Историческият факултет към ВТУ отличник по прием на студенти

Преподаватели са именити учени, които правят реални открития

Уви, но асистентите вземат по-малко от начинаещите учители

Историческият факултет на Великотърновския университет „Св. в. Кирил и Методий“ е отличник по прием на студенти. На финала на кандидат-студентската кампания стана ясно, че факултетът е привлекателно място за изкушените в областта на хуманитаристиката и на историческото познание. В Историческия факултет се обучават студенти по четири професионални направления- „История и археология“, „Педагогика на обучението“, „Науки за земята“ и „Социология, антропология и науки за културата“, към която има две атрактивни специалности - „Културен туризъм” и „Етнология”. В 60% от специалностите към Факултета няма нито едно незаето място. Факултетът предлага и 45 специализиращи магистърски програми, част от които нямат аналог в страната.

„Първокурсниците са над 100 човека, което означава над 90% изпълнение на държавната поръчка. Това не е случайно, защото Историческият факултет на ВТУ не е само място за обучение, а един от двата основни научно-изследователски центъра в областта на историческото познание в България. Търновската историческа школа е с впечатляващи традиции, радва се на международно признание“, категоричен е деканът на Историческия факултет доц. д-р Николай Кънев.

Той подема темата за качественото образование. „То не се постига с нормативни документи, с концепции, стратегии, а с хора. За разлика от почти всички университети в България, които предлагат обучение по направление „История и археология”, ние разполагаме със специализиран, качествен научен преподавателски състав. Студентите ни имат възможност да получават знания от утвърдени учени като проф. Пламен Павлов, проф.Милко Палангурски, проф.Петко Петков и още много други. Преподавателският състав на факултета се състои от трима професори, доктори на историческите науки, един доктор на науките за културата, 12 професори доктори, 26 доценти доктори, 10 главни асистенти доктори, четирима асистенти.

„Много от трактовките, които през последните 2-3 десетилетия се установиха като новости в историческото познание, са дело на великотърновски научни кадри. Например проф. Пламен Павлов, покойният проф. Иван Тютюнджиев и доц. Иван Лазаров успяха по изключително аргументиран начин да покажат, че окончателното падане на България под Османска власт е станало през 20-те години на 15 век. Проф.Павлов и проф.Палангурски пък през 1993 г. създадоха прословутия учебник по история, с който са получили подготовка и са приети в университета над 50-60 % от студентите, а за българите от чужбина бе основен учебник допреди няколко години“, казва доц. Кънев.

Преподавателите от Факултета са категорични, че Великотърновският университет е национален и това е крайно време да се разбере и приеме. „Учебното заведение е създадено а от член-кореспондента Александър Бурмов. Имаме много студенти, които са пожелали да учат история във ВТУ, защото са гледали изявени преподаватели по телевизията. Ние водим актуалните телевизионни формати, които показват напредъка на историческата наука през последните години. Така се превръщаме в една от основните кадрови банки и то с новите открития, а не с учебникарските постановки. Много добре си партнираме с община Велико Търново и особено с настоящия кмет Даниел Панов. Провеждаме съвместни инициативи, като например конференцията за спасяването на българските евреи, конференцията с д-р Милен Врабевски и неговата фондация „Българска памет“ и множество други прояви“, подчертава проф. Павлов.

Доц. Кънев уточнява, че Историческият факултет на ВТУ предлага тясна специализация. „Само във ВТУ и в СУ се прави наука, докато в останалите ВУЗ-ове е единствено преподаване. Министерството на образованието се опитва, следвайки световните тенденции по някакъв начин, да постигне гарантиране на качествено образование чрез въвеждане на определени показатели. Критериите, които са подходящи за химия, физика, математика например, са абсолютно несъпоставими за историята и въобще за хуманитаристиката. Получава се парадокс, все едно да се въведат общи критерии за ефективност в земеделието. Да се отчете, че в България от 1 декар се добиват 500 кг пшеница, а в Колумбия от 1 декар се прибират 1,5 тона банани и да се твърди, че при тези резултати колумбийското земеделие е три пъти по-ефективно“, изтъква доц. Николай Кънев.

По думите му поне половината от големите национални и международни емблематични научни прояви, свързани с историческата наука в България през последните 5-6 години, са направени от великотърновски историци.

„Още се помни голямата научна международна конференция през 2017 г. по повод 1100 г. от битката при Ахелой, която събра светилата на медиавистиката от цял свят. Реализирахме проявата с община Поморие и със СУ, но ние бяхме водещата страна. На дневен ред в момента е организирането на традиционната факултетска конференция през ноември. В България школи трудно се създават, а във ВТУ имаме такава. Около 40 % от учителите по история и немалка част от преподавателите по география у нас са възпитаници на Историческия факултет на ВТУ. Почти 100 % от кадрите в музейната система на страната, както и в институтите на БАН, също са учили във Велико Търново. Директори на училища заявяват: „Искаме ваши кадри, защото като видим диплома от Историческия факултет на Великотърновския университет, знаем, че зад нея стоят знания и добра подготовка“. Много важен сектор при нас е географията. Създали сме много специалности, програми и планове. Всичко това се взема наготово и реално е кражба на интелектуален труд“, споделя проф. Пламен Павлов.

Доц. Николай Кънев пък допълва, че едно от най-важните направления е „Педагогика на обучението по...“. „Почти всички специалности в страната по това направление са измислени във Велико Търново, а някои дори преди десетилетия. Специалности като „Български и история“, „История и география“ са създадени от преподаватели от великотърновския Исторически факултет и са взаимствани от всички други университети“, припомня доц. Кънев.

Историците държат да се знае, че ВТУ е бил водещо учебно заведение по отношение на бесарабски българи. „В Босилеград и Цариброд всички учители по история, български език и по география и др. завършиха висше образование във ВТУ. В това отношение сме ощетени, защото в момента имаме много малко такива студенти и не е логично студентите от Бесарабия след като във ВТУ има завършили цели поколения, сега да учат в София, Благоевград, Пловдив. ВТУ отъпка пътеката, а след това започна преразпределение към други университети и този процес се регламентира от държавата“, споделят историците.

В областта на хуманитаристиката заплащането е ниско. Не се обезпечават достатъчно науката и кадрите на висшето образование. Това пък е заплаха за възпроизводството на научния потенциал, а той загуби ли се веднъж, не може да бъде възстановен. Заплатата на един учител с клас квалификация е колкото на професор. Асистентите вземат по-малко от начинаещите учители. „Това е нелогично и вредно“, предупреждават именитите учени. „Направени бяха груби грешки в недалечното минало. Отпадна обучението по история в 11-и и 12-и клас. Това се отразява и на приема. Нашият факултет в сътрудничество с други факултети се опитва да наложи практиката история и география да се изучават от всички първокурсници. Както преди години бе въведено задължително обучение по български език в първи курс. След като базовото образование по история и литература приключва в 10-и клас, нормално е всички, които учат в българските университети, да имат поне елементарни знания, защото има хора, които познават само София и Черноморието, или само Пловдив и родния си град. Образованието с магистратурите пък показва, че всеки би могъл да преподава история като запише една магистратура. Все пак базовото образование се получава като се завърши история, а не да си завършил минно инженерство, например“, обяснява проф. Пламен Павлов.

Той припомня, че преподавателите от Историческия факултет на ВТУ са пионери и в културния туризъм. „В последните години се говори за шезлонги, за плажове, но нищо не се казва за инвестиции в областта на културния туризъм, въпреки че можем да привлечем туристи с природа и култура, а природата, екологията, културата, историческото наследство се изучават в Историческия факултет. Гостите от чужбина не идват в България непременно, за да ядат кюфтета по панагюрски или яйца по чирпански, а за да видят забележителностите на България и културния туризъм трябва да е основен приоритет“, категоричен е проф. Пламен Павлов.