Калоян Стайков, енергиен експерт, пред „Труд“: Мораториумът може да доведе до режим на тока

Нарушава ли мораториумът на цените на тока, парното и водата закона за енергетиката? Какви ще са последиците от него и има ли други варианти за решаване на проблема с шоковото поскъпване на тока? На тези въпроси отговаря енергийният експерт Калоян Стайков.

- Господин Стайков, парламентът прегласува решението за мораториума на цените на тока, парното и водата. Това направи ли мораториума по-законен?
- Не, мораториумът е противоконституционен не заради срока, с който беше гласуван, а защото с решение на НС, което е ненормативен акт, се отменя действието на нормативен акт, какъвто е Законът за енергетиката. По силата на Закона за енергетиката, регулаторът има право на всеки 3 месеца да променя регулираните цени в рамките на ценовия период. С това решение всъщност се отменя тази законова възможност, която се дава на регулатора. 2013 и 2015 г. имаше подобни промени, но тогава те минаха през преходни и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, тоест имаше законово изменение, с което се даде възможност регулаторът да вземе ценовото решение не до края на месец юни, а до края на месец юли. Даде се възможност задължението му да бъде увеличено с 1 месец. В момента се прави нещо подобно, но не се прави с изменение на закона, както би трябвало да стане, а се прави с решение, което по своята същност го прави противоконституционен.

- Можеше ли вместо НС правителството да предложи решение на проблема?
- Решение на проблема трябва да има и от двете страни, тъй като проблемът с цените не е национален, така че да търсим в някакъв вид сбъркана политика, някакво изкривяване на пазара или нещо друго е нелогично. Проблемът с енергийните цени е европейски и ние сме потърпевши от него. Потърпевши сме, защото той е предизвикан от стръмния ръст на цените на природния газ, които повличат със себе си и цените на електрическата енергия. В нашия енергиен микс нямаме голям дял на природния газ, той е около 5% от общото производство. Тъй като сме в общия европейски пазар по линия на по-високото търсене за износ от България се увеличават ценните и при нас. В тази обстановка правителството и парламентът нямат много механизми, да не кажа никакви, с които да повлияят на европейските цени на природния газ и електрическата енергия. От тук нататък по-скоро трябва да се търсят механизми, с които да се смекчи този удар върху небитовите потребители и домакинствата. Именно в тази посока трябваше да започне работата и на правителството, и на парламента - да се намерят необходимите механизми, с които да се подпомогнат енергийните компании, тоест да им се осигурят допълнителни приходи, да се потърсят възможности да се намалят техните разходи и отново чрез политически механизми не просто да се каже „това няма да го правите като разход“ и да се отложи във времето и по този начин да се намали необходимостта от увеличение на цените. За необходимост от увеличение на регулираните цени си говорим повече от 3 месеца. Още тогава беше ясно, че това ще се случи и колкото по-късно се случва, толкова по-сериозен проблем се създава за компаниите и толкова повече се увеличава рискът този проблем да се разлее към останалите компании в сектора по линия на увеличена междуфирмена задлъжнялост. Второ, да се застраши тяхната оперативна дейност, защото когато говорим за мрежови компании ние говорим за кръвоносната система на цялата енергийна система. Ако една от тези компании не може да изпълнява функциите си поради липса на средства, това на практика срива цялата система. Тук говорим както за разпределителните дружества, така и за електроенергийния системен оператор.

- Не можеше ли да се направи промяна в микса на тока, така че да се увеличи дела на по-евтиния ток, на този от АЕЦ „Козлодуй“?
- Хипотетично е възможно, но това означава тази електроенергия да се изтегли от свободния пазар. Така или иначе виждаме много високи цени на електроенергия на свободния пазар, прехвърляне на допълнителни количества от свободен към регулиран пазар съответно не увеличава, но намалява възможностите за бъдещо ограничаване на ръста на цените. Освен това ние очакваме тези високи цени да продължат и през първото тримесечие, но след това се очаква спад. Тоест увеличаването на дела на АЕЦ в регулирания пазар на практика ограничава предлаганите количества до юни месец, което включва и първото тримесечие, когато цените ще са високи и второто, когато вече се очаква да намалеят. Заедно с това се ограничават възможностите АЕЦ „Козлодуй“ да провежда търгове за дългосрочни договори, тоест двустранни договори. Така че, да, чисто технически винаги може да се намери някакъв вариант с регулаторни инструменти, който едновременно да увеличи цената на мрежовите услуги и задно с това да намали цената на битовите потребители за електроенергия, така че общата сметка да остане гори-долу непроменена. Това ще има два ефекта върху цялата система. Първо, не е ясно какъв точно ще бъде ефектът върху пазара, при ограничените възможни количества за предлагане на сравнително ниски цени. Второ, увеличените цени на мрежовите услуги, те се отнасят както за регулирания, така и за свободния пазар, тоест защитавайки домакинствата, ние прехвърляме още една тежест върху бизнеса, който едновременно ще плаща високи цени на борсата и заедно с това ще плаща и по-високи цени за мрежови услуги. Така че, да, има математическо решение на тази задача, при което разходите за домакинствата няма да нараснат, но това не е оптималното решение за икономиката като цяло.

- Има ли оптимално решение и ако има такова, какво е то?
- Оптималното решение е да се намерят механизми, с които да се помогне на тези компании да се справят с настоящата ситуация. По този начин необходимостта от увеличение на регулираните цени, които пак казвам не се отнасят само за домакинствата, но се прехвърлят и към останалата част на икономиката - това са бизнеси, училища, болници, ВиК дружества, администрации и т. н. Идеята е просто този допълнителен товар, който ще се прехвърли към тях, да е възможно най-нисък. Заедно с това дружествата дори и до момента са натрупали огромни загуби. Прогнозната цена, на която мрежовите компании трябваше да купуват електрическа енергия, се видя, че не е реална още юли месец, а до декември разликата между пазарната цена и регулаторно-прогнозната цена е около 3 и половина пъти и тя се очаква да се задържи в този размер и през следващите 3 месеца. Тези дружества имат остра необходимост от ликвидни средства. Те няма как да обезпечат както оперативната си дейност, което означава че лицензионната им дейност е под риск, така и ремонтните си дейности и инвестиционните си дейности. Много е примамливо да кажем „ще замразим цените, така че домакинствата да не плащат повече“, но не си даваме сметка, че тази цена рано или късно ще я платим. Ние ще я платим дали през по-високи цени, дали през по-чести или по-продължителни аварии, дали през по-некачествена услуга или забавяне на повишаването на качеството на услугата. Няма друг вариант.

- Длъжна ли е КЕВР да се съобрази с решението на парламента, след като по закон тази комисия е единственият орган, който има право да решава за цените на електроенергията?
- Това е юридически въпрос и бих се въздържал от коментар. Лично мен ме изненада прекратяването на процедурата от страна на КЕВР след като се разбра за гласувания мораториум, но се надявам техният юридически отдел да има необходимите основания и аргументи да подкрепи това решение.

- Мораториумът се отнася за цените за битовите абонати. Какви мерки трябва да бъдат приети за бизнеса? Помощта от 110 лв. за използван мегаватчас, въведена от служeбното правителство, беше само за месеците октомври и ноември.
- Помощта за бизнеса и за домакинствата не мисля, че е много различна по своята същност. Тя трябва да отговаря на няколко основни критерия. Първо, трябва да е насочена към домакинства и бизнеси, които действително имат нужда от нея. Второ, когато е насочена, тя може да е и в по-голям размер. Трето, трябва да е навременна. Т. е. когато се очаква цените да се увеличат, или когато вече са се увеличили помощта трябва да се отпусне най-скоро. Помощта от 110 лв. на мегаватчас не отговаря на нито един от критериите - беше отпусната късно, за всички потребители, а размерът u не е достатъчен, за да я наречем помощ. В средата на декември имаме цени на борсата от над 460 лв., а помощта е 110 лв. Прогнозната цена за пазар ден напред на КЕВР беше 119 евро. Няма как със 110 лв. да покриете разлика между прогнозна и пазарна цена от 350 лв. Затова тя трябва да бъде много по таргетирана, т. е. да е насочена към потребители, които наистина имат нужда от нея и съответно размерът u да е по-адекватен. Очаквам да се удължи и срокът за получаване на тази помощ. При домакинствата принципите са абсолютно същите. Няма смисъл да се замразяват цени за всички домакинства, няма смисъл да се дават помощи за всички домакинства. Трябва да се насочат усилията и мерките към тези домакинства, които изпитват затруднения със сметките си. Това не се отнася само за цените на топлинната енергия и електричеството, а включва и всякакви други горива за отопление като природен газ, въглища, дърва и т. н. При тях също имаше увеличение на цените, но никой не говори за тях. Затова всъщност и самото решение изглежда изключително популистко, защото не изглежда да е част от общо осъзната и премислена политика за подпомагане на домакинствата, а това е вдигане на много шум за определени домакинства, докато всички останали са пренебрегнати. Ефектите от този мораториум ще се усетят върху цялата икономика.

- Представители на бизнеса твърдят, че има привилегировани фирми, които купуват ток за дълъг период от време, а на други се налага да купуват от днес за утре. Така ли е?
- Нямам такива наблюдения. Търговете на борсата са отворени за всички, въпросът е кой е дал най-добра оферта и съответно има възможност да сключи договор. Факт е, че до пролетта на тази година интересът към сключване на двустранни договори беше много нисък тъй като цените на пазар „Ден напред“ бяха изключително ниски и очакванията бяха, че дори да им увеличение то ще е малко и за кратко. Никой не очакваше толкова голям ръст. Но това не е национален проблем, това не е изкривяване на пазара или проблем в работата на борсата. Не е и проблем в законодателната рамка. Това е проблем, който беше привнесен в резултат на международните цени на енергийните ресурси.

- Правилата на ЕС позволяват ли в екстремни ситуации като настоящата да ограничим износа на ток?
- Не мисля, че високите цени влизат в тези възможности. Ако има риск пред сигурността на доставките, тогава може да се ограничи износа. Примерът в това отношение е зимата на 2017 г., която беше много студена. Тогава видяхме как различни страни - България, Румъния, Гърция - ограничиха износа на електрическа енергия, така че да гарантират доставките вътре в страната. Сегашната ситуация не е такава защото ние продължаваме да имаме огромен износ. Т. е. ние нямаме проблем с генерирането на електрическа енергия, съответно и с потреблението. Имаме проблем с цените.

- В парламента заговориха за енергийна криза. Има ли такава?
- Не знам какво имат предвид. Очевидно от няколко месеца има рекордно високи цени, шоково увеличение на цените както на природни газ, така и на електрическата енергия, което може да е някаква дефиниция на криза. За момента няма криза със сигурността на доставките, т. е няма риск те да бъдат нарушени, въпреки че с наложения мораториум този риск се увеличава драстично и възможността за чести и трайни прекъсвания на снабдяването се увеличава. Не бих се изненадал ако следващите седмици или месеци се стигне и до режим на тока, ако не бъдат предприети спешни мерки за подкрепа на енергийните дружества. Същото се отнася и за топлоснабдителните дружества, тъй като те са в сходна ситуация. Спомнете си, че само преди месец Булгаргаз заплаши Топлофикация София със спиране на доставките на природен газ заради забавени плащания.

- В условия на растящи цени на природния газ и замразени цени на топлофикацията, по какъв начин се променя тази ситуация?
- Замразяването на регулираните цени означава, че дружествата в топлоенергийния сектор, ВиК сектора и разпределителните дружества на ел. енергия и мрежовите компании имат огромни оперативни разходи, които растат и в същото време имат таван на цените. Т. е. те не могат да обезпечат дейността си. В момент, когато те не могат да плащат за покупки на електрическа енергия, за поддръжка на мрежи, за природен газ и др. рискът тези услуги да бъдат прекратени нараства. Преди месец „Булгаргаз“ заплаши да спре доставките на природен газ за „Топлофикация София“. Сега на „Топлофикация София“ и казват: Ние знаем, че разходите ви растат, но ще ви замразим цените. Какво очакваме да се случи? Някак си магически „Топлофикация София“ да слезе в мазето и да отвори едно ковчеже и оттам да плати на „Булгаргаз“ за януари, февруари и март. Няма как да стане това, така че ние се връщаме в ситуацията, в която дружествата започват да дължат пари на своите доставчици, на своите контрагенти, те започват да дължат на техните... Това е един порочен кръг, който много бързо пренася проблеми от един сегмент в целия сектор.

Нашият гост
Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 г. Преди това, в продължение на десет години, работи като икономист в Института за пазарна икономика, където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, бизнес средата, здравеопазването. Той е част от група експерти и икономисти, които от години настояват за засилване на конкуренцията в енергетиката до пълната є либерализация. Автор е на редица публикации и анализи в тази посока, сред които: “Интегриране на производителите на електроенергия с дългосрочни договори на пазара” и “Регулаторна политика в сектор “Електроенергетика” през 2013 г. - противоречаща на нормативната уредба и на здравия разум”. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга “Анатомия на кризата”, в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза.