Труд
Автор:
Труд онлайн
Бившият вицепрезидент Камала Харис признава, че бившият президент Джо Байдън се е „уморил“, докато е бил на поста си, но настоява, че не е имало „голяма конспирация“, която да прикрие упадъка му.
Харис прави твърденията в откъс от предстоящата си книга „107 дни“, който описва подробно опита ѝ да се кандидатира за президент. В нея тя често прави препратки към периода ѝ като номер две в Белия дом. Откъсът, публикуван от The Atlantic, се фокусира върху връзката ѝ с Байдън и нейното разочарование от начина, по който е била третирана в администрацията на Байдън-Харис.
„Много хора искат да разпространят разказ за някаква голяма конспирация в Белия дом, за да скрият слабостта на Джо Байдън. Ето истината, каквато я преживях. Джо Байдън беше умен човек с дълъг опит и дълбоки убеждения, способен да изпълнява задълженията на президент“, пише Харис. „В най-лошия си ден той беше по-задълбочено осведомен, по-способен да преценява и далеч по-състрадателен от Доналд Тръмп в най-добрите си години. Но на 81 години Джо се умори.“
„Тогава възрастта му се прояви във физически и словесни спънки. Не мисля, че е изненадващо, че спънката в дебата се случи веднага след две последователни пътувания до Европа и полет до Западното крайбрежие за набиране на средства в Холивуд. Не вярвам, че е било неспособност. Ако вярвах в това, щях да го кажа. Колкото и лоялна да съм на президента Байдън, толкова по-лоялна съм на страната си“, добави тя.
Харис продължава да се оплаква, че екипът на Байдън не ѝ е оказал подкрепата, която тя е смятала за необходима като вицепрезидент, по въпроси от външната политика до незаконната имиграция.
Тя се оплака, че е било „почти невъзможно да накара пресслужбата на Белия дом, включително тогавашния прессекретар Карин Жан-Пиер, да я защити“.
„Нещо повече, често научавах, че персоналът на президента е подхранвал негативните наративи, които са се появявали около мен. Един наратив, който упорито се е задържал, е, че съм имала „хаотичен“ офис и необичайно високо текучество на персонала през първата си година“, пише Харис, като продължава, че някои хора просто не могат да се справят с ролята си в Белия дом.
„Тяхното мислене беше с нулев резултат: Ако тя блести, той е помрачен. Никой от тях не разбра, че ако аз се справях добре, и той се справи добре“, добави тя относно екипа на Байдън. „Че предвид опасенията относно възрастта му, моят видим успех като негов вицепрезидент беше жизненоважен. Това щеше да послужи като доказателство за неговата преценка при избора ми и уверение, че ако нещо се случи, страната е в добри ръце. Моят успех беше важен за него.
Бившият вицепрезидент също така каза, че демократите като цяло е трябвало да бъдат по-агресивни в настояването на Байдън да не се кандидатира, казвайки, че е било „безразсъдно“ да оставят решението в негови ръце толкова дълго.
„Това е решението на Джо и Джил.“ Всички казахме това, като мантра, сякаш всички бяхме хипнотизирани. Дали беше благодат или безразсъдство? В ретроспекция мисля, че това беше безразсъдство. Залогът беше просто твърде висок. Това не беше избор, който трябваше да бъде оставен на егото на индивида, на амбицията на индивида. Трябваше да бъде нещо повече от лично решение“, пише Харис.
