Как Китай следи гражданите си?

Великобритания ще въведе задължителна схема за цифрова идентификация за британските граждани и жители в опит да ограничи нелегалната имиграция. Но „дистопичният“ план беше посрещнат с яростна реакция, като критиците твърдят, че ходът може да наруши гражданските свободи.

Някои дори изразиха опасения, че подобна схема може да прерасне в наблюдение в стил Оруел, използвано в Китай, където система за разпознаване на лица следи отблизо огромното население от 1,4 милиарда души.

Комунистическата нация разширява своята система за масово наблюдение, подобна на „Големия брат“, в цялата страна. Дори полицаите носят слънчеви очила, оборудвани с технология за разпознаване на лица, за да залавят заподозрени в престъпления.

Транспортната полиция в Джънджоу, централен Китай, получи авангардни устройства през 2018 г., за да проверява пътниците и да забелязва заподозрени в тълпи на гарите.

Камера, свързана със слънчевите очила, подобни на смартфони, позволява на служителите да правят снимки на въпросното лице и да ги сравняват с база данни в централата. След това системата показва личната информация на заподозрения, включително име, етническа принадлежност, пол и адрес. Цялата информация се прехвърля обратно към очилата на служителя.

Очилата могат също така да кажат на служителите дали набелязаните хора бягат от закона, адреса на всеки хотел, в който са отседнали, и информация, свързана с използването на интернет.

Това е част от усилията на Китай да изгради система за цифрово наблюдение, която използва различни биометрични данни - от снимки и сканиране на ириса до пръстови отпечатъци - за да следи отблизо движенията на своите хора.

Умните очила могат да улавят черти на лицето и регистрационни номера на автомобили и да ги съпоставят в реално време с „черен списък“ на заподозрени, според Ройтерс.

Междувременно милиони камери за наблюдение, задвижвани от изкуствен интелект, са разположени в цялата страна, за да наблюдават емоциите на гражданите и да проследяват техните „социални кредитни“ оценки.

Китай използва и City Brain Surveillance - софтуерна система, която наблюдава комбинация от сателити, дронове и фиксирани камери, за да записва милиони изображения.

Чрез системата за „социален рейтинг“ камерите се използват за следене на китайските граждани. Жителите с висок рейтинг получават предимства като отстъпки и по-кратко време за чакане и е по-вероятно да си намерят работа. Но на тези, които имат по-ниски резултати, е забранено дори да летят със самолет. 

Дронове, оборудвани с високоговорители, също се използват широко в Китай за патрулиране по улиците.

Междувременно биометричните камери се използват за четене на емоциите на хората, за да се определи дали те представляват заплаха за държавата. В училищата те се използват за наблюдение на нивата на концентрация на учениците.

Китай изплозва и роботизирани кучета, за да следи отблизо населението си. Кадри, споделени в социалните медии, показват как роботите с вградени скенери се разхождат по улиците и се приближават до гражданите, за да проверят дали имат сертификати за ваксинация срещу Covid-19.

В едно забавно видео се вижда как гражданин показва телефона си на кучето-робот, преди да му бъде позволено да премине през порта.

Дронове, оборудвани с високоговорители, също се използват широко в Китай за патрулиране по улиците и бяха масово използвани по време на пандемията, за да принудят жителите да носят маски.

Един клип в социалните медии показва как дрон се приближава до възрастна жена и ѝ казва: „Не бива да се разхождаш без маска“.

Друг клип показва дрон, летящ над застроена зона в непознат китайски град, докато казва на жителите на улицата: „Наблюдаваме ви през цялото време. Дръжте се прилично! Или ще носите правна отговорност“.

Друг начин за наблюдение на жителите е чрез използването на задължителни цифрови идентификатори в училищата.

Учениците могат да влизат в класните си стаи чрез системата за разпознаване на лица и дори могат да плащат за обядите си само с един поглед.

Тази година Китай въведе и цифрови идентификатори, за да изисква от потребителите да удостоверяват самоличността си за интернет услуги - ход, който допълнително допринася за ерата на дигитален контрол в Пекин. Страната изисква идентификация и за повечето ежедневни дейности.

Китай публично осмива хората, които нарушават закона, като ги показва до имената и номерата на държавните им документи за самоличност на големи билбордове Идеята е, че човек, извършил дребно нарушение, като например пресичане на улицата или избягване на дълг, се разкрива пред съседите и колегите си в опит да го унижи и да му даде урок.

Тактиката на публично линчуване е довела до това някои хора, показани на големите екрани, да променят телефонните си номера, адреси и дори да изчезнат.

Публичното засрамване не е новост в Китай и е било използвано като начин за наказване на престъпно поведение в древността. Нарушителите са имали дървени скоби с различна тежест, поставени около вратовете им, за да се популяризира престъплението и да се предупредят други.

Когато Мао Дзедун обявява класова война, известна като Културната революция, през 1966-76 г., охранителите провеждат „борбени сесии“, на които хора, обвинени в капиталистически мисли, са били обиждани словесно и физически публично.