Кой вее албанския флаг край Вардар?

Спорът дали знамето с двуглавия черен орел на червен фон е държавен или общностен знак не е от вчера

Правят се опити да започне дебат за символите на държавността на Северна Македония

Тази информация дойде тъкмо навреме. Огромно албанско знаме се е развяло над Скопие. То било с дължина около десет метра и се веело над село Гърчец, без да се знае от кого е издигнато. В лаконичния текст се пита защо още няма реакция от режима на Християн Мицкоски. И горе-долу толкова.

Наистина, информацията ми дойде като дюшеш в таблата. По много причини. Първата от тях е, че разсъждавайки около нея, няма да бъда принуден отново да се занимавам с премиера на съседната ни държава Християн Мицкоски и неговите поредни атаки срещу България, този път от Вашингтон.

Мицкоски е там за трети път откакто стана премиер на Северна Македония и втори след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент. Този факт, казват, бил отчетен позитивно от посланика на САЩ в Скопие госпожа Анджела Агелер, защото изпращал сигнал за продължаването на стратегическия диалог на Северна Македония със САЩ и при новата американска администрация.
Самият Мицкоски пък така бе формулирал една от речите си край Потомак, че да се похвали - внимавайте! - че е бил единственият държавник от Европа, който приветствал речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен. Единствен, представете си! Завоят се взима, очевидно!

Иначе всичко друго по отношение на европейската перспектива на страната му, която той упорито продължава да назовава „моята“ държава или „нашата“ такава, е известно до болка. Толкова, че вече се питам дали пък да не взема да се кандидатирам да му пиша речите по тази тема? Знам му опорните точки наизуст, а и той не проявява никаква фантазия да ги разнообразява.

Толкова за Мицкоски този път. Втората причина е свързана с желанието ми да дам малко повече разяснения около въпросната информация. Първо, село Гърчец е наистина в непосредствена близост до Скопие, но е в община Сарай. Всеки, който иска да посети каньона Матка с язовира и манастирите около него, трябва да мине през селата на тази община. Гърчец се пада вляво от шосето, зад дърветата и само високата му джамия показва къде е то. Винаги, когато в репортажите за някакви избори са ми трябвали албанци, съм ги намирал в секциите в училището в Сарай.

Гърчец минава за едно от селата, огнище на албанския радикализъм. Там са бунтари повече от другите. Преди години, когато се водеше борбата против „Ислямска държава“, оттам се върнаха доста граждани на Северна Македония, воювали на нейна страна. Тогавашният президент Георге Иванов назова число от над 65 човека, които властите контролирали. Най-много май бяха тъкмо от Гърчец.

И още нещо - от това село е родом писателят, публицистът  правозащитникът, познат и на българската публика и чрез интервютата му в „Труд news“ Ким Мехмети. Ким през всички години на суверенна и независима Република Македония, сега Северна, е бил остър критик на лидерите на албанските политически партии в държавата, особено на онези, които са във властта. И сега е така. Защото е убеден, че влизайки в управлението, много скоро те забравят за правата на албанците в страната.

Третата причина е прозаична и е от чисто професионално естество. Не виждам никакъв мотив на информацията за издигнатото знаме да се придава повече значение, отколкото тя заслужава. Още по-малко, да се търси сензация в това. Просто защото в момента, в който излезете от Скопие на магистралата към Охрид през Тетово, Гостивар и Кичево, по целия път ще ви съпровождат високи стълбове с веещи се на тях червени знамена с двуглав черен орел на тях.

Само да допълня, че идеята подобни високи метални стълбове с веещо се на тях държавно знаме, поставени на най-необичайни места на цялата територия на страната, дойде и се реализира по времето на премиера Никола Груевски. Неслучайно те бяха толкова високо опънати, защото трябваше да се виждат от всички страни и колкото може по-отдалече. И на граничния пункт с България на Деве баир-Гюешево има такъв пилон. От наша страна пък се вее знамето на Европейския съюз и разбира се, родния трибагреник.

Така поставени червено-жълтите байраци трябваше да символизират високия патриотизъм на гражданите, на които във всеки един момент трябваше да се напомня част от каква идентичност са те. С едно задължително уточнение - на територията на западната част на Северна Македония също има пилони със знамена, но те са други - двуглав черен орел на червен фон. Дето се казва, по знамената човек може да се ориентира докъде се простира вътрешната етническа граница в държавата, да не говорим пък, че може да се попита това не означава ли някаква форма на федерализацията на страната. Нали съм казвал по друг повод: от Струга на юг до границата с Косово на север няма община, на която кмет да не е албанец, както и няма общински съвет, мнозинство в който да имат местните албанци. През октомври идва ред на изборите за локални органи на властта и Мицкоски още отсега стартира кампания, за да промени в своя полза описаната ситуация. Но това би било нарушение на вече утвърденото етническо равновесие, което е фактор от първостепенна важност за сигурността и стабилността в Северна Македония и района. Ще бъде интересно.

Тогава защо е това усещане за някаква тревога, което информацията за албанското знаме в това село край Скопие поражда? Вероятно защото поне досега всяка подобна проява означава, че нещо в междуетническите отношения в държавата не е наред. Използването на албанското знаме винаги е пораждало острото недоволство на македонците. За тях това е държавното знаме на Република Албания и неговото публично използване се приема дори за намеса във вътрешните работи. Албанците край Вардар пък, които го развяват по всякакви поводи - лични, семейни, обществени, общностни, верски и така нататък, твърдят, че всъщност това е флагът на тяхната албанска етническа общност и че всеки албанец, където и да се намира по света, го приема за такъв. В това има нещо вярно, защото и албанците в Косово например също така го ползват като символ на единението на тяхната общност.

Спорът при нашите съседи не е от днес, дори не е от вчера. В кратката най-нова история на държавата от нейната независимост през 1991 г. насам борбата на албанците за правото флагът да бъде ползван като официален символ на общността им придоби на моменти драматични проявления. Като онзи 7 юли на 1997 г., когато местните албанци в Гостивар се опитаха да го издигнат пред общината на града, заедно с държавното знаме на Република Македония. Това се прие от управляващите тогава социалдемократи на премиера Бранко Цървенковски като бунт срещу държавността. На място бяха пратени специални полицейски части, които в старанието си да нормализират ситуацията си позволиха да използват прекомерна сила. Бях там, та видях и знам.

В момента край Вардар се правят опити да започне дебат за символите на държавността на Северна Македония - химн, герб, а може би и знаме. Президентът Гордана Силяновска е напълно против изобщо да се започва обсъждане за промяната им, докато Мицкоски призна, че всъщност подобни разговори между коалиционните партньори в правителството има. Дали пък това не е причината онези бунтари от Гърчец наистина да са се опитали да пратят своето послание към политиците с десетметровия червено-черен байрак?

Защо пък не?