Историкът Басри Зилябид Чалъшкан: Видин ще остане символ на съвместното съществуване, където миналото не разделя, а обединява хората в обща грижа за паметта

Многообразната история на Видин заслужава уважение, проучване и съхранение

Паметниците съхраняват гласа на едно минало, което продължава да говори и днес – с мъдрост, скромност и красота

На 28 май 2025, 18.00 часа в Медийния център на Главно мюфтийство в София, ул. Пиротска, 3 , ще бъде премиерата на двуезичното научно изследване  „Безмълвните свидетели на Дунава“.  Представянето и в Истанбул бе в началото на месеца. Книгата, която е на български и турски, представя турските надгробни паметници, съхранени във Видин, които са безмълвни свидетел на богатото османско културно наследство.

От векове надгробните паметници съществуват  като мост между миналото и настоящото. Те напомнят не само за тялото, което лежи под земята,  но и за наследството, културата и вярата. Всеки от тях стои като безмълвен свидетел  и дава важни послания на хората. Надписите, символите и знаците гравирани върху тези паметници, дават отговори на най-важните за човечеството въпроси- за смъртта, вечността и живота. Те напомнят на хората за преходността на живота, важността на добрите дела и за отвъдното. Паметниците не са само исторически документ , но отражение на дълбоко духовно наследство, което от историческа и естетична  гледна точка, съживява паметта на едно почти, забравено наследство, пише в предговора на изследването си авторът историкът Басри Зилябид Чалъшкан.

Той е роден в град Добрич. Завършил е висшето си образование в Турция и е автор на книги, посветени на културно-историческото наследство на турската и мюсюлманската общност в България. Занимава се с преподавателска, изследователска и преводаческа дейност в Център за научни изследвания в Истанбул, където преподава и османо-турски език.

Откъде е Вашият интерес към запазените турски надгробни паметници във Видин и към историята на видинските мюсюлмани?

Първоначално, както вече споменах, османо-турският език е част от моята преподавателска дейност. В рамките на курсовете обучаваме курсистите да четат както печатни издания, така и епиграфски паметници. Интересът ми към Видин възникна в момента, когато надгробните паметници бяха експонирани в двора на джамията „Осман Пазвантоглу“. Именно тогава, по инициатива и настояване на районния мюфтия г-н Неджати Али, приех задачата да се заема с тяхното документиране и разчитане.

Каква е историческата стойност на тези паметници, вкл. и на запазените джамия и библиотека на Осман Пазвантоглу във Видин?

Историческата стойност на тези паметници е изключителна. Те представляват материални свидетелства за османското присъствие във Видин, но също така и за културния синтез между различни религии и общности в града. Надгробните камъни, джамията и особено библиотеката на Осман Пазвантоглу са израз на висока степен на грамотност, духовност и обществена организация. Тези обекти не са просто следи от едно минало – те са част от многообразната история на Видин, която заслужава уважение, проучване и съхранение. Затова книгата ми се стреми не просто да документира, но и да вдъхне нов живот на тази памет чрез науката и културата.

Естетическата им стойност  каква е?

Естетическата стойност на османските надгробни паметници във Видин е не по-малко значима от тяхната историческа стойност. Всеки камък е изработен с внимание към детайла – с елегантни калиграфски надписи, декоративни орнаменти и символи, които отразяват социалния статус, религиозната принадлежност и дори личните добродетели на покойния. Много от надгробията съдържат поетични редове, които придават особена художествена стойност на тези каменни артефакти. Естетиката им отразява синтез между високата традиция на Изтока и влиянията на Западна Европа от XVIII–XIX век – особено в по-късните барокови и рококо орнаменти. Днес, при реставрация и експониране, тези паметници не само възстановяват красотата си, но и се превръщат в културен мост, който свързва поколенията и вдъхновява съвременните търсения в изкуството, архитектурата и дизайна.

Разкажете повече за работата си по изследване на турските надгробни паметници във Видин и текстовете на тях?

Моето изследване започна, както вече споменах, по инициатива на Районното мюфтийство – Видин, чиято цел беше да се разчетат, преведат и популяризират турските надгробни паметници, съхранени в двора на джамията „Осман Пазвантоглу“, както за българските, така и за чуждестранните посетители. Първата стъпка бе теренната работа – обхождане, документиране и фотографиране на паметниците. Немалка част от тях до този момент се съхраняваха в музейни складове, далеч от погледа на обществеността. Събирането им на едно място и изваждането им „на светло“ бе първата крачка към възстановяване на тяхната историческа и културна видимост – за което голяма заслуга има кметът на Община Видин, д-р Цветан Ценков. 

Използвам възможността чрез вашата медия да му изкажа своята искрена благодарност за визионерската подкрепа и уважението към културното наследство на града.

Следващият етап бе най-предизвикателният: разчитането на надписите, изписани с османска калиграфия, често силно ерозирали и повредени. Текстовете бяха транскрибирани от османо-турски, преведени на български език, след което анализирани по отношение на структура, език, съдържание, символика и исторически контекст. Надписите разкриват важна информация за социалния статус, професията, пола, духовната принадлежност и ценностите на хората, живели във Видин през османския период.

Кои са най-старите запазени във Видин османо-турски паметници?

Сред най-старите документирани надгробни паметници във Видин е този на серденгечти Хаджи Ебу Бекир ага, датиран от 1179 по хиджра / 1766–1767 г. Този и други надписи от XVIII век свидетелстват, че мюсюлманската общност е била добре установена във Видин още преди управлението на Осман Пазвантоглу.

Особено ценни са надгробията на високопоставени военни и администратори като капуджубашия Мустафа ага (ум. 1791) и турнаджъбашия Хаджи Сейид Али ага (ум. 1806), които ни дават представа за османската управленска структура в региона. 

На какви хора са паметниците-по пол, по професия, по длъжност…?

Разчетените надгробни паметници във Видин принадлежат на представители на различни социални слоеве от османското общество, живели между XVIII и XIX век. Сред тях се срещат:

Военни – серденгечти аги, капуджубашии, турнаджъбашии които са били част от елитните османски подразделения и са защитавали границите в Северозападните Балкани.

Административни лица и аяни – като Осман Пазвантоглу и Хасан ага от Оряхово – местни управници, играещи ключова роля в провинциалното управление.

Религиозни водачи – като Бекташи Ибиш Баба и Селяхаддин Баба, представители на суфистките ордени, популярни сред еничарите.

Жени – представени главно чрез връзките си със съпрузи или синове с високи позиции (напр. Хатидже ханъм, Зехра Фатима ханъм, Айше Бану).

Интелектуалци и търговци – като Рефия Есрар ханъм (съпруга на мюдерис), и братята Халил и Ибрахим бей, основатели на първото турско читалище в града – „Шефкат“.

С какво се характеризират текстовете на паметниците, разчетени от Вас?

Текстовете, върху турските надгробни паметници във Видин, се отличават с висока литературна стойност, богата религиозна символика и формално разнообразие. Те не са просто епитафии, а поетични и духовни послания, които съчетават естетика и вяра.

Най-характерните им особености включват:

Духовни и поетични елементи – цитати от Корана, хадиси, молитви за опрощение, както и изразителни поетични редове, напомнящи за преходността на земния живот.

Формули и титли – като мерхуме, саиде, фазилетлу, ага, бей и др., които отразяват пола, социалния статус, професията и духовната роля на покойника.

Призиви към живите – често срещани са фрази като „Не ни забравяйте“ или „Прочетете Фатиха за душата му“, които подчертават връзката между поколенията и идеята за духовна памет.

Калиграфска изтънченост – много от надписите са изработени в изящния шрифт сюлюс. Самият начин на изписване придава допълнителна естетическа и сакрална стойност на текста. Накратко, тези надписи са не само исторически документи, но и културни и духовни артефакти. Те съхраняват гласа на едно минало, което продължава да говори и днес – с мъдрост, скромност и красота.

Какво е характерно за архитектурата на турските паметници, които изследвате?

Архитектурата на турските надгробни паметници във Видин с нищо не се различава от тази на тогавашната столица Истанбул. Те следват същите стилови и символни канони, характерни за османската епоха: паметниците са изградени от мрамор или варовик, надписите са изписани в калиграфски шрифт сюлюс. Горната част шапката – каук, сарък или фес – указва пола, ранга или духовния статут на покойника. Орнаментите – лалета, кипариси, рози – придават не само естетика, но и символика. Това показва, че Видин е бил пълноценно включен в архитектурната и духовна традиция на Османската империя.

Кой от текстовете на паметниците ви е развълнувал най-много?

Най-много ме развълнува надписът върху гроба на Осман Пазвантоглу, видинският аян и символична фигура на града. Неговият паметник, макар и частично разрушен, е единственият, който остава на първоначалното си място. Надписът, датиран от 1221 хиджра (1807 г.), гласи:

Ти който четеш молитвата Фатиха за починалите

Ти недей да търсиш други доказателства от мене

Докато имаш възможност, направи добро за народа

Знай, че ще има възкресение и съд 

Когато душата напусне тялото

Истината за рая и ада ще излезе наяве

Придобивай добрини споменавайки с добро 

Бедния Осман Пазвантоглу 

Тези редове са толкова простички и същевременно дълбоки. Те съчетават философията на мимолетността с призив към добродетел и молитва. А когато знаем, че тези думи принадлежат на личност, оставила траен отпечатък върху историята на града, въздействието им става още по-силно. Именно такива надписи превръщат камъка в говорещ свидетел на миналото. 

Още един надпис, който ме развълнува дълбоко, е този на Дервише ханъм (поч. 1818/1819 г.):

Здравето на вселената не е вечно за никого.

В края на краищата всеки ще вкуси питието на смъртта.

Дъщерята на Месалихзаде Мехмед Aга, сияйната лунно-лика, 

висока като райското дърво Туба и звезда на замъка на красотата, 

без да се наслади на живота, си отиде към вечния дом.

Изведнъж се подхвърли пръст върху благоуханната коса на любимата, 

нежната фиданка се смеси със земята. 

Баща й да рони сълзи с тъга,

съпругат й когото наричат Мехмед Ага да плаче ридаейки.

С камъни да удря по гърдите си плачейки сърцераздирателно.

Разплакаха се всички, познати и роднини - цяла вселена. 

Огнената раздяла много сърца опожари. 

Изведнъж се чу таен глас, рече: Омилостивена е! 

"Аллах" изрече Дервише Ханъм - излетя към райските земи.

Кое е характерното и кои са най-интересните символи върху тези паметници? По какво се различават паметниците посветени на мъже и на жени? 

Една от най-интересните символи е мидената черупка, намираща се върху надгробен паметник на серденгечти ага. Тя е знак с богата и многопластова символика, позната още от античността като олицетворение на раждането, възраждането и любовта. В ислямската архитектура, особено в тюрбетата от селджукския период, мидената форма се използва в пандантивите при прехода към купола – символ на небесата и божественото. Така тя придобива значение на духовен преход и надежда за вечен живот, съчетавайки езическото и ислямското виждане за отвъдното.

Друг интересен символ е булчинският воал, изобразен върху някои женски надгробни плочи. Той олицетворява млада жена, починала в ранна възраст, преди да се омъжи или да се наслади на брачния живот. На същите паметници често се срещат и палмово дърво с фурми, символ на благословение и плодородие, както и лалета от двете страни – знак за красота и духовна чистота. 

Разликите между надгробните паметници на мъже и жени са ясно различими както в структурата, така и в символиката:

Мъжките паметници са със шапки – каук, сарък или фес, който отразява социалната роля например административна личност, военен или духовник. Надписите обикновено съдържат титли, родови имена, длъжности и заслуги.

Женските паметници са без „шапка“. Те се отличават с богата флорална декорация – вази с цветя, кошници с плодове, изображения на лалета или рози. Подчертава се семейната роля на жената – като дъщеря, съпруга или майка на виден мъж. Тези разлики отразяват не само пола, но и обществените представи за мъжественост, женственост, добродетел и обществена роля в османската култура.

Видин е много стар град с богата история, на територията на който от векове са живели и живеят в мир и разбирателство представители на различни религиозни общности. Какви са впечатленията от посещенията в града днес по този въпрос?

Видин наистина е забележителен град – не само със своята стратегическа и историческа роля по поречието на Дунав, но и със своя дух на съжителство. Още по време на Османската империя тук са живели мюсюлмани, православни християни, евреи и католици, като всеки е оставил своята културна и духовна следа – джамии, църкви, синагога, библиотека. Това е рядък случай на многослойно културно наследство.

Днес, когато посещавам Видин, усещам, че този дух не е изчезнал. Хората са гостоприемни, сърдечни, готови да разговарят, да си сътрудничат и да ценят паметта на другия. Впечатлява ме особено отношението на местната община, на Регионалния исторически музей и на Районното мюфтийство, които работят заедно по проекти, свързани с културното наследство – като изложбата на надгробни паметници в двора на джамията „Осман Пазвантоглу“.

Това ми дава надежда, че Видин ще остане символ на съвместното съществуване, където миналото не разделя, а обединява хората в обща грижа за паметта и културата.

Забравено ли е според Вас във Видин и България едно голямо архитектурно наследство, каквото са джамии, тюрбета, надгробни паметници? И ако не е как се съживява според Вас паметта за тях? 

Не бих казал, че това наследство е напълно забравено – по-скоро дълго време е било пренебрегвано или маргинализирано. Джамиите, тюрбетата и надгробните паметници, свързани с османското минало, често са били третирани не като част от българската културна история, а като нещо „чуждо“. Това е довело до разрушаване, преустройство или забрава на много ценни обекти.

Но днес, макар и бавно, се наблюдава обратен процес. Паметта за тези места започва да се възстановява – чрез научни изследвания, архивни проучвания, теренни експедиции, но и чрез институционални и граждански инициативи. Проекти като изложбата на надгробни паметници във Видин, издаването на настоящата книга, участието на Регионалния музей и Мюфтийството – това са знаци на възраждане на интереса и отговорността към това наследство.

Смятам, че паметта не умира, ако има кой да я събуди. А в случая с Видин и неговите „безмълвни свидетели“ – тя е съвсем жива, стига да ѝ дадем възможност отново да проговори чрез знание, уважение и културен диалог.

Над какво работите в момента? Автор сте на няколко изследвания за турските паметници в България. За кратък период от време преиздадохте фототипно издание на „ 44 годишен юбилеен сборник на турско читалище „Шефкат“ и „Безмълвните свидетели на Дунава“, които са пряко свързани с историята на Видин.

Да, между юбилейния сборник и “Безмълвните свидетели на Дунава” всъщност издадох и още едно малко, но особено ценно заглавие – мемоарите на видинския учител и педагог Хасиб Ахмед Айтуна. Книгата е скромна по обем – 56 страници – но е уникална като свидетелство, защото се публикува за първи път. Успях да се сдобия с ръкописа, лично написан от Айтуна на пишеща машина, само две години преди смъртта му. Книгата е на турски и носи заглавието „Спомени от моя живот (1895–1987)”. Айтуна е добре познато име сред турската интелигенция в България – не само като педагог, но и като общественик. След като завършва образованието си в Софийския университет, се установява в Анкара, където е назначен за преподавател в най-престижния педагогически институт. В периода 1939–1943 г. той е депутат в турския Меджлис. Неговият ръкопис е не просто автобиография, а ценно свидетелство за една епоха, видяна през очите на един образован и съвестен човек. Всъщност темите на тези три книги първоначално бяха замислени като части от „Османският Видин“ – книга, която вече е почти завършена. Но в един момент осъзнах, че турските надгробни паметници заслужават отделно внимание, собствен глас и пространство. Щеше да бъде несправедливо спрямо тяхната историческа, художествена и духовна стойност да останат само като глава в по-широк разказ.