Историята на Нова година в Русия: от древни времена до Екатерина II (илюстрации)

След покръстването на Русия през X век, християнската църква започва да изкоренява всички архаични традиции

Василий Суриков - „Великият маскарад през 1722 г. по улиците на Москва с участието на Петър I и княза-кесар И. Ф. Ромодановски“

Традицията за празнуване на Нова година идва от древността. Езическите славяни вярвали, че смяната на годината настъпва по време на зимното слънцестоене. Ритуалът на тържеството е тясно преплетен с ритуала на поклонението на славянския бог Велес. На него са се молили за плодовитост на добитъка. След покръстването на Русия през X век, християнската църква започва да изкоренява всички архаични традиции.

Трудно е да се установи със сигурност какво значение е имало идването на Нова година за хората през късното Средновековие. Най-вероятно от около средата на XIV век празникът придобива важно земеделско значение. Празнували са и през март, както са отбелязвали началото на полските работи, така и през септември, след прибирането на реколтата. С течение на времето празнуването на Нова година на 1 септември се превърнало в традиция. Честванията били придружени от кукерски празници и маскарад, а християнските канони в този случай били тясно преплетени с езическите.

Петър I, който преустройва страната си по западен образец, нарежда нощта на 1 януари да се счита за смяна на годините и въвежда хронологията на годините според Рождество Христово вместо както до този момент от „сътворението на света“. Указът на царя влиза в сила през 1699 г. (7208 г.) още преди големите победи в Северната война и превръщането на Русия в империя. На 1 януари 7209 г. е наредено да се брои за 1 януари 1700 г. И никой в необятната страна не смеел дори да противоречи на самодържеца. Така 1699 (7208) е най-кратката година в историята, тя и е продължила само 4 месеца - от 1 септември до 31 декември.

И Новата година на Петър I вече не била свързана нито с човешката трудова дейност, нито с особеностите на природата.

В навечерието на Нова година Петър I заповядва „по примера на всички християнски народи“ да се изстрелват ракети, да се запалват огньове и да се украси Москва с борови клони, направени в „Гостиний Двор“. И все пак, първоначално новогодишния празник не се утвърждава в домовете на руските хора. След смъртта на суверена обичаят бива забравен за дълго време.

Алексей Чернишев  - Сцена от семейния живот и император Николая I. „Коледната елха в Аничкиния дворец“ 

Тази традиция е възродена в края на ерата на дворцовите преврата - по времето на Екатерина II. И тогава, без никаква принуда, новогодишните празници постепенно се разпространяват из цяла Русия. В същото време на мода навлизат придворните балове по европейски модел.

Според спомените на баронеса Мария Фредерикс, обичаят да се слага елхата като коледно дърво в къщата за празника, е донесен от Прусия от Александра Фьодоровна, съпругата на бъдещия император Николай II, през първата третина на XIX век. Елхите се украсяват за Коледа на 25 декември и стоят в домовете през целия новогодишен празник до Богоявление (6 януари или 19 януари по стар стил). Новогодишните тържества се възприемат като допълнение към коледните. Първата публична елха е поставена на Коледа 1852 г. в сградата Екатерининската жп гара (днес се нарича Московската жп гара) в Санкт Петербург. По-късно елхите са поставяни и на други обществени места. Благородници, търговци и индустриалци организират новогодишни благотворителни празници за децата.

Защо премахването на крепостничеството промени Русия

Началото на 1850 - 1860-те години е времето на менталното пробуждане на Русия. Премахването на крепостничеството на 19 февруари (3 март по нов стил) през 1861 г. необратимо променя страната, нейния народ и целия ход на историята. И николаевската епоха отива в миналото: както отбелязват съвременниците - по онова време те са се покланяли само на грубата сила, презирайки закона и законността. Идва времето на надеждите за продължаване на радикалните трансформации, за развитието на страната и за демократизацията на обществото.

Борис Кустодиев - „Освобождаване на селяните (Прочитане на манифеста)“  

В много отношения очакванията на романтиците не се сбъдват. Император Александър II, енергично тръгва по пътя на реформите, но след няколко опита, се усъмнява в избрания курс и показва нерешителност. Консервативно настроените кръгове и привържениците на контрареформите, се възползват от това. В резултат, както онези, които копнеят за промяната, така и тези, които са доволни от всичко досега, останали разочаровани от суверена.

Княз Пьотр Кропоткин разказва за драматичните промени, настъпили със селяните, в своите „Записки на един революционер“: „Посетих Николское през август 1861 г., и след това отново през лятото на 1862 г. и бях изумен колко разумно и спокойно селяните приемаха новите условия. Те много добре знаеха колко трудно ще бъде да се изплати откупа, който по същество беше наградата за техния безплатен труд на избрани хора, но те ценяха своето лично освобождение от робството толкова високо, че приеха дори такива разорителни условия. Вярно е, че това не беше направено без ропот, но селяните се подчиниха на необходимостта. През първите месеци те празнуваха два дни в седмицата, настоявайки, че е грехота да се работи в петък; но когато дойде лятото, те се заеха с работата с още по-голямо усърдие от преди".

Свидетелят на тези събития - Кропоткин, придобива по-късно световна слава като основен теоретик на анархизма, и той със задоволство отбелязва, че не е спрял да се радва на селяните от Николское 15 месеца след тяхното освобождение. „Вродената им доброта и мекота останаха, но клеймото на робството изчезна“, пише Кропоткин. - Селяните разговаряха с бившите си господари като с равни, сякаш между тях никога не е имало други отношения. Освен това от селяните вече се появиха такива личности, които биха могли да отстояват своите права".

Хенрих Манизер  - „Коледен пазар“ 

Друг съвременник на тази епоха е либералът Николай Врангел, който си спомня как тази селска реформа удря по земевладелците.

Тези, които не са били склонни към продуктивен труд, които са свикнали да живеят за сметка на своите крепостни селяни, всички те са били масово разорени, продават своите имения и се преместват в градовете. Парковете, които някога били изградени от френските градинари, са в окаяно състояние, водоемите са обрасли, античните мебели са използвани за дърва за огрев, защото новите им собственици не знаели стойността на антиките.

„Нито земевладелците, нито селяните бяха подготвени за новия ред, и още от първите стъпки започна икономическото опустошение и обедняване, - заявява барон Врангел. - Собствениците на земята, загубиха безплатната работна ръка, и намалиха оранта, не успяха да преминат към интензивно земеделие, а накрая изоставиха нивите си, продадоха своите имения на кулаците и се преместиха в града, където, като не намериха работа, изядоха и последните си пари от продажбите. Същото се случи и със селяните. Неграмотни и недоразвити, свикнали да работят под удара на тоягата, те започнаха да паразитират, да работят небрежно и да се напиват. Освен това в някои провинции работната ръка за земята беше недостатъчна. И навсякъде имаше изоставени имения, разрушени села, необработени ниви. Горите се изсичаха, езерата обрасваха, младото поколение селяни замина в градовете да работи във фабриките. Старата Русия изчезваше, а новата още не беше родена”.

Михай Зичи, - „Поздравления за Александър II на 1 януари 1863 г,.от дипломатическия корпус“

Как семейството на Александър II отпразнува първата Нова година след реформата

Разбира се, Нова година не е била отпразнувана с размаха на днешните мащаби. Но в много благородни семейства остава навика да се събират на празничната трапеза и да правят равносметка на отиващата си година.

От дневниците на членовете на династията Романови се вижда, че 31 декември 1861 г. не е бил много по-различен от обикновените дни дори и за синовете на Александър II - бъдещия Александър III (той все още не е наследник) и великия княз Владимир. Юношите са събуждани в 7 часа сутринта и след закуска те се подготвят, лепят билетчета на книгите. После посещават своя баща и в 11 часа отиват на литургия. В 18,00 часа е вдигната коледната елха на царевич Николай. В очакване на коледното тържество великите князе си подготвят уроците и вечерят с родителите си.

След коледната елха в помещенията на наследника цялото семейство се събира в 20,00 ч. на бдение, което продължава 2 часа. После Александър и Владимир остават за час време при родителите си и си лягат около 11,15 ч. Преди да заспи, Александър II посещава синовете си. Никой не чака идването на полунощ, а традицията на новогодишните камбани се появява много по-късно.

Дори на 1 януари 1862 г. Александър и Владимир - без да са имали достатъчно време за сън, отново са събудени в 7 часа. В 8,00 те отиват в помещенията на по-големия брат-наследник и пият чай. Към 9,30 ч. великите князе се събират в приемната на Александър II, облечени в униформа. След семейната закуска братята тръгват на посещения.
Един от тях написва в дневника си: „Както обикновено, цялото семейство се събра сутринта, за да поздрави баща ни. Закусихме семейно. Цял ден имах много визити, страшно много, и главата ме заболя, направо исках да заспя".

Император Александр II и неговото семейство. Руската империя. 1873 год. 

Около 10,30 те пристигат вкъщи, за да се събират за църква. Обядът и излизането приключват в 13,00. След като обядват с родителите си, Александър и Владимир се връщат по домовете си и отново тръгват на визити: отиват при всички членове на императорското семейство, както и на това на военния министър и генерал-губернатора. Прибират се вкъщи в 15,00 часа. През останалото време преди вечеря великите князе четат книги. На този ден юношите вечерят с родителите си и в 18,00 пак сядат да четат. Час по-късно Александър и Владимир отново се преобличат, и отиват в Болшой театър. След представлението те се прибират в дома си след 22,00 часа и веднага си лягат.

През 1873 г. адмирал Дмитрий Арсениев, възпитател на най-малките синове на Александър II - Сергей и Павел - пише в своя дневник, че „императрицата и суверенът никога не са празнували Нова година, а императрицата вече беше в леглото си преди 12 часа“. В същото време великите князе през тази година, „след като се сбогуваха с родителите си около 11 часа, дойдоха при нас и отпразнувахме Новата година“. Денят завършва с голямо нощно бдение, на което императорската двойка не присъства.

Елизавета Бьом - „1-ви януари. Първата чаша за отскок, а втората е за полет!“

Как селяните отбелязват празника?

По-простите хора се стремили да отпразнуват Новата година с една-две чаши питие. В това отношение нещата малко се е променят след премахването на крепостничеството. Вярно е, че отсега нататък селяните не се обръщат назад към своя господар и за мнозина това проваля живота им. Тръгвайки от селото към града, те често не намират подходящата работа за себе си и просто се напиват, а понякога тръгват и по престъпен път. Както и днес, правителството се стреми да ограничи нощната търговия с алкохол. Известен е много любопитен закон за втората Нова година след реформата: продажбата на "пиене" в лавките и пивниците се спира в 22 часа на 31 декември 1862 г., те отварят отново в 7 часа сутринта на 1 януари 1863 година.

„В случай на продажба в тези заведения преди това време, виновните подлежат на разследване“, се чете в параграф 283 от Правилника за акцизите и комисионите.

Кашата е ритуално ястие в селските семейства. Готви се в навечерието на Коледа, Нова година, Цветница, приготвя се и по повод края на всяка работа. На сватбената маса младите понякога ядят само каша, която според вярванията ги дарява с плодоносна сила. При помените тя също е задължително ястие.

Освен това на каша също се и гадаело. Ако кашата е излязла от тенджерата по време на готвенето, то това предвещава лоша година. Ако  пък кашата е розова, с коричка, това обещава добра година. С каша са хранели и домашния дух, за да се отнася добре със стопаните и с добитъка. С каша гощавали и мраза на Бъдни вечер, за да има богата реколта.

Константин Маковский, „Коледни гадания“ 

По време на празници на вярващите е позволено да ядат месо, вътрешности, мляко и яйца. Селяните използват месото за приготвяне както на първите блюда (зелева супа, борш, яхнии и други), така и за второто, основното блюдо (те са сервирали свареното месо на големи парчета - като печени или пържени прасенца, птици и като желирано месо).

За Коледа се приготвя печена гъска. Дивечът се смята за изключително церемониално ястие. В дните на празнуването на Коледа, при вида на свещеника, приближаващ се към къщата, за да извърши молебена с кръста в ръка, жителите слагат на пейката овчи кожи и неизменно канят отеца да поседи върху тях. Вярвало се, че благодарение на това кокошките ще снасят яйца.

От дневника на Александър Никитенко, 1 януари 1862 г., понеделник:
„До 03,5 ч. през нощта в печатницата излезе нашето новородено бебе – вестник „Северна поща“. С мен работиха и другите редактори. Поздравихме се с излизането на първия лист с чаша шампанско в мазето на печатницата, където шефът й ми представи този лист в 2 часа. Върнах се вкъщи в 3". В 10 часа сутринта вече бях при министъра на вътрешните работи и му представих първия брой на вестника.

1 януари 1863 г., вторник:
"Нова година. Изглежда, че всички внезапно полудяха, какво е това бързане! Какво е? Имаше ли някаква радикална промяна в природата или в хората? Всъщност, нямаше и най-малък намек, че се е случило нещо ново, което да формира границата между 1862 и 1863 година. Междувременно валят поздравления от всички страни, всички очакват някакви надежди, които вероятно през тази година ще се реализират. Е, не е лошо, че съществува такъв обичай. Поради липсата на истински благословии, човек се нуждае поне от призрака на по-доброто. И цялото  това тичане наоколо е вид занимание, което разнообразява обикновената проза на живота".

Вестник Северна поща, 1 януари 1862 г., № 1.  

Вестник Северна поща, брой # 1 за 1.01.1862:
„Независимо от това как се отърсвате от праха на остарелите предразсъдъци, независимо от това как излизате от рутината на живота, все пак, когато идва 1 януари, неволно ще си мислите за новата година. Каква година ще бъде? Какво ще бъде новото и доброто в нея? Друг ще помисли - дали все още е необходимо и нещо друго и не е ли по-добре да се молим на съдбата да продължи старото? Да, и със сигурност ще  започнете да мислите: какво беше доброто през изминалата година, и какво трябва да се постигне в бъдеще време? Умът ви започва да работи: да си спомня всичко, да оглежда миналото от всички страни. Един ще завърши с някакъв разумен извод, а друг, оплел се в лабиринта на спомени и спекулации, трудно ще извлече някакъв общ извод, ще поклати глава и ще се спре на някакъв древен училищен афоризъм: суетата си е суета или „errare humanum est" (човешко е да се греши) и след това да приключи работата си".

От поздравителна новогодишна статия във вестник „Очерци“ от 1.01.1863г.:
„Здравей, Нова година - годината на надеждите за публичен съд, на регионалните земски събрания! Големият въпрос е освобождението на селяните през 1863-та година и дали то ще навлезе в нова фаза на движение и разкриване. Нека това бъде залог и инициатива за нашето всеобщо освобождение от рутината, апатията и обновлението".

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)