Проф. Михаил Константинов, математик и експерт по изборни системи, пред „Труд news“: Сканиращите машини за гласуване ще доведат до пълен крах

Техниката става лоша в ръцете на лошите и необразовани хора

В навечерието сме на поредните промени в Изборния кодекс. Те бяха приети на първо четене и в момента се прецизират до влизането им в правната комисия в парламента. Това се очаква да стане до края на октомври. Според диалога между управляващите текстовете трябва да са окончателно приети до края на годината. Потърсихме мнението на проф. Михаил Константинов - дългогодишен специалист по избирателни системи и статистика, както и анализатор на избори и изборни правила.

Решението за изчистване на „мъртвите души“ се нарича „активна регистрация“

- Проф. Константинов, управляващите отново променят Изборния кодекс - този път с идея за сканиращи машини. Доколко ефективно е това решение?
- Това решение ще бъде абсолютно неефективно и даже вредно. Тази техника се използва в някои държави (например в Русия и в САЩ), но у нас ще доведе до поредния крах. Поради една много проста причина. Големи технологични промени в начина на гласуване и отчитане на изборните резултати изискват десетки години, докато се усвоят от хората и от изборната администрация. Ако тази поредна идея се приеме, тя скоро ще се замени със следващото безумие. Спрете гаврата с българските избиратели!

- Поддръжниците на скенерите твърдят, че те гарантират точност и електронен одит. Според Вас - наистина ли могат да спрат манипулациите, или измамите просто ще се прехвърлят на друго ниво?
- Гаранция за точност и възможност за одит се гарантира от работата на изборната администрация на всички нива, а не от технологичната основа на изборния процес. Сами по себе си скенерите са нито добри, нито лоши. Техниката става лоша в ръцете на лошите и необразовани хора.

- Може ли да се стигне до парадокс: купуваме нова техника, а после отново броим на ръка? 
- У нас всичко е възможно, или по-скоро възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Купуването на техника с последващото ù изхвърляне и утилизиране явно не противоречи на тези закони. Впрочем, това с изхвърлянето не е ново. Холандците си изхвърлиха машините, с които гласуваха почти на 100 процента дълги години. Сега си гласуват с хартиени бюлетини като бели хора. Ирландците също си изхвърлиха машините за гласуване, а те бяха чисто нови и неизползвани, общо 60 милиона лири струваха, да ти се доплаче. А можеха и да ни ги подарят! После дадоха още по 10 лири на машина, за да ги утилизират безопасно. Доколкото подобна техника може да се унищожи безопасно.

- Предложенията за решение на проблема с „мъртвите души“ в списъците доколко са реалистични?
- Това е реалистично предложение и решението се нарича „активна регистрация“. Всяка година избирателите се регистрират, обикновено онлайн, за всички избори през следващата година. Който се регистрира, гласува. Който не се, не гласува. Веднъж една френска президентша забрави да се регистрира и на другата година не я пуснаха да гласува за мъжа си (или за някой друг, щото то нали гласуването е тайно). Има и по-мек вариант на активната регистрация, а именно нерегестрираните избиратели не попадат в избирателните списъци, но могат да се допишат в деня на изборите, ако се явят да гласуват. Този вариант е по-подходящ за нас, за да избегнем колизия с Конституцията.

- Защо този въпрос не е изчистен досега, след толкова много избори?
- Въпрос, на който само елитът на нацията в лицето на народните представители, може да отговори. Ако иска. Моето предположение е, че не го правят, защото ги мързи и защото нямат файда от това. Елит са все пак. Иначе „фантомите“ могат да са безопасни, ако членовете на секционните изборни комисии си гледат съвестно работата. А в някои африкански държави гласуват въобще без изборни списъци. Там при получаване на документ за самоличност се взимат биометрични данни (пръстови отпечатъци и скенер на зеница). В секциите пък има скенери за пръстови отпечатъци, които са в мрежа, щото то всичко е в мрежа. При това положение списъци не им трябват.

- Възможно ли е избирателните списъци да бъдат напълно изчистени от „мъртви души“, или това е утопия?
- Нищо на този свят не е „напълно“, и не е „завинаги“. Впрочем, така е по-интересно. И не, не е необходимо да се чистят изборните списъци на 100 процента. То и в интервала от генериране на изчистения списък до деня на изборите, доста избиратели ще са напуснали този свят по естествени причини.

- От ИТН предлагат право на глас да имат онези, които са гласували на предишни избори. Има ли елемент в това предложение, който ограничава демократичното право на българските граждани?
- Във всяко разумно предложение има и елемент на принуда, т. е. на ограничение. Щото другото е слободия. Но горното предложение, както сте го формулирали, не е разумно, а е безумно. Или, меко казано, противоконституционно. Мога обаче да посоча някои чуждестранни практики, които на нас също ни звучат безумно. Например, при гласуване по пощата няма тайна на вота, и не защото някой от изборната администрация ще види гласа ви. А защото директно ще ви купуват гласа, докато попълвате бюлетината пред дилъра (по-скоро, доколкото той я попълва). Във Великобритания, в някои американски щати и в някои швейцарски кантони пък може да си гласувате ей така, без да показвате документ за самоличност. Много е удобно, защото може да гласувате по няколко пъти, както и да гласувате, без да имате право за това. Президентът Доналд Тръмп се закани да я прекрати тази практика, щото тя му струваше загубата на изборите през 2020 година. Или поне той така си мисли. Предстои да видим, дали ще успее. В момента в САЩ има над 10 милиона незаконни мигранти (може и 20 милиона да са), които, естествено, нямат документи за самоличност, а някои са и под 18 години. Това е една много удобна електорална маса, която масово се използва в щатите с демократично управление за получаване на правилни изборни резултати.

- БСП настоява за активна регистрация преди избори - възможен ли е подобен модел в България, без да отблъсне електорат?
- Активната регистрация се прави малко по-различно, както споменах по-горе. Регистрирате се веднъж тази година за изборите през цялата следваща година. Хората, които навършват 18 години през тази година, се регистрират автоматично от държавата. Прочие, защо нашите елитни депутати не разгледат възможността да се гласува преди навършване на 18 години? Има гръцки вариант за това, има и австрийски (в Австрия се гласува след навършване на 16 години). Аз съм на достатъчен брой години и имам моралното право да попитам: един човек на 16 години по-тъп ли е, отколкото един на 76, 86, 96 и даже на 106 години? Щото у нас сега стогодишните могат да си гласуват преспокойно, ако не са под запрещение или в затвора. А 16-годишните не могат. Моят отговор е, че 16-годишният не е по-тъп. Тогава защо да не гласува? Защото се друса или защото е морално неустойчив ли? Че те и старците могат да се друсат, а за моралната им устойчивост да не говорим. Уважаеми народни представители, дайте възможност на дядо и внук да гласуват заедно! А и внукът ще помага на дядо си по пътя към секцията. И обратно.

- От ГЕРБ смятат, че поправките трябва да се приложат експериментално. Решение ли е това за тест дали промените работят?
- Всички промени е редно да се тестват преди това, което може да се нарече и експериментално приложение. Аз обаче смятам, че трябва да сложим край на експериментите с българските избиратели. Разбирам, че едни хора искат да вземат едни пари с едни машини. Отново, доколкото подозирам. Няма лошо. Ми да вземат на всеки 10 години да им дават по 100 милиона, та малко да мирнат. Да си вземат там парите и да не тормозят повече хората. В Европа машинно гласуване няма. Е, има в Брюксел и в България.

- В бюджета няма предвидени 100 милиона за нови машини. Значи ли това, че вариант с експериментално въвеждане пропада?
- По-горе казах какво да направят със стоте милиона. Да ги взима, който предложи най-голямата комисионна, както си му е ред, и да се кротне държавата. В Европа машини за гласуване няма, а където имаше, ги изхвърлиха. Не се повтарям поради разсеяност, а с надеждата някой да чуе и да вдене.

- Защо след всяко правителство имаме нови промени в Изборния кодекс? 
- Защото елитът на нацията в лицето на народните представители, е убеден че разбира от избори. Не че го е доказал по някакъв начин, разбира се, но е убеден. Е, и трябва да се усвояват едни пари.

- Кой от вариантите досега бе най-работещ?
- На 13 октомври 1991 г. произведохме едновременно парламентарни и местни избори. След това на 12 и 19 януари 1992 г. произведохме първите президентски избори с пряко гласуване (бях член на ЦИК тогава). Много добре ги произведохме, по технология за прозрачност, която и до днес се използва. Резултатите ги има публикувани партия по партия и секция по секция. От 1991 г. до днес. Това е българският принос към световната изборна практика.

- Кои са най-нелепите поправки до момента?
- Въвеждането на машините за гласуване (във Венецуела на президента Мадуро им викат „мадурки“) по всякакви най-различни схеми беше нелепа идея. Тя обаче живее, щото дават по 100 милиона, или нещо подобно. Иначе, в Европа машинно гласуване няма. Повторението не е поради разсеяност.

- Всяка партия предлага своето решение за честни избори. Говори ли това, че изборното законодателство се крои според интереса на деня? 
- Значи, че елитът на нацията в лицето на народните представители си мисли, че разбира от избори. И не винаги това кроене е поради някаква лошавост, а по-скоро е функция от умствените способности на елита. Винаги, когато някоя партия е променяла изборните правила уж в своя полза, е губила. Емблематични в това отношение бяха парламентарните избори през 2009 г. Тогава БСП въведе най-идиотските промени в изборния закон, които съм виждал да се правят у нас. В резултат на това БСП загуби 8 мандата, а ГЕРБ спечели 13. Но не им дойде акъл в главите и до днес.

- Има ли начин изобщо да се спре търговията с гласове или тя е „вградена“ в системата?
- Има една маса хора, повечето от които живеят в махалите, които гласуват само срещу определена сума. И тези хора са прави за себе си. Те от политиците добро не са видели. А 100 лева са си 100 лева отвсякъде. А отскоро ще са 50 евро. А може и 100 евро да станат. Според едно екстремно становище, именно хората от махалите знаят за какво гласуват и го получават (за стоте лева става въпрос), а не другите излъгани и уж нормални избиратели. Които гласуват за нула лева и за празни обещания.
- Според някои експерти изборите вече са „битка за протоколите“, а не за бюлетините. Съгласен ли сте? 
- Да и не. Ако във всяка секция поне един член си гледа работата, и/или във всяка секция има по двама честни наблюдатели (един не стига, щото хората имат и естествени нужди), битки за бюлетини и протоколи няма да има. Проблемните секции у нас са под 2000. Така че става въпрос за 4000 наблюдатели. Къде една партия е тръгнала власт да взима, ако не може да осигури тези хора?

- Колко реално струват изборите в България и дали тези пари се харчат ефективно?
- Трябваше да питам чатбота, щото не ги помня числата. Той каза, че изборите на 27 октомври 2024 г. са стрували малко над 100 милиона лева. Отделно партиите и коалициите са изразходвали почти 6 милиона официално. Колко са изразходвали партиите и коалициите за покупка на гласове, чатботът не знаеше. Или пък му беше неудобно да сподели. Иначе, има официален бюджет на държавата за произвеждане на изборите (горните 100 милиона). Отделно има разходи за постоянно действащата изборна администрация - ЦИК.

- Ако Вие трябваше да предложите една-единствена мярка за честни избори в България - коя би била тя?
- Още по-добро заплащане на членовете на секционните изборни комисии (ако трябва и по 1000 лева да взимат за едни избори) и брутални наказания за същите тези членове при нарушаване на закона. Не можем да хванем всички нарушители, но хванатите трябва да платят и за останалите. Както трябва да бъде и с пътните нарушители, прочие. Иначе, като цяло, противно на широко разпространеното мнение, българската изборна администрация се състои от честни и отдадени хора. На които дължим благодарност за тяхната работа от 1990 г. до днес. Българската изборна система също е много добра. Публиката вероятно се смее много в този момент, но е така. А системата не работи добре по същата причина, поради която не работи добре и най-добрият автомобил в ръцете на калпав шофьор.

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г. В дълъг период бе член и председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.