глобален колапс

„Не можем да определим дата за Страшния съд, но като погледнем 5000 години (цивилизация), можем да разберем траекторията, по която се движим днес - и самоунищожението е много вероятно“, казва д-р Люк Кемп от Центъра за изследване на екзистенциалния риск към Университета в Кеймбридж.

„Песимистично настроен съм за бъдещето“, казва той в новата си книга, която обхваща възхода и падението на над 400 компании, съобщава Newsweek, цитирайки The Guardian.

Уроците, които изследователят е извлякъл от анализа на 400-те общества в продължение на пет хилядолетия, често са изненадващи: хората са фундаментално равни, но са водени до колапс от обогатени и обсебени от статуса елити, докато миналите колапсове често са подобрявали живота на обикновените граждани.

И все пак днешната глобална цивилизация е дълбоко взаимосвързана и неравностойна и би могла да доведе до най-лошия социален колапс в историята, казва той. Заплахата идва от лидери, които са „ходещи версии на тъмната триада“ – нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм – в свят, застрашен от климатичните промени, ядрените оръжия, изкуствения интелект и роботите убийци.

Творбата е академична, но австралиецът може да бъде и откровен, както когато излага как може да се избегне глобален колапс. „Не бъди задник“ е едно от предложените решения, наред с прехода към истински демократични общества и края на неравенството.

Първата му стъпка е да се откаже от думата „цивилизация“ – термин, който той всъщност смята за пропаганда от страна на управляващите.

„Когато погледнете Близкия изток, Китай, Мезоамерика или Андите, където са се появили първите кралства и империи, не виждате цивилизовано поведение, виждате война, патриархат и човешки жертвоприношения“, казва той.

Това е форма на еволюционен регрес от егалитарни и мобилни общества на ловци-събирачи, които са споделяли широко инструменти и култура и са оцелели в продължение на стотици хиляди години.

„Вместо това започнахме да приличаме на йерархии на шимпанзета и хареми на горили“, отбелязва той.

Вместо това, Кемп използва термина „Голиафи“, за да опише кралства и империи, тоест общество, изградено върху господство, като например Римската империя: държавата е над гражданите, богатите са над бедните, господарите са над робите, а мъжете доминират над жените.

Той казва, че подобно на библейския воин, убит от прашката на Давид, Голиатите са се появили през бронзовата епоха, били са пропити с насилие и често изненадващо крехки.

„Голиатско гориво“

Държавите-голиафи не просто се очертават като доминиращи групи, които плячкосват излишната храна и ресурси, твърди той, а се нуждаят от три специфични вида „голиатско гориво“.

Първият е специфичен вид хранителни излишъци: зърнени храни. Те могат да бъдат „видени, откраднати и съхранявани“, казва Кемп, за разлика от нетрайните храни.

В Кахокия, например, северноамериканско общество, достигнало своя връх около 11-ти век, появата на отглеждането на царевица и боб доведе до общество, доминирано от елит от жреци и човешки жертвоприношения, казва той.

Второто гориво на Голиат са оръжията, монополизирани от една-единствена група. Бронзовите мечове и брадви са били далеч по-добри от каменните и дървените брадви, а ранните Голиати от Месопотамия са следвали тяхното развитие, казва той.

Кемп казва, че най-новото гориво на Голиат е „оградена земя“, което означава места, където океаните, реките, пустините и планините са пречили на хората просто да мигрират далеч от изгряващите тирани.

Древните египтяни, хванати в капан между Червено море и Нил, са станали жертва на фараоните, например.

Историята прилича на разказ за организирана престъпност

„Историята е най-добре разказана като история за организираната престъпност“, казва Кемп. „Става дума за група, която създава монопол върху ресурсите, използвайки насилие над дадена територия и дадено население“, обяснява той.

И все пак, според Кемп, във всички Голиафи се крият семената на собствения им упадък. „Те са прокълнати и това е заради неравенството“, вярва историкът.

Неравенството не възниква, защото всички хора са алчни. Не са, казва той. Например, народът койсан в Южна Африка е споделял и притежавал обща земя в продължение на хиляди години, въпреки изкушението да заграбят още.

Вместо това, малцината хора на върха на „тъмната триада“ участват в надпревари за ресурси, оръжия и статус, казва той.

„След това, тъй като елитите извличат повече богатство от хората и земята, те отслабват обществата, което води до вътрешни конфликти, корупция, масово обедняване, по-малко здрави хора, свръхекспанзия, влошаване на околната среда и лошо вземане на решения от малка олигархия.“

„Празната черупка на едно общество в крайна сметка се разрушава от сътресения като болести, война или изменение на климата“, установи изследователят.

Нарастващото неравенство в богатството неизменно предшества колапса

Историята показва, че нарастващото неравенство в богатството последователно предшества колапса, казва Кемп, от класическата цивилизация на маите в низините до династията Хан в Китай и Западната Римска империя.

Той посочва, от друга страна, че за гражданите от ранните хищнически режими колапсът често е подобрявал живота им, тъй като са били освобождавани от господство и данъчно облагане и са се връщали към земеделието.

„След падането на Рим хората всъщност станали по-високи и по-здрави“, посочва той.

Ако колапсът на обществата в миналото се е случвал на регионално ниво и често е бил от полза за повечето хора, то днес колапсът би бил глобален и катастрофален за всички.

„Днес нямаме регионални империи, а един-единствен взаимосвързан глобален Голиат. Всички наши общества функционират в рамките на една единствена глобална икономическа система – капитализма“, казва Кемп.

Той цитира три причини, поради които колапсът на глобалния Голиат би бил далеч по-сериозен от предишни събития. Първата е, че колапсите са съпроводени от вълни на насилие, тъй като елитите се опитват да възстановят господството си. „В миналото тези битки са се водили с мечове или мускети. Днес имаме ядрени оръжия“, казва той.

Второ, хората в миналото не са били толкова зависими от империи или държави за услуги, колкото са днес, и лесно са могли да се върнат към земеделие, лов и събирачество. „Днес повечето от нас са специализирани и зависими от глобалната инфраструктура. Ако тя се срине, ние също ще пропаднем“, предупреждава Кемп.

Заплахите, пред които сме изправени днес, са много по-сериозни, отколкото в миналото

„Не на последно място, за съжаление, всички заплахи, пред които сме изправени днес, са много по-сериозни, отколкото в миналото“, казва той.

Например, миналите климатични промени, които са довели до колапс, обикновено са включвали регионална промяна в температурата от 1°C.

Днес сме изправени пред 3°C в световен мащаб.

Съществуват също приблизително 10 000 ядрени оръжия, технологии като изкуствен интелект и роботи убийци, както и изкуствено създадени пандемии, всички източници на катастрофален глобален риск.

Кемп казва, че тъмната триада от черти се потвърждава днес. „Трите най-могъщи хора в света са човешка версия на тъмната триада:

Тръмп е типичен нарцисист, Путин е студен психопат, а Си Дзинпин дойде на власт (Китай) като майстор на макиавелистката манипулация.

„Нашите корпорации и все по-често нашите алгоритми също приличат на този тип хора. Те по същество усилват най-лошото в нас“, добавя авторът на книгата.

Агенти на бедствието

Кемп посочва тези „агенти на бедствието“ като източник на настоящата траектория към обществен колапс.

„Това са големите корпорации и психопатичните групи, които създават катастрофални рискове в световен мащаб“, казва той. „Ядрените оръжия, изменението на климата, изкуственият интелект са създадени от много малък брой тайни, изключително богати и могъщи групи, като военно-промишления комплекс, големите технологични компании и индустрията за изкопаеми горива.“

Ключът е, че не цялото човечество създава тези заплахи.

„Не става въпрос за човешката природа. Става въпрос за малки групи, които изваждат наяве най-лошото в нас, които се конкурират за печалба и власт и носят всички (рискове)“ – е теорията на Люк Кемп.

Глобалният Голиат предвещава края на човечеството, казва Кемп. Подобно на последните ходове в шахматна игра, той вижда два възможни резултата: самоунищожение или фундаментална трансформация на обществото.

Той смята, че първият резултат е най-вероятният, но казва, че глобалният колапс може да бъде избегнат.

Как да избегнем появата на голиати

„Първо, трябва да създадете автентични демократични общества, за да елиминирате всички форми на власт, които водят до появата на Голиафи“, казва той.

Това означава управление на обществата чрез граждански събрания и съдебни заседатели, подпомогнати от цифрови технологии, за да се даде възможност за широкомащабна пряка демокрация.

Историята показва, че по-демократичните общества са склонни да бъдат по-устойчиви, посочва той.

„Ако имаше жури от граждани, което да съди компаниите за изкопаеми горива, когато открият колко разрушения и смърт ще причинят техните продукти, мислите ли, че щяха да кажат: „Да, продължете, скрийте информацията и стартирайте дезинформационни кампании“? Разбира се, че не“, казва Кемп.

За да се избегне колапс, е необходимо и облагане на богатството, в противен случай богатите ще намерят начини да манипулират демократичната система, смята той.

„Бих ограничил богатството до 10 милиона долара. Това е много повече, отколкото е необходимо на когото и да било. Един известен петролен магнат веднъж каза, че парите са просто начин богатите да поддържат сметка. Защо трябва да позволяваме на тези хора да поддържат сметка с риск да унищожат цялата планета?“

Ако гражданските журита и ограниченията на богатството изглеждат прекалено оптимистични, Кемп казва, че отдавна сме индоктринирани от лидери, които оправдават господството си – от самопровъзгласилите се богове-фараони на Египет и жреци, които твърдяха, че контролират времето, до автократи, които твърдят, че защитават хората от външни заплахи, и технологични титани, които ни продават своите технологични утопии.

„Винаги е било по-лесно да си представим края на света, отколкото края на гигантите. Това е така, защото това са истории, които са ни втълпявани в главите в продължение на 5000 години“, посочва той.

„Днес е по-лесно за хората да си представят, че можем да изградим интелект върху силиций, отколкото че можем да имаме мащабна демокрация или че можем да избегнем надпреварата във въоръжаването.

Това е пълна глупост. Разбира се, че можем да имаме мащабна демокрация. Ние сме социален, алтруистичен, демократичен вид по природа и всички имаме интуиция против доминацията. За това сме създадени“, продължава той.

Изследователят отрича да има левичарски възгледи.

Кемп отхвърля твърдението, че той просто представя ляв поглед върху историята. „Няма нищо присъщо ляво в демокрацията“, казва той.

„Дори левицата няма монопол върху борбата с корупцията, търсенето на отговорност от властта и гарантирането, че бизнесът плаща за социалните и екологичните щети, които причинява. Това просто означава да направим икономиката си по-честна“, твърди професорът.

Той има и послание към отделните хора: „Срутването не се причинява само от структури, но и от хора.“
Ако искате да спасите света, първата стъпка е да спрете да го унищожавате. С други думи: не бъдете глупаци. Не работете за големи технологични компании, производители на оръжие или индустрията за изкопаеми горива.

„Не приемайте взаимоотношения, основани на доминация, и споделяйте властта, когато можете.“

Въпреки възможността да се избегне колапс, Кемп остава песимистично настроен относно перспективите на човечеството.

„Мисля, че е малко вероятно“, казва той.