Труд
Автор:
Росен Тахов
По време на игото землището е чифлик на Осман паша, управител на Софийския санджак. Казвал се “Чардаклия” заради конаците с широки чардаци
Дворецът “Врана” е най-конфликтният имот на територията на родината. Мина през съдебна сага, която няма равна на себе си. Наскоро наследникът Симеон Втори се оплака, че му е дошло до гуша от разправиите.
Каква е историята на тази царска резиденция?
По време на игото землището е чифлик на Осман паша, управител на Софийския санджак. Казвал се “Чардаклия” заради конаците с широки чардаци. През Руско-турската освободителна война са опожарени. Тукашният първенец Хаджи Боне Петров купува пепелището от наследниците на пашата. Брои 500 златни лири.
Хаджията вдига къща с пристройки за ратаите и животните, пуска воденица. Сади овошки, копае зеленчуци, оре ниви, коси ливади. Стопанинът е баща на Георги Хаджибонев и дядо на Бончо Хаджибонев. И двамата са писатели.
“Върху грамадната дворна площ - разказва внукът, - където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха прострени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен из основи, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко...”
“Чардаклия” обаче ще се запомни не с чушките и доматите, а като първият “литературен салон” у нас. Бончо Хаджибонев свидетелства, че всяка събота под чардаците се събирали тогавашните живи класици. Идвали Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, д-р Кръстю Кръстев. Имало и дами, кандидатки за Парнас.
“Понякога, ненадейно, избухва взрив от неудържим смях - пише Хаджибонев. - Алеко е пуснал някоя волна приказка. Дамите, свенливо навели глави, избърсват с кърпички насълзените си очи; Славейков е разрошил черна къдрава коса, рови с пръсти гъстата си къса брадичка, а очите му блестят от удоволствие; Михайловски нещо говори с д-р Кръстев, бърше и засуква големите си натежали мустаци, които е наквасил в чашката чай и одобрително клати глава...”
Княз Фердинанд наблюдава и се облизва. Неговият нрав е като на врана. Види ли нещо лъскаво, отваря човка да го клъвне. “Чардаклия” е явление край младата столица, на която княжеският апетит не може да устои.
Монархът почва да купува земи около чифлика. Стъпка по стъпка затяга обръча около духовното средище. “През 1890-1894 г. Хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го склони да му продаде имота си”, сочи внукът Хаджибонев.
Покровителят на писателското братство умира през 1895 г. Наследниците влизат в дългове и ипотекират “Чардаклия”. На 18 ноември 1898 г. имението отива на публичен търг. Състезават се Народната банка, двама богати евреи и Никола Странски.
Той е придворен аптекар на Фердинанд, двамата са в меркантилно “шушу-мушу”. Странски със замах вади 56 500 златни лева и смазва конкуренцията. След това го “препродава” на княза!
Първо издига снага ловен дворец. Построен през 1904 г. по проект на австрийски архитект. През 1909 г. е направена първата копка и на самата цитадела, завършена през 1912 г. Тя е шедьовър на европейската архитектура. Резбовани тавани, позлатена ламперия и керамика красят интериора. Асансьорът още работи.
На тържеството по освещаването ято врани кацат на покрива. Фердинанд вижда в птиците знамение и нарича дворцовият комплекс “Врана”. Така черното от гарвановите пера ляга като прокоба върху него.
След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. “Врана” минава във владение на цар Борис III. Един ден неговата съпруга Йоанна влиза в стая, в която никой не е стъпвал. Стефан Груев, първият биограф на царското семейство, описва обстановката:
“Тежки черни пердета спираха светлината, а въздухът миришеше на мухъл. Гипсови и восъчни маски на умрели роднини бяха изложени в тази стая, която Фердинанд наричаше “погребалната стая”, едно зловещо място, където мистично склонният, суеверен цар можеше да се отдаде на размишления за задгробния живот.”
“Борис - продължава Груев - нямаше тези нездрави вкусове на баща си, но от прекален консерватизъм и синовно уважение отлагаше пренареждането на бащините си стаи. Йоанна обаче не чака нито ден, за да се отърве от зловещите реликви.”
След смъртта на Борис царското семейство се мести във “Врана”. На 24 март 1944 г. дворецът е бомбардиран от англо-американците. На другия ден отиват да огледат пораженията регентите проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.
“Изгорял е съвсем вторият етаж на новата сграда и дясното крило на първия етаж. Партерът и лявото крило на 1 етаж са запазени, но станали необитаеми”, отбелязва в дневника си Филов.
Според Йоанна 36 бомби удрят сградата, 11 падат в парка. “Една от тях направи кратер с диаметър седем метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото Чърчил”, спомня си вдовицата.
На 8 септември 1946 г. е насрочен референдум за република или монархия. Понеже резултатът предварително е известен, месец по-рано царицата е посетена от политкомисар. Уговаря я да напуснат страната със самолет. Ще пътуват удобно и бързо, рекламира въздушния транспорт той.
“Знаех отлично - споделя Йоанна - каква опасност се криеше в избора на въздухоплавателно средство, което не можеше да бъде друго освен съветско. Щяхме лесно да се намерим извън границата на България, на територията на СССР, тласнати по-скоро към мрачни съдбини.”
В първите дни на републиката иде и дипломатът Иван Алтънов. Той предлага параход за Египет. В крайна сметка прокудените напускат “Врана” с Ориент Експрес. Защото международният влак е извънтериториално убежище.
В условията на “народната демокрация” дворецът последователно е обитаван от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков. Червените витязи крачат из салоните и цъкат с език. Коларов обичал да се вози с асансьора. Червенков като културтрегер се захласвал по картините. Димитров си пиел мастиката на чист въздух в парка.
