Леприконът Боно

Ирландският музикален мултимилионер и социален активист Пол Дейвид Хюсън, известен по цялата планета само като Боно, преосмисля живота си и припомня пиянски истории с Франк Синатра в новата си мемоарна книга „Surrender: 40 Songs, One Story“, която излиза през ноември, първо в англоезичния свят. Освен всичко останало, Боно най-накрая признава ползите от пазарните отношения и изразява съмнение в цялото това изливане на пари в бедни страни, на което бе посветил живота си.

В огромно интервю за New York Times от тази седмица дребничкият дъблинчанин казва, че след 40 години активизъм стига до извода, че проблемът с немотията няма да се реши с просто преразпределяне на ресурси от богати към бедни, а трябва да се стимулира предприемачество и капитализъм.

Все пак Боно продължава да защитава съвременния прогресивен глобализъм и да застава зад всякакви лоши идеи. Преди време той заслужи вълни от присмех, след като съвсем сериозно предложи, че е добра идея известни западни комици да помогнат в борбата срещу ислямските екстремисти. Тогава пред представители на американския Сенат във Вашингтон Боно промълви: „Не се смейте. Мисля, че комедията трябва да бъде използвана. Насилието е техният език, езикът на екстремистите и ние също го владеем, но колко е ефективно насилието. Ако се присмееш на тези хора, така им взимаш от силата. Предлагам Сенатът да изпрати Ейми Шумър, Крис Роак и Саша Барън Коен при терористите”. На няколко пъти Боно прекъсна леко обърканите смехове в публиката, за да подчертае, че говори съвсем сериозно.

Коментарите на свръхпопулярния изпълнител и активист вдъхновиха изобилие от забавни реакции и сатирични ремарки, които адресираха очевидната бездна между реалността и модела на свят, който Боно и други знаменитости са си изградили в своята крайно комфортна западна среда.