Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър, пред „Труд news“: В България няма стратегическо мислене, искаме всичко и веднага

„В името на народа“ се износи и почва да действа с обратен знак

Лили Иванова ще участва в честването на Георги Парцалев 

На 1 октомври - сряда, Сатиричният театър в София ще открие новия си сезон с постановката „И най-мъдрият си е малко прост - 21 век“, по Александър Островски. До края на годината ще има още четири премиери, между които продължения на хитовото „Политическо кабаре“ и музикалното представление „Примадоните“. Ще бъдат чествани и колосите на театъра Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Дами и господа, директорът на Сатирата Калин Сърменов!

- Преди да говорим за новия сезон, припомнете какво се случи в предишния, господин Сърменов? 

- Ние изминахме един път на стратегия за развитие, който продължава вече осма година. В България това не се разбира - когато ти започнеш да работиш в една посока, стратегическото мислене е в основата. Не може да се работи непрекъснато на парче, за момента. Може да не получаваш резултати веднага, може да се изискват различни усилия и различно видове компромиси, да нямаш този успех, който искаш веднага, но да имаш стратегия и път, който винаги дава резултати. Ние някак си в България това не го разбираме, искаме всичко и веднага. И от натрупванията през всичките тези години миналата година сезонът започна вече да дава резултати. Имахме много номинации, и с „Майка Кураж“, като се мине през Стефан Цанев и „Кошници“ на Радичков, ние натрупахме репертоар, който не можехме да си позволим в началото. Нямаше как да стане, защото първо трябва да събереш трупа, тя да бъде обиграна - това е най-важното и е труден процес. И смятам, че абсолютно логично стигнахме до миналогодишния сезон, в който Сатиричният театър има такова голямо признание, откакто аз съм тук. Ковидът ни пречеше от една страна, но това ни мобилизира, направи ни повече семейство, особено тогава, когато трябваше да се борим да оцеляваме. След това започнаха политическите проблеми в държавата, които доведоха до абсолютно разминаване между нашите необходимости и логиката, която държавата предлагаше в лицето на министри и партии, които абсолютно случайно присъстваха. Веднъж даже им казах, че вече се нагледах на случайници, особено един министър, който обясняваше как директорът не може да има втори мандат! Това са неща, които ги говорят хора, които въобще не разбират. Но всичко това ни събра, подреди ни.

- Финансово как стоят нещата при вас?

- Имаме ръст на заплатите на ежегодна база между 20 и 40 процента, което допринесе за стабилността и самочувствието на актьорите. Средната работна заплата над 3 хиляди лева. Родиха се и няколко бебета. Значи средата ти дава възможност да планираш целия си живот, не само професионалния. Та така, това е път, който изминахме и миналата година беше времето, когато почнахме да виждаме резултатите. Имаме много добър репертоар, който се приема добре от публиката. Сатиричният театър е най-конкурентният театър. На всички други театри в София и в страната рекламите им са с огромни червени букви „комедия“. Никой не казва елате да гледате една трагедия. Даже един от директорите на „Сълза и смях“ ми каза - аз гледам какво правите вие и правя същото... Разбирам го. Много е важно да се превърнеш в пример и аз за това се боря - нашият театър да стане пример за подражание.

- Според критиците „Майка Кураж“ и Албена Павлова бяха хитът...

- Да, тя най-добре се прие, но не можехме да си позволим да я поставим преди 4-5 години. Нямаше ситуация. Сега можем да си го позволим. В „Кошници“ на Радичков направихме една препратка във времето, когато Калоянчев и другите от това златно поколение са правили „Кошници“. Аз и плакатът го направих така - Калоянчев държи в една кошница младите участници в постановката днес. Държа много на историята и на препратките във времето, имаме колона с маските на великите, предстои сега да се появи и маската на Константин Коцев. Държа много на това тези хора да не бъдат забравено, даже телевизията направи специална рубрика. Някак си много бързо забравя българинът. А поколенията не могат да не стъпят на нещо, за да направиш следващата крачка. Нашето общество в това отношение търпи ужасяваща критика, че всичко започва от нас. А не е така.

- Откривате сезон 2025-2026 на 1 октомври с постановката „И най-мъдрият си е малко прост - 21 век“ по Александър Островски...

- Това е един вариант. Темата за начина, по който младият човек прави компромиси със себе си, за да успее в живота, много ме вълнува. Във времето, в което водим този разговор, това е изключително сложно и належащо да го коментираме. Защото младите все повече и повече са готови на всичко, за да успеят, да пренебрегнат ценности и емоционални зависимости, семейство, чувства към друг човек. Тоест - това е много хубава тема и постановката е смело решение. Превели сме целия Островски на днешния език. Няма да е фурор от евтин хумор, но ще бъде един калейдоскоп от социалните ни позиции за света, в който живеем.

- Вървите към премиера номер 400, коя ще бъде постановката за нея?

- Ние сме театър, който прави по 15 постановки на сезон, имаме три сцени. Този процес е много динамичен и ние трябва някак си да подредим това. Дори заглавието да не е толкова впечатляващо, за мен е важно, че през тези години театърът върви и се развива. На мен животът ми мина тук. Още от студент това място бе някак си особено за мен, не смеех да вляза тук. Слизах от тролея една спирка по-рано и вървях пеша, за да мога да преодолея притесненията и вълненията, че ще дойда тук. Имах изключителен респект към великото поколение артисти от това време.

- А те как се държаха с вас?

- Абсолютно професионално, без никакви лигавщини. Една година Калата не ми каза „добър ден“, въпреки че бяхме стол до стол в гримьорната. Викам му аз „добър ден“ - вятър... И така една година. Изиграх първата си голяма роля и всичките се наредиха на първия ред - Калата, Стояна, Таня, Васо, Кольо.... Свършва, излизам в коридора и виждам една тълпа, предвождана от Калата и Таня да върви към мен и почват да ме целуват и прегръщат като най-близък приятел. Викам му на Калата - една година ти казвам „добър ден“, ти въобще не ми обръщаш внимание, сега изведнъж... И той ми вика - ти какво искаш, да стана с теб приятел, преди да разбера колко струваш? Ето, видях и сега може да станем приятели. Този професионализъм, това отношение към професията... Той не сантименталничи, няма лигавене. Това е професия, тя изисква конкретни неща и ти трябва да се съобразиш с тях. Тези хора ме научиха да бъда безкомпромисен. Нашата професия е колективна, лесно могат да се създадат някакви неща между хората. И всъщност на висшия мениджмънт това му е работата - да направи подходящата среда. Аз обичам всички, даже и тези, които не ме обичат, защото така трябва. Театърът го преживявам лично - и страдам, и се радвам лично. Когато не бъда тук един ден - да, няма да се обичаме. Но сега обичам всички, помагам на всички. Давам пари от собствения си джоб - например за ютия и кафе машина, защото иначе процесът е дълъг - трябва да пуснеш докладна записка до министъра, той да я препрати някому и минаха 5 дни... Искам всеки ден да мият улицата пред театъра. Отговорът е - нямаме с какво. Отидох и купих професионална машина. Зрителите като дойдат трябва да имат респект. Един от министрите на вътрешните работи ме спря веднъж долу и ми каза, че ме е давал за пример в министерството - с колко по-малък бюджет от нашия как ви изглежда сградата, улицата, тротоара! 

- В репертоара ви се появява „Политическо кабаре 2025“. В първото кабаре, което предизвика фурор, лозунгът бе „Долу народът“, сега е „В името на народа“. Разкажете малко повече за тази постановка, която е втората ви премиера за сезона?

- В България много обичаме това „В името на народа“. Всички политици казват - народа реши, работим за народа, за доброто на народа. Това вече до такава степен се изкриви, че се износи и почва да действа с обратен знак. Да не говорим, че цял комунизъм изтърпяхме все в името да народа да се убиват хора и да се руши, ама под формата на съзидание. Това е и нашето кабаре - под формата на съзиданието показваме как българинът руши абсолютно всичко. Оставили сме няколко препратки от миналото кабаре и четири от героите, всичко останало е ново...

- Вие участвахте там с Александра Сърчаджиева, ще ви видим ли и сега...

- Сега вече ние сме народа, накрая умираме и се превръщаме в едни ангели, които слизат отгоре да разкажат колко нелеп изглежда света. Ще го играем един път или два пъти в месеца, но политическото ни време е толкова динамично, че в ход се налага да осъвременяваме постановката. Такъв политически език имаме, такива нелепици от хора, които нелогично присъстват в политиката! Слушах онзи ден Асен Василев, то просто тръпки да те побият. Нагли и безкомпромисни, последна инстанция на истината. Няма един, който да каже „Извинявайте, аз сбърках“. Е, онзи ден чух Бойко Борисов да си прави самокритика. Това ми хареса...

- Гледах два пъти първото кабаре, там имаше лесно разпознаваеми имена като Карадере - лидер на партия балансьор, която винаги стои „зад“ правителството, Лая Цолова, двойник на Любен Дилов, пледиращ за премахването на определени звуци от българския език, Тути Палузов, апологет на рева по повод и без повод... Сега ще има ли хора за разпознаване? 

- О, разбира се. Диян Пелевски, Любо Дилов пак е там, Мая Манолова задължително. Тя има нова роля - на краварката от левия ъгъл, където стои облечена в червено...

- А някой политик от първото кабаре припозна ли се? 

- Преди представлението ние седяхме със Сашка отвън пред театъра и ги наблюдавахме като идват. Никой не си позволи коментари. Имаше една жена, един от най-неморалните хора, които съм виждал - няма да ù споменавам името - която изрази „обществено мнение“ за това какво правим ние. Ние не го правим за зло, правим го в рамките на добрия тон. Ако ти не можеш това да издържиш, какво друго ще издържиш? Ако някой дойде да ми говори, ще му кажа - що не се огледаш в огледалото? Но в първото кабаре колеги, които играеха по-разпознаваеми образи, се притесниха от въпроси на журналисти за образа, който играят. Казах им, че то трябва и дупе за тая работа. Като общество ние позволяваме да ни ръководят глупаци, но това е в цял свят, не само при нас. Малко минахме границата на глупостта. Не е възможно двама души - единият на изток, другият на запад - да решават съдбата на един свят, който е съзидателен. Да съсипваш съзидателната част е геноцид на човечеството. Къде е еволюцията? Това са дребни, самозабравили се хора.

- Кажете още някоя от премиерите до Нова година!

- Няколко са. Аз правя в момента една пиеса - „Примадоните“ от Кен Лудвиг, не съм правил друг път нещо такова - музикално представление. Има оркестър, има 30 песни, да ги наречем музикални момента. Мойта логика е - ти почваш да пееш, когато си изчерпал всичко друго. Музиката е на Андрей Аврамов. Искам представлението да е шампанско от чувства. То е за любов между две млади двойки.

- Предстои да чествате 100 години от рождението на колосите Георги Калоянчев и Георги Парцалев...

- На 30 септември ще валидираме специална марка за Калата. Ще дойдат хора от културата, но и политици. На 14 декември ще бъде честването на Георги Парцалев в голямата зала на НДК с участието на Лили Иванова. Парцалев ще оживее на сцената с холограми. Наистина този човек заслужава, след като не изигра Дон Кихот, ние да му подарим един Дон Кихот. Искам да се похваля и с още нещо...

- Ами давайте!

- От една година се боря за една нова зала. Мисля, че почти вече съм успял. Сатиричният театър ще има четвърта сцена - старият френски културен институт на улица „Дякон Игнатий“. Много благодаря за съдействието и на вътрешния министър Даниел Митов, и на Мануил Манев - председател на комисията по вътрешна сигурност в НС, и на Тома Биков, и на Любо Дилов и на цялата комисия по култура. Ще ни дадат тази зала, тя е хиляда квадрата, в която ще направя културен център „Сатира“. Ще има сцена, на която ще играят млади артисти, ще си правят там изпитите, джем сешъни, ще се представят книги и изложби. Ще има и фитнес. Новият министър на културата Мариан Бачев е от нашата гилдия и ако има някаква устойчивост на модела, по-хубаво от това няма. Защото тези временни правителства разбиха всичко, то беше страшно, не свършиха нищо. Сега се надявам да няма личностни представи за света, които да вземат връх, а да има смисленост в развитието на нашето изкуство. Защото имаме нужда от предсказуемост. За съжаление, ние не сме база, а надстройка, и сме най-чувствителни от промените в обществото. Защото в мига, в който има проблеми в обществото, ние го отнасяме първи.

Нашият гост
Калин Сърменов е роден на 25 май 1963 г. Завършил е кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски. След завършването си работи в продължение на един сезон в театъра в Пазарджик. Връща се в София и заедно с приятели основават частен театър “Алтернатива”. Основател е на една от нашумелите рок групи през 90-те години - “Контрол”, както и автор на голяма част от хитовете на групата.
Калин Сърменов доби голяма популярност с ролята си на Михаил Михайлов - Милото в хитовия сериал “Седем часа разлика”. Играе също в много филми и сериали, сред които “Коледата е възможна” (2001), “Църква за вълци”, “Полицаите от края на града” и др. През 2012 г. е назначен за временен директор на Сатиричен театър, а през октомври 2017 г. е избран за директор на театъра. През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига проф. Анастас Герджиков за президент на България.