КСНС: Ще има ли въпроси без отговори?

Няма ли ракетните удари да ускорят изпълнението на препоръките от преди близо година?

Тревожната обстановка в Близкия Изток, който е доста близо до нас и от където се носи тътенът на ракетни удари, колкото и прецизни да са те, засилва чувствително интересът към свиканото от президента Румен Радев да заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Първоначалното му намерение от преди месец бе да постави на вниманието на политиците енергийната сигурност на страната. Парламентът обаче създаде временна комисия по сделката за ЧЕЗ и е напълно логично да се изчакат нейните заключения.

Прави впечатление темата на насроченото за 19 април заседание „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“. По първата й част почти всичко е ясно. Шефовете на специалните служби ще докладват обстановката и произтичащите от нея заплахи за нашата страна. Вече знаем, че според министъра на отбраната Красимир Каракачанов, за войската ни не се налага нищо специално, освен да изпълнява плановете си за подготовка. Няма и искания към България за конкретни ангажименти, което предполага, че не би трябвало да се превърнем в мишена с неприятни последици.

В темата на заседанието, обаче има една втора част „Състояние на Въоръжените сили“, която предполага отговори какво е свършено до момента и как трябва да наваксаме очевидното изоставане. Тук всички членове на съвета трябва да се замислят върху думите на древнокитайския военен стратег и мислител, автор на трактата „Изкуството на войната“ Сун Дзъ: „Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми.“

Изпълнителната и законодателната власт дължат отговори за изпълнението на препоръките от предишни заседания на Съвета. Например, какво става с конкретния план за ускорена модернизация на въоръжените сили, който трябваше да бъде готов до 30 юни м.г. План може и да има, но ускоряването на модернизацията все още е под въпрос. То, ако погледнем, и модернизация няма. Проектите за самолетите и бойните машини са на междуведомствено съгласуване, а за корабите – в очакване. Или какво се случи с плана за попълване на недостига от личен състав в сектор Сигурност, който трябваше да бъда готов по същото време и с мерките за повишаване на квалификация, мотивация и престиж. И тук сигурно има план, но специално във Въоръжените сили големият процент некомплект не намалява. Няма голям оптимизъм, че увеличението на заплатите на военнослужещите, което в края на краищата се оказа най-малко в сравнение с полицаите и надзирателите в затворите, от началото на годината ще тласне този въпрос в положителна посока. А и очертаната перспектива от финансовото министерство не е блестяща. Огласеният проект на средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 г. не предвижда средства, които да дадат възможност и през следващата година да растат военните заплати, както се надяваше и самият министър на отбраната. Интересно е тогава, какво пише в този план за попълване на недостига от личен състав, след като няма нищо в бюджета?!

Подобна невъзможност на държавата дава храна на теориите за промяна .на типа на армията ни. Вече е налице сериозна разработка, чието обществено обсъждане е на дневен ред, на експертен състав под ръководството на полковник от резерва доктор Румен Кисьов, според която мирновременният състав на Българската армия трябва да се увеличи два пъти, за да изпълнява своите конституционни задължения. А това не може да се случи без съвместяване на професионалната военна служба с наборната със задължителен характер за мъжете от 18 до 45 години и доброволен за жените. Не е за подценяване и финансовата страна на въпроса. Прогнозите са, че месечните разходи за един наборник ще възлизат на около 800 лв., а за един професионален сега са около 2 хиляди. Другият основен аргумент е, че мобилизационният резерв се пълни, именно, от отслужили наборници.

Всичко това е вятър в платната на Патриотите. Нещата, обаче не са толкова еднозначни. Ако все пак членовете на КСНС, поискат да анализират задълбочено състоянието на Въоръжените сили те трябва да направят конкретни препоръки за осигуряване на необходимата численост и за ускореното превъоръжаване. В противен случай ще трябва да разчитаме единствено на факта, че от нас не искат да поемаме ангажименти, което ни успокоява в известна степен. Но това е доста измамно. Все още светът уважава държавите със силни армии. За това въпросите не бива да остават без отговори.

Добра оценка за военното ръководство

Скорошната доста голяма порция от промени във висшето военно командване е доста интересна. Красноречив е фактът, че началникът на отбраната получава най-високо военно звание, което, според Закона за отбраната и Въоръжените сили, ще му даде възможност да изпълни целия си мандат. От това решение следват поне два извода. Първо, налице е определена стабилизация във военния елит. Предишните двама началници на отбраната слязоха доста рано от поста. Второ, политическата власт е доволна от управлението на армията, след като ген. Андрей Боцев остава на върха на военната йерархия. Остава самата власт да си свърши работата по осигуряването на войската ни.