В историята има място само за големи политици, на дребните мястото е в забравата
Дни след отбелязването на 75-годишнината от освобождението на нацисткия концлагер Аушвиц от Червената армия коментарите за Холокоста - това ужасно зло, извършено от нацизма, продължават. Каква е истината, защо толкова усилено политиците искат да пренапишат историята, особено тази за Втората световна война. За опорните точки пред съвременните историци и защо се налагат нови „истини“ - по тези въпроси разговаряме с акад. Георги Марков.
- Световни лидери отбелязаха в Полша 75 години от освобождаването на нацисткия концлагер Аушвиц-Биркенау и написаха в декларация: „Не можем да променим историята, но уроците на историята могат да променят нас“. Ние не можем да променим историята, но напоследък често това се опитват и го правят политиците. Не е ли нонсенс, не е ли абсурдно това, академик Марков?
- Времето не може да се върне назад и историята няма как да я върнем, за да я поправяме, както смятат политиците. Що се отнася до Аушвиц или до Освиенцим, както го наричат също, да припомним, че преди пет години поляците събраха световни лидери, но не поканиха Путин, а тогавашния украински президент Порошенко. Причината - Първи украински фронт е освободил Аушвиц. Не казват обаче, че Червената армия е освободителка, а уж украинците били освободили концлагера.
- Използват името на армията, която влиза в Аушвиц. Историк като вас какво ще каже?
- Ще кажа, че фронтовете са създадени на геостратегически признак, този фронт действа в Украйна. Ето, Трети украински фронт, който влиза в България, не е създаден от украинци, а от съветски войници - руснаци, украинци и други. Първото впечатление е, че пак се политизира историята. Излиза, че щом казват, че Първи украински фронт е освободил Аушвиц, значи освободителите са украинци. Това е пълна глупост. Историята няма защо да я променяме. Тя трябва да се пише такава, каквато е. Хора правят историята и хора я пишат. Но част от политиците са изкушени да се съобразяват с някои по-висши политици и определени фондации, които им поръчват какво да пишат. Както беше и преди 1989 г. - поръчваха как да се отразяват събития по определени теми. Така и днес имаме политическа коректност.
- А няма ли и автоцензура от страна на историците?
- Именно, ние премълчаваме факти, които са неудобни. Ще ви цитирам Тодор Живков, който казваше, че има и голяма, но има и малка правда - „Вие гледайте голямата правда“, заръчваше той. Има и удобна, но има и неудобна истина. За съжаление, употребата на историята от политиците продължава. Англосаксонската историография е като съветската - много си приличат по своята едностранчивост. Миналата година, когато отбелязваха 75 години от десанта в Нормандия и откриването на Втория фронт във Втората световна война, на събирането си големите от Запад поканиха Меркел, а Путин - не. И там обявиха, че това е решаващият фронт на Втората световна, както и че точно той е началото на края на Третия райх, което не е вярно. Всички знаят, че през Първата световна война решаващ е Западният фронт, а през Втората - Източният.
- Но само заради Путин и Русия ли се прави това пренаписване на историята - наистина така изглежда отстрани? Откъде това неистово желание у политиците да променят точно и само това събитие и то 75 години след него, когато все още има живи участници, все пак не е било преди векове?
- Скоро имаше спор - Путин разкри документи и поляците скочиха срещу него. Ставаше дума да един полски посланик маршал Йозеф Пилсудски, който е известен антисемит. Антисемитизмът не е от Втората световна война. Той има много дълбоки корени и не идва от Германия. Антисемитизъм има още по времето на Христофор Колумб по времето на кралица Изабела. Когато той открива Новия свят, същата тази кралица изгонва 300 000 евреи от Испания и повечето от тях се озовават в Османската империя - в Солун и тук по нашите земи. Сред поляците има известни антисемити - ако четете Хенрих Сенкевич, ще го видите. Антисемитизъм има и в Англия, вземете „Венецианският търговец“ на Шекспир. Има и във Франция, има и в Русия... Известен е фактът, че обвиняват именно евреите за избухването на болшевишката Октомврийска революция, защото много от водачите u болшевики са евреи.
- Светът не е забравил антисемитизма, но той има корени и сега - това е плашещото днес.
- Знаете ли, има едно много елементарно обяснение, че евреите са виновни за всичко - те държат Уолстрийт, капитали, банки, масони и т. н. Те дори предадоха и разпънаха Иисус, но нали самият Иисус е евреин! Това е най-опростенческото днес, че теорията на конспирацията продължава и евреите са навсякъде. Това е характерно като идея не само в бившите социалистически държави, но и в развитите западни страни. Там обясняват, че евреите държат едрия банков капитал. Вярно е, защото евреите още през Средновековието, когато са забранявали на християни и мюсюлмани да работят с лихва, евреите са могли. Това е обяснимо, но това е една легенда и конспирация, че самият Хитлер е имал еврейски корени. Той избива почти 6 милиона евреи, защото смята, че са се родили такива, и изтреблението се превръща в индустрия. Лагерите на смъртта от 1942 г. с газовите камери е най-ужасното нещо. В тях има специалисти по масово изтребление.
- Нещо като индустриално убийство на хора.
- Да, а златните зъби на тези хора са отивали в швейцарски банки. Дълго време след войната те крият тази истина, освен това трябваше да платят и известни обезщетения. Въпреки че 2/3 от Швейцария е немскоезична, Хитлер я оставя, защото там са банките, шпионажа, търговията - там изнасят златните зъби и ги претапят. Това не бива да се забравя. А във Франция по време на режима на Виши цялата депортация извършва френската полиция. В Украйна, където са големите зверства, има една СС дивизия „Галичина“ и прословутият ръководител на украинските националисти Степан Бандера - сега моля ви се тези хора ги реабилитират в Украйна! Най-големите зверства извършват украинците, които също са антисемити.
- Преди дни и ЦРУ разсекрети документи за Бандера какви ги е вършил.
- В Украйна обаче го реабилитираха. Та той е близък до Химлер! - изтребва и евреи, и поляци, а те вече му построиха и десетки паметници в Украйна. Еврейското лоби в Щатите обаче не е забравило за Бандера и Украйна е много уязвима по отношение на това как ще влезе в НАТО или в ЕС. Защото те казват: „Реабилитират Бандера, палачът подчинен на Химлер, как ще ги приемем!“ А украинците са така увлечени от малкия национализъм, че дори превеждат Гогол на майчин език, както Скопие превежда Димитър Талев.
- Едно изявление на украинския президент Зеленски от тези дни разгневи Кремъл, след като заяви, че сговорът на СССР с нацистка Германия е довел до избухването на Втората световна война. Каква е историческата истина?
- Германосъветският пакт беше прикриван от съветската историография. Вярно е, че Хитлер нямаше да нападне Полша, ако Съветският съюз я беше защитил. Но Сталин се връща и той прави своя Мюнхен. Понеже в Мюнхен през септември 1938 г. се събраха четирите сили - Германия, Италия, Великобритания и Франция и подписаха разпокъсването на Чехословакия. Западът искаше да насочи Вермахта на Изток и да воюва срещу болшевиките. Сталин обаче ги изигра. Както Западът направи Мюнхен, така Сталин подписа пакта с Хитлер и направиха поредното разделение на Полша.
- Но опорните точки днес не показват ли съвсем наяве, че историята служи за политически цели?
- Служи, разбира се, особено новата и съвременната история, защото тя е още жива и с нея се обясняват много съвременни събития, тъй като има причини, има и следствия. Не е работа на днешните държавници, които нямат никакъв спомен за онези години, да правят оценки. Те не са професионално осведомени, оценките им са преднамерени и понеже са силни на деня, някои историци им угаждат и пригласят. И тук имаше един много изявен политик от ГЕРБ, който сега скучае - Цветан Цветанов му е името. Та хванал той учебника за 10-и клас по история и се обадил на просветния министър Красимир Вълчев да му каже, че комунизмът не бил достатъчно добре изобличен. И хайде - да се пренаписва учебникът. Не е работа на политик да прави такива промени. Оттам тръгнаха и други политици, и те се намесиха и... виждаме какво става. Нали живяхме това време на цензурата? Защо го продължаваме по този ужасен, дори бих казал престъпен начин, защото това ще учат днешните и бъдещите българчета. Политиците обаче продължават и си въобразяват, че вече са влезли в историята, ще бъдат вечни и дори дават оценка за други вече утвърдени исторически личности.
- Българските евреи са спасени от Царство България - народ, политици, Църква - всички са направили по нещо, за да стане това неоспорим факт.
- Хитлер престъпва към масово унищожение или т. нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“, съгласно конференцията в берлинското предградие Ванзее на 20 януари 1942 г. Там срещу Царство България е записано, че има 48 000 български евреи. Това са българските евреи и те са спасени. Много са факторите, които помагат, но това не може да се реши въпреки волята на цар Борис III. Неговият принос е основен. Има хора, които ръководят съдбините на този народ. Историята се прави от личности. Народът върви след личностите, не след буболечките.
- Каква е опасността, ако продължаваме все така да прекрояваме историята, докъде може да стигне то?
- Това компрометира историята пред обществото. Знаете ли, че след тези чести промени в учебниците няколко пъти родители ме питат: „А вие, историците, защо пренаписвате учебниците?“ И моят отговор е: „Защото политиците като се сменят и дойдат на власт, искат да се пренаписва“. Ето как хората смятат, че историците обслужват политиците и това се обобщава. Хората обичат историята, но, за съжаление, историците нямаме достатъчно голям авторитет именно поради това пренаписване на историята. И затова то трябва да се преосмисли. Призовавам политиците да се опитат да правят история - вярно, че не от всеки политик става държавник, но не ги съветвам и да пишат история. Има си историци за това и то е техен професионален дълг.
- От това, което казвате, излиза, че сегашните политици смятат, че знаят повече от историците. Не кара ли точно това някои ваши колеги да стават техни слуги - не само у нас, а и по света?
- Ще ви споделя, че това понякога ме кара да се смея със сълзи, защото е много тъжно и жалко. Има един депутат Тома Биков, който на 9 септември посъветва по телевизора да не забравяме кое е общото между трите преврата - деветоюнския (1923 г.), деветнадесетомайския и деветосептемврийския. Представяте ли си, според него отговорът на въпроса, който сам задава, е, че тези преврати са извършени от политически кръг „Звено“?! Как обаче да му повярваме на този млад човек, като този кръг „Звено“ се създава през 1927 година! И репликата на същия този Биков от управляващите беше: „Еее, голяма работа. Вие, историците, само издребнявате“. Бойко Борисов пък сравни Гоце Делчев с Че Гевара. Ама Че е аржентинец, който се бие за свободата на Куба, след това за Боливия, после там загива. Че Гевара е чужденец в Куба, а Гоце е наш българин в Македония.
- Не са много силни по история хората от властовия ни елит...
- Политиците трябва да избягват историческите паралели, защото не познават достатъчно историята. Да си гледат политиката. Аз съм им подарявал моите дебели книги, но те нямат време да четат, защото смятат и казват, че правят история. Ами като нямат време, поне от време на време да разговарят с историци. През 2002 г. издадох най-тънката си книжка - 300 страници, „Поуки за държавниците“. И накрая реших и извадих в четири странички 33 поуки за държавниците. Поне да почнат да четат отзад напред (смее се).
- Може ли да кажете - не като гадател, разбира се, какво целят политиците?
- Те не искат да четат историята, а да я правят. Дребните политици още не са влезли в историята, няма и да могат. Защото историята ще отсъди след време. И е логично не всеки от тях да остане в нея. В историята има място за големи политици, а не и за дребни. А съвременните, за съжаление, са дребни, играят много на дребно, не са държавници. Нека се опитат поне да оставят добро име в нашата народна памет. Ако не могат да останат в историята. Той и Хитлер е влязъл в историята. Без Хитлер нямаше да има Чърчил, Сталин и Рузвелт насреща. Те самите са наричали своята коалиция антихитлеристка.
Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 30 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.