Как да останем 100 години и повече на тоя свят

Рецепти за вековен живот от Северозападна България

Миналата година видни наши учени обявиха,че са започнали изследване на генома на българските столетници.

Резултатите от проучването ще разкрият тайните на дълголетието и ще дадат възможности да се преборят част от болестите, които съкращават живота, смятат специалистите. Не знам дали мащабното изследване ще стигне до най-бедния и забравен край на страната ни – Северозапада, където и без друго не само столетниците, но и хората въобше са рядкост. В началото на XXI век надхвърлилите 100 години живот в това сумрачно кьоше на държавата не са повече от десетина човека. И то предимно жени. Вероятно защото жените поначало са по-корави и приспособими от мъжете. Пък и някак си са се изхитрили, докато тeглят здраво каруцата на живота със смятания за по-силен пол, да си пазят силата и да надживява доста уж здравите си като кремък съпрузи. Заради което в областта от векове е популярна народната мъдрост “Умря на болната жена мъжът й! “

Столетниците в Северозапада обаче се различават съществено от връстниците си по другите краища на България и света. Един навъртял век овчар от Родопите надълго ще обяснява как се е консервирал в чистия въздух между планинските върхове и е нагъвал само пресни погачи и мляко, за да стигне до този възрастов Еверест. Столетниците в Северозапада са от друго тесто - те гледат с презрение чашата с мляко. Според тях 100 грама двойно препечена гроздова или кана мерло лекува къде по-добре от шепа лекарства. И са убедени, че хубава компания край тава с мезе е за предпочитане пред всеки докторски консилиум, а веселият гуляй след яка работа възстановява повече от цял месец спа процедури.

В крайдунавското село Станево още си спомнят как през 2000-та година в подготовка за 100 годишнината си баба Николина обикаляше двора си и съседни къщи и събираше плодове в голям бидон. “Ще правя плодова ракия за стотния си рожден ден!” хвалеше се старицата. Тя доживя големия си юбилей, опита от омайната ракийка, почерпи с нея гостите си и след това склопи спокойно очи завинаги. Навъртели не само доста години, а и солиден километраж по ниви в борбата за хляба, столетниците в Северозапада и на предела на живота си не могат да се спрат. Копаят, работят, гледат къщи и дворове. При това най-често сами, изоставени от деца и внуци, заминали по градовете.

103 годишната баба Върба Цветкова от квартал “Младеново” в Лом през 2000-та година навлезе в третия календарен век от живота си. Тя се бе родила в края на 19-тото столетие, през 20-тото бе родила и отгледала две деца, двама внуци и трима правнуци. И бе прекопала земя, колкото цялата равнина Златия. “Очувахме се шест деца с немотия. Тате нямаше имот, за да ни изхрани. Мама носеше на пазара в града лучец и сминдол. Но за Гергьовден имашe агне, а за Коледа - свинско”, разказваше столетницата. Най-много обаче бабата се радваше на научнотехническия прогрес и смяташе, че той помага на хората да живеят по-добре и по-дълго. “Едно време хлеб да опечеш, часове наред сечеш дърва, па палиш, па чекаш. А сега има печки и котлони! Лесна работа!” обясняваше баба Върба. След цял живот работа в 2000-та година пенсията на столетницата бе 50 лева. Но тя не се оплакваше. Като житно зрънце, изплъзнало се от камъните на времето, продължаваше да щъка из двора и градината и да гледа домати и чушки, за да се изхранва. На 103 години не стоеше със скръстени ръце и баба Фика Николова от ломското село Долно Линево. Работливата и устата старицата беше нещо като жив паметник и талисман на рибарското селище. Отгледала трима синове, шест внуци, осем правнуци и двама праправнуци столетничката обичаше да казва “Почнах живота си на гола поляна. Минах през войни и мъки, къщи дигах, деца гледах, а живота край няма...”. Като свършеше с шетнята по двора селянката, наричана неизвестно защо баба Минда, сядаше пред къщата си и на висок глас даваше съвети на който мине по пътя.

“Ей, жени, работете здраво на полето, но ако ви дръпне нещо мъжко в храсталаците - не бегайте. Либовта е най-убавото нещо!” викаше със завист столетницата по 60 годишните пенсионерки. После влизаше в къщи да дръпне едно винце за сила и командваше 80 годишната си снаха “Сипи пак, че само с едно се куца!” На въпроса как да доживее човек сто години баба Минда препоръчваше “Не туряйте злоба на сърцето! Спете на десна страна! Пийте чаша вино на гладно! Либете се и не отказвайте каквото ви душа сака!”.

Най-известната столетница на Северозапада обаче стана 102 годишната баба Цветана Антова от село Трайково. Старицата се прочу през лятото на 2006 г., когато тогавашния кмет на София и бивш главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов я предложи за президент на България. Мотивът му бе, че щом част от десните издигат кандидатурата на 78 годишния бивш конституционен съдия Неделчо Беронов ГЕРБ може да ги надцака с още по-стар, по-достолепен и по-мъдър кандидат. И понеже генералът риташе понякога футбол с внука на баба Цветана и знаеше за съществуването й, предложи нея.

“Мани тая работа – не е за мене!”, коментира тогава лаконично номинацията си за държавен глава прехвърлилата стотака селянка. Тя смяташе, че в живота е свършила много по-важни работи – родила е двама сина, отгледала четирима внуци и десет правнуци и не искаше и да чуе за политика. От политиците познаваше само Тодор Живков, по чието време според нея за всички имало работа, цар Симеон, когото помнеше като седемгодишно хлапе и се чудеше, защо се е върнал в България и царския депутат Борислав Великов, който й носеше подаръци за всеки рожден ден. Баба Цветана смяташе, че човек трябва да живее скромно и с малко – и в джоба, и на масата, и че имането и лакомията съсипват хората. “Господ ме е забравил! Време е да си ме вземе при мъжа и сина ми!”, обясняваше баба Цветана. Господ изглежда я чу и си я взе няколко дни след като я предложиха за президент. Не отбелязаха смъртта й с държавни почести, макар че сигурно ги заслужаваше повече от доста политици и бизнесмени. Един от малкото мъже доживели и надхвърлили стогодишна възраст - дядо Граф Йорданов от монтанското село Расово обаче бе категоричен, че рецепта за дълголетие няма. През април 2017 г. на рождения си ден старецът с благодорническо име, когото всички наричаха за по-лесно Гато, сподели “Всичко съм ял и пил, ама с мярка! Живял съм и с много, и с малко! А това, че доживях до 100 години е случайност! Природна работа! Времето командва кой къде да е и до кога!”.

Не знам учените , които изследват генома и житието-битието на българските столетници, ще вземат ли предвид опита и съветите на северозападните, преживели век баби и дядовци. Те са само незначителна, почти невидима част от малката и без друго чета на дълголетниците у нас. Но все пак рецептите за живот, пълен с труд, вино, любов, веселие и мярка заслужават внимание… Ако не удължават престоя на тоя свят, то поне със сигурност го правят много по-шарен и смислен.

254 столетници живеят у нас

Няма установено съответствие между диета и дълголетие

Общо 254 столетници живеят днес в България, сочат данни на Националния статистически институт. Страната ни ce нapeждa нa 3 мяcтo пo бpoй дългoлeтници в Eвpoпa. Изпpeвapвaт ни Фpaнция и Швeйцapия. Генетикът Любомир Балабански заедно с екип от Медицинския университет води проучване, посветено на столетниците в България.

Въпрос на време е, както и на научен прогрес, да добием повече знания за процеса на стареене, така че да се появят определени генетични механизми и процедури, които да могат да го забавят, подчертава ученият. Искаме да анализираме и установим факторите, които предразполагат към дълголетие у нас, уточни генетикът, както и обясни, че главната цел на проект е да изследва генетично българските столетници, като за тази цел трябва да съберат проби от възможно най-голям брой хора, за да се изолира тяхното ДНК, както и да се извърши цялостен геномен анализ.

Най-много столетници има в София, а най-малко – във Видинска област, посочи Балабански, както и поясни, че по-голямата част от столетниците са там, където има повече условия за по-добър живот и най-вече по-добър достъп до здравни услуги:

На глава на населението най-много столетници има в областите Благоевград, София, Кърджали, Пазарджик и Плевен.

До момента не сме намерили нищо застъпващо се или някакво съответствие между диетите на столетниците. Много от тях споделиха, че не са се старали да ядат здравословно, добави генетикът, както и подчерта, че всички запитани в специален въпросник столетници са обяснили, че са яли “каквото има”, но по малко, т.е. не са я преяждали.

Друго, което забелязахме, е, че до много късна възраст повечето хора са били физически активни, допълни Балабански, както и обясни, че почти 100% от интервюираните столетници не са прекалявали с алкохола, както и не са пушили през живота си или ако са – то е било за по-кратки периоди. Направи ми впечатление, че всички са много емоционално стабилни – имат позитивна нагласа, като повечето, които запитахме на какво отдават дълголетието си – твърдяха “на спокойствието”. Всички казваха, че са имали стрес в живота си – все пак някои са преживели и по две войни, но някак си не са се оставили това да ги товари психически, подчерта генетикът.