Какво (не) свършиха депутатите

Време е парламентът на избере ръководства на 24-те постоянни комисии

Имат да приемат поне 25 закона, за които срокът изтече или изтича

На 2 юли изминаха три месеца от поредните предсрочни парламентарни избори. В момента се борят две основни тези колко дълъг ще е живота на 49-я парламент. Според оптимистите макар и много трудно Народното събрание и избраното от него правителство „Денков – Габриел“ имат живот пред себе си. Песимистите виждат зад повишения тон или статус във Фейсбук знамение за „хвърляне на кърпата“ (я от ГЕРБ-СДС, я от ПП-ДБ).

Народното събрание, което е в центъра на политическата и конституционната система (Стефан Стойчев), макар и да не развива бурна парламентарна дейност успя да избере правителство, с екзотична на пръв поглед схема за смяна на местата на премиерите. Отвъд формирането на кабинета, Народното събрание затъна в блатото на безвремието и за важни политически и конституционни задачи не се търсят работещи решения.

Депутатите се препънаха още при избора на председател и спряха часовника, за да може с цената на компромис да бъде избран конституционно предвиден „пръв сред равни“. Към 19 април т.г. уговорката беше, че ще има смяна на председателя на Народното събрание след 3 месеца. Предстои да видим дали ще станем свидетели на такава рокада.

От 25 постоянни комисии, създадени в началото на парламентарния мандат, само една има избран председател (17 май), но не и негови заместници. Това е Комисията по правни въпроси. Нейното председателство беше обвързано с ръководството на Народното събрание. Предстои да видим дали рокадите ще бъдат само между депутати от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ или в търсене на конституционно мнозинство ще бъде включена и парламентарната група на ДПС.

Сериозен сблъсък в парламента се очаква още тази седмица по повод изтичане на срока за произнасяне от Народното събрание по внесеното искане за свикване на национален референдум (7 юли) с водещата роля на „Възраждане“. Този въпрос е от най-спешните за консултации между първата и втората парламентарни групи. Последиците могат да повлияят дори на европейските избори през юни 2024 г.

Предложението за създаване на механизъм за сътрудничество между тях, по думите на ПП-ДБ, или подписване на споразумение – според ГЕРБ-СДС, със сигурност ще даде тласък на дейността на постоянните комисии, на законодателната дейност на Народното събрание и на формиране изцяло или частично на други държавни органи, които през 2023 г. ще се увеличават.

Време е парламентът на избере ръководства на 24-те постоянни комисии, а не за всяко заседание да се издава разпореждане на председателя за свикване на заседание. Спешно трябва да се изберат ръководства на комисиите и да се вземе решение, че няма да има парламентарна ваканция. Първата и втората парламентарни групи не трябва да „запазват“ за себе си ръководствата на всички комисии, а е редно да споделят поне по една комисия с останалите четири парламентарни групи.

Разбирането, че като „държиш“ Комисията по правни въпроси, имаш контрол върху законодателната дейност на Народното събрание е наивно (справка – приет на първо четене проектът на ГЕРБ за антикорупционен орган). Бламирането на председателя на Комисията преди две седмици, бламирането на собствен министър покрай избора на и. ф. главен прокурор, са тежки парламентарни гафове, които не се държат само на липсата на мнозинство.

Редно е да има преценка на приоритетите измежду 30-те проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост, разделени в три групи, наред с проекта за държавен бюджет за 2023 г., който още не е внесен. Тези са: 1. Законопроекти, свързани с реализиране на реформите, предвидени в Националния ПВУ; 2. Законопроекти, свързани с приемането на Република България в Шенген и приемане в Еврозоната; 3. Други важни за страната законопроекти.

Отделна компонента, която заема значителна част от политическите консултации в парламента, е конституционната реформа (няма към момента внесен проект за промени в Конституцията) и съдебната реформа (промени в Закона за съдебната власт), които ще предшестват избори на членове на Висшия съдебен съвет (ако се запази същия орган) или формиране на два нови органа. При най-оптимистичния вариант законодателните процедури могат да приключат около март 2024 г., а при най-песимистичния – по това време догодина. Зависи от това дали ще има един или повече проекти, какво квалифицирано мнозинство ще бъде събрано (180 или 160 народни представители), както и как ще работи Комисията по конституционни въпроси. Едва след това ще бъде избран нов главен прокурор.

Временната комисия за „имунитетите“ също не се е събирала откакто е създадена и срока за нейната дейност изтича след две седмици. Ако през това време депутатите излязат в лятна ваканция, много е възможно въпроса за свалянето на имунитетите на трима народни представители да отиде отвъд местните избори.

Съществена част от работата на Народното събрание е да избира изцяло или частично други държавни органи. На първо място, това са органи и членове на органи, чийто мандат е изтекъл или е предсрочно прекратен, и за които Народното събрание вече отвори процедури за избор са:

– управител на Българската народна банка (изтекъл мандат през 2021 г.);

– председател на Сметната палата (очаква се обнародване на решението на Конституционния съд, което беше оповестено на 22 юни за противоконституционно решение за отстраняване на председателя въпреки неговия изтекъл мандат);

– управител на Националната здравноосигурителна каса (предсрочно прекратен през февруари 2023 г.).

На второ място, това са органи и членове на органи, чийто мандат е изтекъл, и за които Народното събрание следва да проведе избори съгласно действащото законодателство. Сред тях са:

– Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – девет членове, вкл. председател, заместник-председател и секретар (от 2017 г. с изтекъл мандат);

– председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни по предложение на Министерския съвет (от 2019 г. с изтекъл мандат);

– Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (от април 2020 г. с изтекъл мандат) избира се с мнозинство от 160 депутати;

– десет инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (от март 2020 г. с изтекъл мандат) избират се с мнозинство от 160 депутати;

– подуправители на БНБ (ръководител на управление „Банково“ и ръководител управление „Емисионно“ по предложение на управителя на БНБ, с изтекли мандати през 2021 г.);

– управител на Националния осигурителен институт (2021 г.);

– двама съдии в Конституционния съд (ноември 2021 г. и март 2022 г.);

– Фискалният съвет – петима членове, включително председател (с изтекъл мандат от 2021 г. и с усилия за обновяване през 2022 г.);

– след избора на председател на Сметната палата предстои по негово предложение – двама заместник-председатели и двама членове;

– председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и по негово предложение – четирима членове на Комисията (септември 2022 г.);

– петима членове на Комисията за защита от дискриминация, включително председател и заместник-председател (юли 2021 г.);

– председател на Комисията за финансов надзор (до юли 2022 г.);

На трето място, членове на органите, чийто мандат е предсрочно прекратен, за които Народното събрание следва да проведе избори са:

– член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и на заместник-председател от членовете на бюрото (от 2021 г., но мандатът на цялото Бюро ще изтече в края на 2023 г.);

– председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (от март 2022 г.), но ако се формират два нови органа, то ще отпадне необходимостта от избор.;

– председател на КЕВР, защото имаше решение за Конституционния съд за противоконституционност на избора предишния председател (от юли 2022 г. е това положение).

А на два органа през настоящата парламентарна сесия изтече мандата: 

– двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – един в областта на енергетиката и един в областта на водоснабдяването и канализацията (юни 2023 г.);

– Комисия за защита на конкуренцията – седем членове, в това число председател, заместник-председател и петима членове (май 2023 г.).

Над 90 са длъжностите, които ще са предмет на обсъждане между ръководствата на първата и втората парламентарни групи. Дано да не потънат в лятната жега на отлагане, защото ще минат още два месеца (юли и август) в нищоправене. А имат да приемат поне 25 закона, за които срока изтече или изтича.