Искрена ли беше Силяновска в София?

Президентът на Република Северна Македония предложи повече срещи на различни нива между политици и граждани от двете страни

Властта начело с премиера Християн Мицкоски държи под строг контрол всяка проява на самостоятелност на държавния глава

Тези дни предишният президент на Република Северна Македония Стево Пендаровски имаше рожден ден и навърши 62 години. Поздравих го, както си му е редът, и той съответно благодари за това.
Пендаровски, доколкото знам, преподава в един от скопските университети, не е променил политическите си възгледи изобщо, а и по европейската интеграция на държавата си, в това число и за мястото на съседна България в нея. Държи се нормално, без истерии, но на няколко пъти ми отказа интервю.

Както и да е. Това си е лична работа на Пендаровски. Но мое задължение е да обясня как така, след като съм сложил заглавие за неговата наследница на поста - Гордана Силяновска-Давкова, започвам текста си с Пендаровски? Ами така, защото до този момент в практиката си на политическото общуване като президент Силяновска-Давкова не е „мръднала“ нито крачка встрани от това, което Стево правеше.

Особено видимо това се забелязва в отношенията ѝ с нейния български колега Румен Радев. 
За пет години като държавен глава на Северна Македония Пендаровски дойде веднъж в София на регионален форум, посветен на проблемите в енергетиката. Когато се върна обратно в Скопие, заяви самоуверено, че по такива общи въпроси като осигуряването на регионалната, в това число и енергийната сигурност на държавите от Балканите, винаги е готов да отскочи до българската столица. И ако има време, и ако това не противоречи на общите цели и задачи на многостранния форум, да се види с колегата си Румен Радев. Но да отиде в България, за да „говорим за история“, това нямало как да стане.

Самото акцентиране от страна на Пендаровски на проблема в двустранните ни отношения - историята, означаваше, ако не друго, то най-малкото  едностранно и непълно разбиране на генезиса и същността на комплекса от връзки и въпроси, които трябва да намерят решение именно чрез работата и ангажимента на държавниците от двете страни на границата. Не знам, вероятно Пендаровски си е представял, или пък така са му внушили, че отивайки в София ще бъде „мачкан“ от неговия колега, например, да признае българската идентичност на Гоце Делчев, пък и на останалите герои от националноосвободителната борба на българите от Македония. И така - по всички теми от конспекта. Нали точно тогава, по времето на Стево Пендаровски, избухна медийната публична битка по този въпрос, която се превърна в тема и на политиката и която, казвам го с най-голямо съжаление, нямаше и продължава да няма никаква връзка с академичния дух на научните изследвания, в които да се роди истината.

Така се стигна и до срамните сцени по границата със забрана за влизане на българи в Северна Македония, за да положат цветя пред тленните останки на героя в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие. И на странната и обидна блокада на ръководителя на българската делегация по този повод - вицепремиерът и министър на вътрешните ни работи Иван Демерджиев, в един хотел край Вардар, за да му се попречи да участва в церемонията по отбелязването на юбилея заедно с местните политици, общественици и граждани. 

Към Пендаровски бяха отправяни достатъчно много покани да дойде на официална визита в България, които той отказа. Въпреки протоколната зависимост, че му „е ред“ той да върне визитата на Радев в Скопие от февруари 2018 г., макар че тя бе по покана на тогавашния президент Георге Иванов. Радев бе един от държавните глави от района на Балканите, които отидоха на инагурацията на Пендаровски на 12 май 2019 г. Да, видяха се, но какво повече от няколко протоколни поздравления и обещания по принцип за развитие на двустранните отношения те можаха да си споделят. Бях там, та знам.

После двамата се срещаха по света на различни форуми, където участваха и това си беше в реда на нормалното. Но Пендаровски така и не пожела да дойде в София. „Историята“ си го плашеше. Връх на добронамереността от страна на Радев бе жестът с правителствения самолет да полети до Скопие, да качи на борда Пендаровски, членове на екипа му и делегацията на Северна Македония заедно с голяма група журналисти, за да отидат до Рим за съвместно поклонение на гроба на свети Кирил-Константин Философ. И да ги върне обратно, разбира се. Идеята бе двамата да имат време да бъдат заедно, да си поговорят по време на полетите, а и да дадат знак, че когато има политическа воля на държавниците от двете страни, отношенията биха могли да вървят напред. Когато всичко приключи, колеги от София, които бяха в самолета, със съжаление констатираха, че очакваната хармония между двете делегации, а и между журналистите, не се е получила. Какво повече да се каже?

Същата „тактика“ сега използва и дамата, която наследи Пендаровски на поста - Гордана Силяновска. Нейният първи опит да прояви самостоятелност по отношение на България бе в Скопие, когато посети   постановка на Националната ни опера. Тогава тя промотира дипломацията чрез културния обмен, която продължи с идването ѝ в София, за да присъства на спектакъл на Македонската опера и балет. Срещна се с Радев, но добрият тон и обещанията за нови срещи бяха компрометирани от сътрудниците ѝ чрез онзи смешно-драматичен случай с липсващото знаме на Северна Македония.

За Силяновска-Давкова вероятно това бе първият сигнал, че изпълнителната власт начело с премиера Християн Мицкоски ще държи под строг контрол всяка проява на самостоятелност на държавния глава и че нищо без неговото одобрение няма да бъде допускано. Особено по отношение на България. Защото много скоро стана ясно, че инцидентът със знамето е бил предварително подготвен и реализиран от нейните хора, в това число и с участието на министъра на външните работи Тимчо Муцунски.

Оттогава Радев и Силяновска се срещат на различни форуми в чужбина, където и двамата участват. Сега двамата се видяха в рамките на международна проява, свързана с инициатива на йорданския крал Абдула II. Но пък Силяновска-Давкова използва повода да посети болница „Пирогов“, да се види с ръководството ѝ, с лекуващите лекари и да изрази благодарност за грижите, които българските специалисти полагат там за пострадалите от трагедията в Кочани. И представете си, да каже, че тази проява на солидарност от страна на България може да стане основа за подобряване на отношенията ни. Радев бил първият президент, който ѝ се бил обадил рано сутринта след трагедията и предложил всякаква помощ, която, както каза Силяновска-Давкова, не били само празни думи. Пък аз си мисля, че ако е толкова искрено благодарна, да беше дошла сама да я изрази на място, а не да чака крал Абдула II да ги събере.

Изглежда продължавам да съм непоправим и наивен оптимист за отношенията ни със Скопие, щом като се улавям, че препоръката на Силяновска-Давкова „да се срещаме много повече и министрите, и президентите, но най-важно и журналистите, и представителите на културата, студентите“, ми хареса. Просто това е теза, която проповядвам и защитавам от години насам. И без излишна скромност мога да кажа, че полагам доста усилия това да става реалност. Но за това - може би някой следващ път.

А тест за искреността на Гордана Силяновска-Давкова за повече срещи и контакти между политици и граждани от двете държави би могло да бъде нейно официално посещение в София. Пендаровски не дойде, но тя би могла. Ще я посрещнем с всички протоколни салтанати. Както казваха някога в родната казарма: пада ѝ се, пък ѝ е ред.