Лео Кадели, създател на платформата “Приятели, помагайте”, пред “Труд”: С дарения и доброволци помогнахме на над 9000 души

- Наскоро получи отличието “Будител на годината” на наградите на БНР, като повече от половината гласове на публиката са за теб. Как приемаш това признание, дълъг ли беше пътят до него?
- Стигнах до тази награда благодарение на хора, които вярват в мен безрезервно и ме подкрепят, където е нужно, са до мен. Това беше както един човек, така и 80 000 души, обединени в платформата “Приятели, помагайте”. Наградата е преди всичко отговорност за мен, но и признание за всичко, което сме направили заедно. Това е и чест за всеки един човек, който е помагал на тази платформа, включително и за вестник “Труд”, който е мой партньор от самото начало.

Лео и екипът му празнуват рождения ден на платформата в Търговище, докато ремонтират дома на 97-годишна жена

- Както спомена “Труд” е сред първите партньори на платформата “Приятели, помагайте” още от 2018 г. и в съвместна рубрика всяка седмица разказвахме историите на хора, чийто живот е променен с ваша помощ. Допринесе ли това за популяризирането на платформата и доверието към нея от по-широка аудитория?
- Наистина “Труд” беше първата печатна медия, която обърна внимание на това, с което се занимавам от самото начало, всяка неделя в съвместната ни рубрика разказвахме за нашите герои. Разбира се, че това много ми помогна, всяко интервю помага да достигнем до повече хора, но хубавото беше, че имах регулярна рубрика и хората я очакваха - в неделя, когато си почиват вкъщи и им става приятно, когато четат истории за доброто.

- Как започна платформата “Приятели, помагайте”, каква беше първата ти кауза?
- Аз живея в България от 15 години, в София - от шест. Преди малко повече от пет години - през април 2016 г. бях на погребението на един приятел, който загина на място в автомобилна катастрофа на магистралата. Това естествено е един много лош спомен за мен, когато гледах майка му и знаех, че не мога да направя нищо в този момент, за да й помогна. Вечерта се прибрах вкъщи и когато си пуснах лаптопа първото нещо, което видях беше статия, в която се казва, че майка чака да погребе сина си, защото няма пари да го заведе на лекар. Аз преди няколко часа бях погребал свой приятел и усетих болката на една майка. Помислих си, че мога да помогна на тази жена. Оказа се, че тя се намира до Кюстендил и отидох на място да я търся, разпитах хората там и я намерих. Разбрах, че тази статия била стара и човекът беше починал вече, но така се срещнах с майка му - баба Недка. Тя ми стана много любима, започнах да й помагам, пет години се грижех за нея, това лято за съжаление тя ни напусна, но вярвам, че благодарение на нашата помощ тя живя по-добре в последните си години. Тогава споделих за нея в профила си във фейсбук, други приятели се включиха да помагат и така от човек на човек, от приятел на друг приятел се роди “Приятели, помагайте”, която днес обединява над 80 000 души.

- Имате ли екип, който се грижи за подбора на сигналите и координация на акциите за помощ?
- Тази бройка, 83 000 души, събрани в групата на “Приятели, помагайте”, не са просто някакви лайкове, това са членове на платформата, които помагат, когато могат. Имам екип от може би няколко хиляди души, които постоянно са част от платформата, имам контакт с тях постоянно, когато има зов за помощ. Ние правим всичко абсолютно безвъзмездно, откакто сме регистрирали сдружението, тъй като аз съм негов председател трябва да получавам за това минимална заплата, която аз след това връщам обратно като дарение. Аз не получавам никакви пари за тази дейност, да съм жив и здрав да мога да продължа да го правя, без да имам нужда от заплата или дарение.

- Срещате ли много хора, които се съмняват във вашата кауза и не вярват, че всичко, което правите е реално и безвъзмездно?
- Да има много такива хора, които не вярват, съмняват се и това е нормално, но на мен не ми трябват такива хора - при нас всичко е прозрачно, показваме много снимки и видеа от това, което правим и хората, на които реално помагаме. Понякога има организирани атаки срещу нас и бих могъл да съдя тези хора с една сериозна адвокатска кантора, заради лъжите, които твърдят. Но когато гледам на какво ниво са - аз не искам да имам да взимам нещо от тези хора и дори се забавлявам с тях, да са живи и здрави!

- Според това което виждаш през годините, българите състрадателни хора ли сме или има още какво да се промени в народопсихологията ни в тази посока?
- Не мога да говоря за всички и не искам да обобщавам, но една голяма част от хората са прекалено доверчиви, действат водени от емоциите, което може да бъде безотговорно, ако не е включен и разумът при взимане на решението или при оценка на някоя ситуация. Това трябва да бъде водещото и хората да се отнасят отговорно към благотворителността, защото има такива, които чуват за някоя кауза, тя ги докосва и решават на момента да помогнат, но след това повече не се интересуват какво става със случая, дали той е приключил успешно и реално нещо е направено. Благотворителността е отговорност - и за този, който помага, и са посредникът, какъвто в случая съм аз, и за този, на когото се помага. Хубаво е да се помага, но когато си сигурен, че даденият човек заслужава и че ти няма да лишиш семейството си от нещо. Когато подадеш ръка на някого, той не трябва да чувства, че ти е задължен, но е толкова хубаво когато реши да предаде доброто напред и да подкрепи някой друг, според собствените си възможности.

- От какво най-много имат нужда хората, които срещате, с какво точно им помагате?
- Нашата дейност има много широки граници, досега сме помогнали на над 9000 души. Основно помагаме с ремонти - на самотни майки с малки деца, на самотни възрастни или болни хора, купуваме инвалидни колички, хранителни продукти, дърва, лекарства или плащаме осигуровки и сметки, когато видим човек, който реално е в нужда, а не просто го мързи да работи, помагахме и на много абитуриенти от домове или бедни семейства. Да не си мислят хората, че ние имаме една торба с пари и просто ей така ги раздаваме - преди да дарим един лев или една бутилка олио аз внимателно проверявам всеки случай. Рядко, но все пак се случва да решим, че няма да помогнем на някого и му обясняваме защо това е така, за да се вземе в ръце и да си помогне сам, когато виждаме, че може. Още веднъж казвам, че благотворителността е отговорност - при една от последните каузи имах нужда от доброволци и дойде само една жена. Аз съм помогнал на 9000 души, но когато аз имах нужда от тях ги нямаше, изчезнаха. А мен не ме спря нито пандемията, нито нищо, винаги съм отивал там, където е трябвало из цялата страна, дори в най-големия сняг съм закъсвал с буса си и пак съм намерил начин да стигна. Аз вярвам, че един мъж и изобщо един човек струва толкова, колкото струва неговата дума!

- Срещате ли съдействие от институциите, когато става дума за човек в нужда и знаят ли тези хора правата си всъщност?
- Както обслужването като цяло в България е на много ниско ниво, така е и в администрацията. Много често това са едни хора, които седят на един стол и изобщо не знаят за какво са там, да не говорим да се усмихнат и да проявят човечност. Така един човек, който не иска да си изпълнява задълженията се сблъсква в човек, който не си знае правата и става война или най-малкото един счупен мост. Към нас се обръщат например хора, които имат право на ТЕЛК, но не знаят как да го издействат, какво им се полага, и ние макар че не сме консултанти по тези неща, се опитваме да помагаме. Случвало се е човек, който е с един крак, да трябва да се явява всяка година през комисия - аз се ядосах много и отидох от София до Бургас да попитам - очаквате да му порасне крака ли, естествено не можаха да ми отговорят. Аз съм вярващ човек и знам, че всяко едно разказване на такъв човек насам-натам ти трупа грях! Много е лесно да се говори отстрани, но аз съм вътре в нещата и затова си позволявам да говоря - колкото имат вина институциите за подобни казуси, толкова вина има и обществото.

- Има ли случка, с човек, на когото сте помогнали и никога няма да забравиш?
- Страшно много са, това е най-трудният въпрос за мен, всеки случай е индивидуален, не мога да кажа за кого ми е по-мъчно. Сега наскоро помогнахме на една самотна майка на дете с увреждане в Смолян - изумих се, че тя живее много, много бедно, но жилището й беше толкова подредено и чисто. А сигналът за нея, подаден от нейни близки, беше с молба да й помогнем само с един хладилник. Намерихме жената, занесохме й хладилник, който обаче имал проблем със затварянето на вратата, и когато отидохме при нея следващия път, видяхме, че тя намерила начин да затиска вратата с една туба, но не се е обадила да ни каже, че има проблем, защото е истински достойна и благодарна жена. Казвам това, защото сме имали и обратния случай. Получихме сигнал за една жена в нужда, с болен мъж в Ново село, с молба да й помогнем за обзавеждането на дома им. Пълня бус с нещата, отивам в 10 часа вечерта в кал, зима, пускаме йхладилника, пералня, печка, всичко работи и след това два дни по-късно ми се обади да ми крещи и да ме обижда, защото пералнята не работела добре. Сещам се и за друг случай от самото началото - чичо Митко от Хасково. Обади ми се негова комшийка, която е попаднала на страницата на “Приятели, помагайте”, за да му помогнем защото е много отчаян. Буквално го намерихме сложил въжето, за да се беси. Беше 38 кила, мъж 180 висок. Помогнахме му, нахранихме го, буквално за дни качи 5-6 килограма, заведохме го на фризьор, изкъпахме го и този човек се преобрази. Не му стигаха две години за пенсия и нямаше никакви доходи. Намерихме му работа като пазач, две години ми се обаждаше постоянно, за да ми благодари, за съжаление преди една година почина, но знам, че живееше по-добре след нашата намеса.

Нашият гост
Албанецът Лео Кадели, познат от сериала “София - Ден и Нощ” по Нова телевизия, е много по-известен с друго. Той е създател на сдружението “Приятели, помагайте”, чиято група във фейсбук към момента има над 83 000 членове. Целта е да се помага на хора в нужда - кой с каквото може, като организаторите търсят основно доброволчески труд и вещи. Той е роден в Албания през 1981 г., живял е в Гърция около 15 години, след което за малко и в Италия. От 15 години живее в България и се занимава с бизнес, последните две години е в сферата на строителството. Решава да започне да помага на хора в нужда преди повече от 5 години, а причина за това вероятно е фактът, че самият той е израснал в бедно 9-членно семейство със 7 деца.