Ако не бяха отменили забраната за ракията щеше да стане истински бунт
Харесвам някои неща в Тръмп и Путин, но не съм кон с капаци и виждам и грешките им
- Милена, на 13 октомври в Зала 1 на НДК ще се състои концертът “Милена и приятели”, по повод твоите 40 години на сцената. Какво да очакват от него почитателите ти?
- Моите почитатели да очакват много приятни изненади! Ще правим концерта с Врачанската филхармония и сме подготвили интересни неща. Ще има и много колеги, които ще ми гостуват, а в момента уточняваме реда, в който всеки ще се изяви. Имам гост изпълнители, които не са в списъка от плаката, защото се включиха впоследствие. Ще бъде хубаво и със сигурност хората, които харесват моите песни ще бъдат много приятно изненадани. Концертът е с финансовата подкрепа на Министерството на културата, за което им благодаря.
- Ще включиш ли в концерта и новото ти парче “Бум” и какво те провокира да го напишеш?
- Да, “Бум” ще е най-непознатата песен, защото залагам на старите хитове, все пак няма как да направим 100-часов концерт. Искам да е в порядъка на два часа и да бъде супер аранжиран и с плътен сценарий. Парчето “Бум” е огледало на действителността в момента - пълен хаос, хората са объркани и продължават да вярват, че някой ще дойде от небето, за да им помогне и избави от неволите...
Милена обича пътешествията.
- За тези 40 години на сцената кои бяха най-звездните ти моменти?
- Имам няколко звездни моменти, които са за броени минути. Уникално е, че в нашия забързан живот, можеш за едни две минути да срещнеш любим човек, или свой идол. Такъв звезден момент беше срещата с един от моите идоли - Леми Килмистър (фронтменът на “Моторхед”), който дори съм возила няколко пъти с нашата кола. Той беше приятел на мъжа ми Робърт. В Лондон се запознах и с Лий Харт, вокал на една от известните им глем групи. Знам за него още от времето, когато гледахме МТВ на моя таван, а после този човек ми стана кум! Той и Робърт работеха заедно в клубовете в Лондон. Голяма емоция беше и да съм на една сцена с Бони Тейлър, Тина Търнър и Джеймс Браун.
- Тази седмица отбелязахме Денят на независимостта на България. Доколко независими сме с днешна дата?
- В момента въобще не сме независими, а дори сме много зависими - зорлем се бутаме в шамарите! Колкото и да не ми се ще да е така, това са фактите.
- Това, че не сме независими се вижда и по чуждата музика, която преобладава в родния ефир и така на някои изпълнители им се налага да си плащат, за да ги въртят...
- Той нашият шоубизнес толкова се изкилиферчи - всичко е пари и вече няма нищо истинско! За съжаление, истинските неща ги подминават, защото нямат финансов интерес от тях. Идеалистите никога не са били на мода, защото пречат. Аз не плащам на никого за нищо, за мен това е обидно.
Целувка с коала в Австралия.
- Какво те вълнува най-много в момента?
- Най-много ме вълнуваше фестивалът “Power of Music”, който беше на 21-ви септември, а сега ме вълнува и предстоящия ми концерт. Като приключи, искам да си почина малко, защото ми дойде в повече - голямо напрежение! След това имам покана за концерт в Нотингам, а през февруари за Австралия.
- Ти винаги имаш позиция и по актуалните политическите въпроси...
- Да, макар че каквото и да правим си остава глас в пустиня - не можем да оправим нищо. Виждам и какви бяха реакциите след интервюто ми при Георги Любенов - критикуват ме защо съм харесвала Тръмп и Путин - нямам ли право на собствено мнение, аз не ги заяждам за тяхното! Харесвах Тръмп, още преди Байдън да вземе властта по фалшив начин. Като съм говорила с мои приятели в Америка, те ми казваха, че Тръмп е дигнал бизнеса там и всички са били много добре по време на първия му мандат. Като дойде Байдън и дори хора, които изкарваха милиони бяха пред фалит! Ясно е какво се случва на световната сцена, у нас пък трябваше да се оправдавам, че имам две български знамена на къщата си!!! Когато качих снимка със знамената във фейса, тогава всеки развяваше европейското знаме и започнаха да ме нападат, а аз им казах: “Хора, да си гледаме нашето, стига сте лизали ... на този и онзи, никой няма да ви направи услуга за сините очи! Истината е, че никой чужденец не милее за друга държава, защо да дойде тук и да ни помага?! Всеки, който има интерес към България, явно има някаква цел и облага от това.
- Странно ли ти е, че има хора, които са в такава еуфория, че се разделяме с българския лев заради еврото?
- Това е продажно мислене за мен, на хора, които са консуматори и не ги интересува историята ни. Толкова души са загинали, за да я пазят и да я има България! Като влезе еврото, какво ще стане по-добро за нормалния българин?! Защо зорлем да финансираш Франция с огромните дългове? Преди ми се смееха във фейса за подобни думи, а сега вече излязоха фактите и започнаха да разбират за какво става въпрос. Баламосват ги, но тези хора трябва да прозрат нещата и да четат повече. Всичките ми приятели, които живеят в чужбина са на моето мнение. Имам приятел грък, чийто баща е с три ферибота и ми е казвал, че след еврото техните били във финансова криза, а аз се чудех как така, защото с брат ми сме израснали в един апартамент от 55 квадрата, заедно с родителите ни, а той и семейството му с трите огромни ферибота да са в криза! Да, но там наистина е била тежка ситуацията, дори не им даваха да теглят много пари на ден...
- Казват, че с еврото едва ли не всичко ще се оправи и влизаме в “Клуба на богатите”...
- В “Клуба на богатите” - това ми изглежда като да се отъркаш у някой известен и изведнъж да станеш и ти, или да влезеш в ресторант, като нямаш и пет стотинки, само да погледнеш и да си излезеш. Смешно е. Ясно е, че баба Пенка няма да стане по-богата - напротив, даже може да є забранят и кокошките да си гледа... Това със забраната за ракията също беше голяма простотия. Интересно защо после я отмениха, може би защото иначе щеше да настане истински бунт - да му вземеш на българина и последната чашка ракийка - дотам стигнаха! Теглим милиарди дългове и след това ще взимаме пари от ракията и казаните... Нека хората си отворят очите и видят за какво става на въпрос!
Плакат за концерта є в НДК - “Милена и приятели”.
- Обидно ли ти е, когато наричат хората, които държат на лева - “стадо”, или “копейки”?
- Това са пълни глупости, защото това са хора, които се интересуват, четат и имат собствено мнение. Има и други, които са като коне с капаци. Мен също ме наричаха така - смешно ми е, защото тези обиди идват от супер късогледи хора! Мои приятели англичани, с които си говорим за ситуацията и те са на страната на Путин - и тях ли ще нарекат “копейки”?! Аз не съм за никой, просто харесвам някои неща, които правят Тръмп и Путин, но не съм кон с капаци и казвам: “Той тук сбърка, не трябваше така да прави!” Трябва да се обсъждат тези неща и като сме на различни мнения да говорим с факти. Днес си мислех, че всички искат евтини лекарства и безплатно лечение - това е присъщо за соца, а нали никой не ще соц! Идете в Америка - там, ако не си си платил осигуровките, кога ще имаш безплатно лечение - няма да те погледнат! Путин бил лош, но за някои неща е добре да вземем най-хубавото от всеки строй- например безплатното лечение и евтините лекарства, а не да те суровакат и хем да плащаш осигуровки, хем скъпо лечение! Преди Норвегия се водеше социалдемократична държава и си спомням, че когато тук беше соца - ние децата отивахме с 20 стотинки за храна в училище, а в Норвегия в детските градини и училищата ядяха безплатно! Добре, ние сме соц, а те какво са?! Днес, като кажеш - искаме безплатна храна в училище, ти казват, че безплатните неща са соц! Аз искам за децата да има безплатна храна, а за възрастните хора да има безплатни карти за транспорта, като се пенсионират - защо тук нямаме такива, както е в “гадния капитализъм”? Тук прилагаме всичко най-гадно, вместо да взимаме най-хубавото от държавите! У нас всичко е объркано.
- Ти си запалена мотористка. Какви са впечатленията ти - как шофира българинът?
- Доста неграмотно и арогантно! Примерно аз съм свидетел как преди два дена на столичен булевард, един мина на червено на ляв завой, видях го и намалих, но до мен имаше кабриолет, който реши да излъже всички и мина първи с мръсна газ - така щяха да се надънят и навървят, а на спирката имаше хора! Изтръпнахме! И двамата шофьори бяха около 30-годишни...
- С твоята бунтарска визия и поведение, родителите ти сигурно са били доста широко скроени?
- Напротив, баща ми беше точно обратното. Той беше финансов ревизор - много праволинеен. Говорим за човек, който не може да лъже и никога не е бил материалист. В началото изглеждах по странен начин в неговите очи, в моите си бях ок, но той ми е правил забележки за визията ми и че го злепоставям, че съм била хаймана и пройдоха в семейството! Като започвах в музиката, той не ме отразяваше сериозно, но като пуснаха моя песен по радиото и реагира: “А, твоята песен!” Заслуша се и му стана мило. Впечатли се, по физиономията му го познах, защото иначе беше много обран. Суров човек - никога не ме е гушкал и не ме е глезил, но в същото време станах човек, обаче и аз имам нужда от ласки. Дори майка ми ме подкрепяше тайно от него, защото я беше страх да не є прави забележки.
- Дъщеря ти Куини от какво се увлича в момента? Тя има ли си вече гадже и срещаш ли се с нейните избраници, за да ги одобриш?
- Едно време пееше, сега учи рисуване, но в момента е на такава фаза, че иска главно да си живее живота и да е лесно, но такова нещо не съществува. На нейната възраст винаги има гаджета и да - одобрявам ги! (Смее се.)
- Би ли разказала историята на някоя твоя песен, създадена по реално преживяване в живота ти?
- “Робърт” е песен по реално преживяване. Много ме болеше душата за този човек, защото не можахме да си изживеем времето, въпреки че и двамата много искахме да сме заедно. Разделиха ни някакви граници, визи... Щеше да е прекрасно да живеем в един хубав свят без граници и да можеш да пътуваш където искаш.
- Песента ти “Моите ангели” има много въздействащ текст. Как ти дойде идеята за него?
- Даже хора по улицата са ме спирали да ме питат за тази песен. Така или иначе сме тук само временно - ще дойдат един ден тези ангели и ще ме вземат и това го знам отдавна, не съм го проумяла сега. Като малка дори съм ги виждала. Спомням си една прозрачна жена с дълга кога, която седеше цяла нощ до леглото ми. Като ходих при баба Ванга и є разказах това, тя каза, че ме е пазила.
- Много твои колеги се притесняват и у нас да не се повтори сценарият от Гърция с еврото. Ти какво мислиш по тази тема?
- Аз също съм за българския лев! Обичам Родината си и българските народни песни за хубавата ни страна, езера и природа. Ние сме богати с това и трябва да сме горди, че сме българи.
- В какво вярваш и случвали ли са ти се чудеса?
- Вярвам в Господ. За мен това, че съм започнала да чувам и да създавам музика и вече съм направила толкова много народна музика, както и цял албум с детски песнички, е чудо, магия и дар.
Кралицата на българския рок Милена Славова прави впечатление с визията и поведението си още от дете. Като ученичка, тя започва да се изявява като модел. Докато си пее в паузата на едно от ревютата, случайно я чува Богдан Томов, който остава впечатлен и я запознава с мениджъра на братя Аргирови - Кирил Иванов. Той я свързва с група “Кукери”, но тя не остава за дълго в нея. През 1988 година Милена, заедно с Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група “Ревю”, с която стават любимци на младежката аудитория, но след проблеми с властта бандата се разпада. През 93-та година рок дамата заминава за Лондон, където успява да покори клубната сцена и дори тамошната є група става третата най-добра клубна банда на острова. В Англия певицата издава един албум - “Sold” и среща първият си съпруг - Робърт Пейдж. През 1998 г. те се разделят и изпълнителката на “Неам нерви” се завръща в България и възобновява успешно кариерата си, а песните и албумите є се превръщат в класика в българския рок. Тя подава ръка и на млади български рок групи. Тази година излезе документалния филм за Милена “И никой не пита ЗАЩО”. Певицата има една дъщеря - Куини, която вече е на 17 години.