Ако средствата за пенсии отиват изцяло в НОИ, проблемът с пенсиите ще бъде решен безболезнено
Започна подготовката на бюджета за 2026 г., а Международният валутен фонд отправи редица препоръки към България за промени в данъците, пенсиите и осигуровките. Няколко министерства работят по подготовката на пътна карта за пенсионна реформа. С въпроси трябва ли да преминем към прогресивно облагане на доходите, необходимо ли е вдигане на осигуровките и каква трябва да бъде политиката по отношение на бюджетните заплати се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.
- В редица европейски страни вече публикуваха проектобюджетите за следващата година, например в Германия и в Швеция. Как върви подготовката на българския проект за бюджет за 2026 г.?
- Съдейки по започналите диспути по масмедиите (най-вече по трите национални телевизии), човек остава с впечатлението, че нищо старо не е забравено, но и нищо ново не е научено. Това е нормално, телевизиите обичат повторението на сериалите, което да не кара водещите да се изпотяват от неприятни изказвания. Ако сумираме идеите на гастролиращите трупи от проправителствени „експерти“ (непрофесионалисти) и „професионалисти“ (но не експерти), големите бюджетни кръпки ще се вържат чрез поредно вдигане на ДДС за най-бедните, чрез рязане на социални разходи, и... „ах“ и „ох“ - чрез „замразяване“ на заплати и... особено, особено, особено на пенсиите. Старата латерна едно си знае: „алчни пенсионери изпълзяха на припек“! Побелял мултимилионер за пореден път нарежда „заплатите да нарастват само при повишаване на производителността на труда“, а водещата усърдно кима в знак на съгласие. Понеже 75% от икономиката ни е услуги, най-учтиво моля този умен човек да ми обясни с тебешир на черната дъска как ще изчисли „производителността на труда“ на лекар, на учител, на полицай, на художник, на Лили Иванова и на Йордан Камджалов. И - обещавам - ще го номинирам за Нобелова награда по икономика! В публичното пространство връх вземат икономическата пошлост, аристократичната вулгарност и безцеремонната алчност, облечени в тогата на „Висшето съзнание“ и с претенциите за космическа значимост. Ремарк би казал: „На източния фронт нищо ново“, но „предостатъчно старо“.
- МВФ препоръча въвеждане на прогресивно данъчно облагане на доходите, но министърът на финансите Теменужка Петкова заяви, че смяна на данъчната система не е не дневен ред. Предложението на МВФ добро ли е?
- Хората на Международния валутен фонд не са група от безгрижни туристи, посетила от любопитство нашето правителство и Народно събрание. Основната цел на МВФ е да подпомага стабилността на международната парична система, да следи икономическите и финансовите политики на страните членки, да предоставя анализи и препоръки за подобряване на макроикономическата стабилност. Икономистите на МВФ са забелязали големи диспропорции в нашата данъчна и фискална система и са заподозрели държавния бюджет в отпускане на приходите и свръхнатоварване с разходите. Това е факт без право на оспорване. При подготовката на Бюджет 2026, при който се очертава пореден грозен растеж на дълга, при очертаващ се пореден бюджетен дефицит, при най-високото неравенство на доходите и богатството в целия ЕС, да се твърди, че смяната на данъчната система не е „на дневен ред“, може да се тълкува като тежко разсейване на фокуса на диригента на бюджетната и данъчната система, както и подценяване на реалните финансови проблеми на държавата. Сериозни са подозренията, че една солидна част от управляващото мнозинство е от „партията на богаташите“ и че всяка тяхна стотинка повече, прибрана чрез една по-европейска по характер данъчна система, за тях е смъртна заплаха.
- От МВФ споменават като възможност вдигане на корпоративния данък. Ниският корпоративен данък в България спомага ли за привличане на инвестиции?
- Бюджетът е компромис между мечтите на политиците и реалността на икономиката. Олигархията - няма друг - твърди, че ниският корпоративен данък привличал преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Я да проверим реалностите! Най-значителното намаление на общата корпоративна данъчна ставка в България се случва през 2007 г. С решение на Народното събрание ставката е намалена от 15% на 10%. И ето реалностите: 2007-2008 г. има пик на ПЧИ, преди световната финансова криза, като през 2007 г. инвестициите надхвърлят 9 млрд. евро; 2009-2013 г. има силен спад вследствие на кризата и ПЧИ падат под 2 млрд. евро годишно; 2014-2019 г. е в ход постепенно възстановяване на ПЧИ, но без достигане на предкризисните нива; 2020-2021 г. - пандемията от COVID-19 води до нов спад; 2022-2023 г. нова възходяща тенденция - през 2023 г. нетният поток достига 3,398 млрд. евро; 2024 г. нов спад с 56,3% спрямо 2023 г. - 1,485 млрд. евро за периода януари-ноември. Всеки математик може да изчисли, че няма пряка връзка между намаляването на корпоративния данък и увеличаването на ПЧИ. Е като няма, няма! Преките чуждестранни инвестиции търсят: първо, сигурност - страни с ААА и малко по-нисък рейтинг, второ, разширяващи се пазари - повече млади и работоспособни хора с по-дебели портфейли, трето, по-малко корумпирани властници. Второто и третото в България са още проблемни, това задържа притока на нови и „чисти“ инвестиции. Ако имаше връзка между нисък корпоративен данък и ПЧИ, всички инвеститори от Германия щяха да кацнат на Летище „Васил Левски“, не е ли така - в тяхната страна данъците са ужасни!
- Предложенията на МВФ са продиктувани от желанието на експертите на фонда бюджетният дефицит на страната ни да бъде намален. Кое е по-добре - да бъдат увеличени налози или да бъдат ограничени разходите?
- Представителите на МВФ ни убеждават в нещо, в което не трябва да бъдем убеждавани - бюджетният дефицит трябва да се намали с поне 1 процентен пункт (не с 1%, както често се бърка). Това го знаят и „десни“, и „леви“, и безлични „центристи“. Всяка година дефицитът е към и над 3%, а дългът е вече толкова висок, че Тодор Живков се присмива от оня свят (по негово време бе в пъти по-нисък). Въпросът е „какво да се прави“? Добрите решения са няколко: Първо, премахване на „тавана“ от 40% за преразпределение на БВП от държавата или поне повишаването му до 45%. През управляващите центрове на европейските държави преминават около 49,2% от създадения БВП през 2024 г. Най-висока степен на централизация на дела от БВП притежават Финландия - 57%, Франция - 56%, и Австрия - около 55%. Най-ниска степен на централизация на дела на БВП имат Нидерландия - 44,4%, България - 39,8%, и Ирландия - 22,3%. При 45% дял от БВП, който преминава през държавата, въпросът с дефицита ще бъде решен. Второ, въвеждане на прогресивно данъчно облагане на физическите лица, на корпорациите. Повишаването ще засегне едва към 30 хил. най-високо заплатени лица, най-рентабилните корпорации и около 80 хил. едри рентиери. Една „висока“ данъчна ставка от 20% за месечни доходи над 20 хил. лв. няма да остави семействата на тези лица на улицата, нито ще преминат в средната класа. Такава „висока“ данъчна ставка е много, много ниска на фона на другите европейски страни! Трето, мощно данъчно облагане на рентиерството. Рентиерството не е капитализъм, а паразитизъм. Може да се облага със сегашната данъчна ставка основното жилище, но второто - с по-висока, третото - с още по-висока и т. н.; луксът - също. Рентиерите обичат ниските данъци, но не ни обичат нас; и ние не трябва да ги почитаме. Четвърто, свиване на корупцията на всички нива, но най-вече там, където е Гранде Корупция - на върховно и на общинско ниво.
- Европейската комисия натиска за постепенно увеличение на разходите за отбрана до 5% от БВП. Това ще наложи ли свиване на други бюджетни разходи?
- Я пак да смятаме. Към края на 2024 г., брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е приблизително 18,75 трилиона щатски долара (по данни на Световната банка и МВФ). Ако 5% от този БВП отиват за отбрана или 937 500 000 000 евро, то всеки европейски гражданин ще трябва да се бръкне в джоба, за да даде 2092 евро всяка година за пушки и барут. От бебето до столетника, от гражданина на Люксембург до гражданина на България, всички! И има психари, които си въобразяват, че тази луда идея ще се преглътне с удоволствие от 450 млн. европейци?! Не случайно се казва, че военните бюджети са като черни дупки - всичко влиза, нищо не излиза. Я пак и по този повод да попитаме беловласия „експерт“ как се изчислява „производителността на труда“ на един военен - с похарчените пари ли?! „Най-голямата грешка на военните е да вярват, че повече пари означават повече сигурност.“, казваше геният Джон Кенет Гълбрайт. Обратно, много по-евтино ще ни излезе, ако величията от Брюксел и външните министри от страните от ЕС затичат не към Вашингтон за заплащането на нови оръжия (и евентуални обратни взятки), а към Русия и Израел, за да преговарят. И тогава ще се убедим, че имат наистина „производителност на труда“!
- Може ли чрез бюджета да бъдат направени реформи в здравеопазването и образованието?
- Не е тайна, че тези сектори, освен военния, са „черни дупки“. В тях се „източват“ огромни средства на данъкоплатците. Ако се направи анализ с колко процента се е подобрило здравното състояние на българските граждани - чрез истинска профилактика и достатъчни (а не хищнически) болнични услуги, може да се намалят разходите и на държавата, и преките плащания, и „неформалните“ доплащания. Ако се направи от МОН анализ колко от завършилите студенти работят реално по специалността, а не се вярва на ректорските отчети, ще е ясно кои специалности още утре трябва да се закрият. Ако се направи анализ колко училища и учители са получили увеличения на заплатите, но са намалили успеваемостта, отново решенията ще са налични. Мисля си, че и ресорните министри, и целият МС, а и съвкупното НС, нямат интерес от подобни анализи, понеже ще се разкрият Големите Провали, а те са от техни управления! Затова пак ще наливат още пари, нали там служат техни хора!
- МВФ препоръчва ограничаване на ръста на бюджетните заплати и отвързване на заплатите на полицаи и военни от повишението на средната заплата. Това трябва ли да бъде направено?
- Силовите структури са вечните Галеници на управляващите. Така е било винаги в България. В тях пенсионната възраст се стреми към 55 г. - и след това работа + пенсия, докато в Германия, Нидерландия, Швеция и други страни от Северна и Западна Европа има по-високи прагове - пенсионирането на служители в сигурността е на 60-65 години, като се изисква пълен трудов стаж. Например в Швеция и Дания, полицаите се пенсионират около 63-65 години и няма специални облекчения за ранно пенсиониране. По принцип по света доходите на служителите в сигурността се определят на база минимална работна заплата - от три до пет пъти в зависимост от ранга, докато в България се допуска, че средната заплата ще нараства, а минималната може да се „замразява“. Така че и догодина ще има ръст на заплатите в сигурността. Не е случайно, че там често се търсят повече връзки за постъпване на работа, отколкото за строители или фризьори.
- Някои икономисти предлагат увеличаване на ДДС, за да бъдат повишени приходите в бюджета, но МВФ не препоръча това. Смятате ли, че вдигане на ДДС е добра идея?
- Категорично „не“! ДДС се заплаща от средната класа и по-нискодоходните слоеве, понеже те пазаруват в кварталния магазин или хипермаркета. Богаташите отлитат до Милано или Париж, за да се снабдят с новата мода; обогатяват се с вили в Монако, Швейцария или на Халкидики (по-бедните новобогаташи); купуват си последна марка самолети, яхти и суперавтомобили. И плащат ДДС в страните, в които пазаруват, а не в България. Това е още един аргумент в полза на прогресивното данъчно облагане на доходите, понеже в България косвените данъци доминират над преките.
- В Средносрочната бюджетна прогноза на Министерство на финансите е заложено вдигане на осигуровките за пенсия общо с 3% през 2027-2028 г. От МВФ предлагат увеличението с 1% да бъде от 2026 г. Трябва ли хората да плащат по-високи осигуровки?
- Не, както не трябва да бъдат задължавани „доброволно“ да се осигуряват в универсални пенсионни фондове. Питайте, който е задължаван „доброволно“, дали се е чувствал свободен в избора си - всички се чувстват изнасилвани. Ако средствата, отделяни за пенсии, отиват изцяло в НОИ, а не задължително „доброволно“ другаде, проблемът с пенсиите ще бъде решен безболезнено. А който наистина иска доброволно да се осигурява допълнително свръх задължителната вноска в НОИ - нека го прави.
- Частните пенсионни фондове настояват за въвеждане на мултифондове при управление на парите за втора пенсия. Това ще доведе ли до повишение на пенсиите?
- Може да отидат още по-смело напред - да „управляват“ парите за втора пенсия в най-близкото казино. Мултифондовете са по-бавно работещо казино, но все пак - казино. Когато заложиш чужди пари в мултифондове, то ти (частният пенсионен фонд) не ги управляваш, а само следиш резултатите на таблото. Някои ще спечелят, мнозина ще загубят.
- Как оценявате искането на евродепутатите от „Обнови Европа“ България да бъде лишена от 6 млрд. евро от фондовете на ЕС заради делото срещу варненския кмет Благомир Коцев?
- Едното няма нищо общо с другото, но заплахата „подбутва“ управляващия елит в НС да се заеме с почистването на институциите, които или не работят добре, или са заподозрени като изпълняващи политикономически поръчки. Да не забравяме че „независимата съдебна власт“ (независима от всичко, освен от поръчки с корупционен характер) много пъти си позволяваше да се забавлява с лов на „абсолютни престъпници“ - от Николай Цонев до Бойко Борисов. И след това данъкоплатците плащаха тлъстата сметка на оправданите, докато „ловците“ съзнателно пропускаха очевадната Гранде Корупция при поръчителите. Варна е ярък видим многогодишен корупционен център, невидим само за „ловците на абсолютните престъпници“. В случая - поне за сега - делото изглежда като поредна поръчка, за да се разчисти варненския терен за по-удобен „изпълнител на тайни желания“. Казано ясно, делото издиша, свидетелите са неубедителни, доказателствата - липсващи. Два месеца да държиш кмет зад решетките без стопроцентови доказателства е съдебен позор. Не е лошо управляващите да замразят временно туристическите си воаяжи в чужбина, за да покажат видими резултати на местна почва, най-вече като заменят „незаменимите“ в съдебната система, БНТ и другите обществени институции с изтекъл срок, за да започнат наистина да работят в ползу роду.
Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.