Колко струва жена преди век?

Как гласуват депутатите, защо поскъпва хлябът според вестниците преди 100 години

Депутати бягат от парламента при гласуване на бюджета. Цената на хляба се увеличава. Шеф на фалирала банка изчезна в чужбина. Тройно убийство…

Това не са заглавия от български вестници през последните месеци, а новини от преди 100 години.

Само между Първата и Втората световни войни в крайдунавския Лом са излизали над 70 вестника. В средата на април 1930 г. вестник „Нова Дунавска заря”, който се чете по цялото крайбрежие на реката, съобщава, че е гласуван бюджетът на България. Министър председателят Андрей Ляпчев обаче е недоволен, защото одобрението на финансовата сметка на държавата станало с голям зор. 100 депутати от управляващата коалиция „Демократически сговор” въобще не присъствали в залата, а други 38 си вдигнали чукалата преди гласуването и изчезнали из столицата. „Но опозицията, която била против бюджета, оставила в залата 28 души. Съзнателно или не, опозицията, която се е борила срещу правителството, услужила, за да могат депутатите сговористи да приемат бюджета”, обяснява журналистът задкулисните политически пазарлъци, каквито се въртят и днес в отечеството.

В дописка „Икономическото бъдеще на България” от юни 1925 в. „ Ломски глас” съобщава, че министърът на труда Димитър Христов се оплакал, че „народните представители предимно се занимават с чисто политически въпроси, без да спират достатъчно вниманието си върху икономически въпроси, от които зависи бъдещето на страна ни. Като например, че населението на България нараства освен бежанците с 80 000 души годишно и че това население само не може да си намери прехрана в селата, но требе да му се намери работа в индустрията.” Като изключим, че сега нарастване на населението не само няма, ами броят на българите стремглаво се срутва, другото - липса на работа и прехрана за хората в малките селища и безразличието на властта към това си е пак същото.

„Нова дунавска заря” от април 1930 г. съобщава: „Директорът на обявената в несъстоятелност Българска кредитна банка е избягал в чужбина!”. Точно къде се е покрил банкерът и колко пари е отнесъл, изданието не пояснява. Но и от кратката информация е ясно, че парите ги няма и доста народ и в ония години е преглътнал със студена вода изгубените си спестявания. А животът и тогава е бил труден и най-необходимите стоки необяснимо поскъпвали.

„Защо поскъпва хлябът?”, пита вестник „Ломски сговор”. „Когато някои продукти от първа необходимост се държат отдавна на една цена - месото 20 лева за кило, киселото мляко 6-8 лева, сирене 26 лева, хлябът от няколко дни е възкачен с 1 лев. Черният 900 гр. за 10 лева, белият 900 гр. - 13 лева. Пред перспективата на една богата реколта, това повишение на цените учудва много гражданите!”, отбелязва изданието и призовава Комисариатът по прехраната (нещо като днешната Комисия за защита на потребителите) да се заеме с въпроса. В потока от новини за политически машинации и икономически трусове не липсват и лични драми, подпалени от бурни страсти. „Тройно убийство от любов!” гърми през 1930 г. в. „Нова дунавска заря”. 22 годишният Михаил Христов от Старо ново село застрелял с ловджийска пушка изгората си Цена и любовника й еврейчето Израил, съобщава репортерът. „Михаил ухажвал Цена, но тя предпочела еврейчето, затова „огорчен Христов ги издебнал на среща, застрелял и двамата, след което застрелял и себе си”, разказва журналистът.

Освен политика, икономика и полицейски хроники по страниците на вестниците от началото на XX век се разискват и морални-етични теми и проблеми, свързани, както се казва днес, с човешките права. Без въобще да подозират, че подир близо 100 години в Европа ще бъде създадена Истанбулска конвенция за защита на жените и децата, през 1925 г. редакторите на „Ломски глас” - издание на въздържателите, повдигат въпроса за онеправданото положение на българската жена в семейството. За нейната защита обаче журналистите прибягват не до юридически, а до математически аргументи в статията „Колко струва една жена?”„Трябва да споменем няколко думи за преувеличеното мнение, което почти е общо, че в живота, в труда и производството всичко е мъжът, а жената почти нищо”, пише редакторът и за да докаже важното място на нежната половина в семейството и обществото изчислява колко струва една съпруга след 25 години семеен живот. За отглеждане на децата тя е прекарала 1800 безсънни нощи, през които съпругът й е почивал. Сготвила е около 10 000 ястия. Омесила е и опекла 25 000 хляба и 1250 баници, изработила е общо 7500 надници. Или с годишната лихва жената, оценявана само като производителка, струва около 400 000 лева”, заключава журналистът и препоръчва „ на жената да се плати тази цена материално и духовно”.